петък, 31 август 2012 г.

Напоследък..

...се разхождаме, пием кафенце на плажа и пак се разхождаме... от сутрин до вечер. Борис е много щастлив когато е навън и на всички снимки (почти) спинка в количката... или хапва :) Морският климат му се отразява перфектно.. по-долу има галерия със социалният му живот напоследък!



Борис: седмица 6-7
 

Боби за първи път на плажа!



В морската градина

На бар



 
В морската градина



В морската градина (Боби гледа едно голямо куче)


Усмихнато момче!

 
 
благодаря ви, че се отбихте...

Майчиното сърце...

От дълго дълго време не съм писала в блога по много причини (човек винаги си намира оправдания) - еуфорията около преместването от София във Варна, липсата на интернет, грижите около малкия Боби (които са 24/7), организирането на малкия скромен бизнес, който започваме във Варна, но най-после имам малко време и възможност да попиша.

Пфу, доста неща се случиха напоследък... не зная откъде да започна.. по-добре да не започвам и свършвам, а да излея чувствата си така както имам нужда да го направя...

Наред с преместването тук, започнахме и малък собствен бизнес, заради което се наложи да пътуваме извън страната за 2 дни и за първи път да оставя малкия Борис в ръцете на грижовната му баба. Дълго време обмислях решението си да го оставя за въпросните 2 дни, но нямах особен избор и ситуацията го налагаше, така че с голяма тревога го оставих в ръцете на баба... Беззащитното ми малко човече... за първи път далеч от мен. Болката, която изпитах при затварянето на вратата след себе си и заминаването беше раздираща.. Сърцето ми се късаше. Смятах, че ще е по-лесно.. все пак баба е отговорна и се справя много добре, но буцата, която заседна в гърлото ми, не ми даде миг спокойствие. Много е тежко, защото това малко създание, което се гушка и успокоява в прегръдките на мама, трябваше да се откъсне от нея за известно време. Почувствах се като най-лошата майка.. майките обикновено имат способността да се обвиняват за всяка несполука, та така и аз се обвинявах през цялото време. Малкото ми момченце се откъсна от мен и сякаш някой ми заби нож в сърцето.. още ме боли и понякога се будя нощем в сълзи и си спомням за тази наша първа раздяла... питам се какво ли изпитват майките, които си зарязват децата.. можеби не са майки, не са достойни да носят името майка! Слава Богу всичко беше наред след завръщането ни и Боби се е чувствал добре. Върнахме се късно вечерта от пътуването.. баба тъкмо хранеше Боби, който почти заспиваше в ръцете й. Видях миловидното ми личице и блуждаещите очички, които почти притворени се опитваха да ме фокусират. Наведох се над главицата му и докоснах с устни челцето му.. в този момент тръпки минаха по цялото ми тяло, защото божественото ми създание беше близо до мен. Контактът, който майката има с детето си е по-силен от всяка друга връзка на света. Не исках нито за миг да се откъсна от него... порансналото момче на мама. Гушках го, целувах го, галих ръчичките му, усещах аромата му. Безценен миг. Ще го помня завинаги. Ще помня горчивата болка от раздялата и щастието от това да видя очичките му отново. Зная, че няма как той да е завинаги до мен. Зная, че някой ден ще поеме по своя път. Зная, че той има своята мисия в живота, но не искам този момент да идва никога. Не искам да е момчето, което държи полата на мама. Искам да се справя добре с изпитанията на живота и да е самостоятелен и силен, но в същото време не искам да повяравам в това.
Боби, ти ще останеш завинаги малкото момче на мама, дори когато си голям и имаш своя живот и семейство. I'll be by your side... когато имаш или нямаш нужда от мен. Обичам те!

Слушахме тази песен докъто пътувахме с тати... и ти ни липсваше ужасно много...


 
благодаря ви, че наминахте..

сряда, 29 август 2012 г.

Най-после!

...имам интернет връзка и мога да пиша историите си :)
скъпи приятели, очаквайте новите приключения на малкия Боби много скоро тук!
благодаря ви, че сте с нас :)

сряда, 15 август 2012 г.

Отново преместване

Кашони, кутии, кашони и пак кутии - 2ра част Вече имам тренинг и знам кое точно къде да сложа за максимална организация!
Отново се преместваме (за втори път през послените 2 месеца). Когато имаш мъж, който не се задържа дълго на едно място и не може да 'диша' без да пътува, така е :) Този път напускаме 'хубавата' София и се местим на моренцето. Ще живеем във Варна. Дълго мислихме накъде да забегнем и в крайна сметка избрахме дестинацията. Всъщност Стефан е роден в Бургас, но е израснал във Варна. А аз съм родена в Смолян. Нашето семейство съчетава планината и морето, затова Боби ще е най-щастливото дете през ваканциите. Вече споделих възмущението си от София и наистина нямам търпение да избягам от нея. Варна с красивата си морска градина, по-мекия климат през зимата, помощта на баба и приятелите от детството е прекрасно място, където можем да се наслаждаваме повече на живота и да се чувстваме по-спокойни. А и няма нищо по-хубаво от родния дом. Имаме нужда от промяна всъщност и това е една от водещите причини за нашето решение. Освен това в главите ни се въртят няколко проекта за собствен бизнес, за които ще пиша по-подробно, по-късно, така че и доходите да осигурим...

А на софийските си приятели искам да кажа: единствено вие ще ми липсвате и.. не се безпокойте.. можеби ще се виждаме по-често, отколкото в момента :)

p.s. Приятели, очаквам да се обаждате, когато сте някъде по морето. Ще се радвам да се виждаме!

и още един p.s. Скоро очаквайте снимки от първия плаж на Боби :)

благодаря, че наминахте...

Борис на 1 месец


Скъпи Боби,


Измина първият месец от живота ти, време, трудно за теб, мама и тати. Време, през което ти трябваше да свикнеш с външния свят и нас, както и ние с теб. Време, през което трябваше да научим езика ти и малките знаци, с които така упорито се опитваш да общуваш с нас.






През този месец се случиха много неща...

Имаше проблем с пъпчето, наложи се да ти го махне хирург... Освен това започнаха коликите, които те измъчват ужасно много. Боли те стомахче и плачеш от болка. Толкова много искам да ти помогна в трудните ти моменти. И аз плача заедно с теб и бих дала живота си, за да не те боли... Но ти си силен и преодоляваш болката. Гордеем се с теб.

С всяка изминала секунда, ти се променяш. Ставаш все по-голям, силен и умен.

Започна да въртиш главичка сам и да преместваш дупето и крачетата си в легълцето.
Държиш главичката си изправена за все по-дълго.
Хващаш с ръчички все по-съзнателно.
Гледаш играчките си все по-дълго.
Слушаш песничките, които мама ти пее с голям интерес.
Усмихваш се съзнателно все по-често;

Не мога да повярвам как човечето, което тежеше 2400 гр. сега е 3650 гр. с по-големи бузки, крачета и ръчички. Не мога да повярвам, че след раждането ти беше трудно да се храниш сам... а сега лакомо си изпиваш млекцето и имаш нужда от все повече и повече. Вече издържаш буден по 4-5, понякога повече часа и търсиш нашето внимание.

Ти се справи толкова добре през първия крехък месец от живота си.


Bday cake



***

Какво обичаш?
Да бъдеш гушкан;
Да си хапваш по много;
Да спиш в количката (вкъщи и навън);
Да се возиш в колата;
Да си гледаш играчките, полулегнал в шезлонга;
Да се къпеш;
Да те държим изправен и да гледаш светещи неща;

Какво не обичаш?
Да си гладен;
Да си мокър;
Да те закачат, докато папкаш;
Да си гол;
Да ти сменям памперса;
Да спиш в кошарата си;
Да ти слагам капки в нослето;
Да пиеш вода;
Да те мажа с лосион за тяло;





Честит малък рожден ден, сине! Обичаме те и се гордеем, че точно ти си наше дете! Благодарим ти, че ни направи щастливи с божествените си първи усмивки! Благодарим ти за начина, по който се гушкаш в нас и нежните звуци, които издаваш в знак на задоволство.. Благодарим ти за търпението, което проявяваш когато не разбираме от какво се нуждаш в момента. Благодарим ти за аромата, който излъчваш - не го заменяме за нищо на света... това е най-нежният аромат, който сме вдишвали. Аромат на съвършенство!




За този месец, ти преобърна света ни и го направи такъв, какъвто никога преди това не е бил - пълен и завършен.


Бихме искали да ти дадем най-доброто, за да растеш здрав и щастлив и ще направим всичко, което по силите ни, та и повече.




Мама и татко те целуват и прегръщат за твоя мъничък, но толкова голям и значим 1-месечен рожден ден!








С любов,
мама и татко


благодаря ви, че те отбихте...





четвъртък, 9 август 2012 г.

Потресена съм!

Можеби досега не съм обръщала тооолкова голямо внимание, а можеби съм била прекалено забързана в ежедневието си, за да забележа многото неуредици в 'хубавата' ни столица. Или след раждането на детето ни, вече гледам с други очи на заобикалящия ни свят. Сега се сблъсквам челно с всичко наведнъж.

Питам се: възможно ли е да няма един свестен тротоар, по който да се бута детската количка, без детето да получи мозъчно сътресение? Кратер до кратер, кой от кой по-голям!

И как е възможно всички бесни псета да се разхождат на глутници по улиците, без да се намери една организация, която да реши проблема с тях? Отгоре на всичко бабичките ги хранят точно пред входовете и ги събират още повече.

Кофите за боклук преливат от нашите собствени битови помии, без да се събират със седмици, а като добавим жегата, която ги 'сварява', вонята е убийствена в буквалния смисъл на думата. Още не съм виждала плъховете (за които чувам хората да говорят), населяващи кофите и гощаващи се богато!

В 99.9999% от магазините и институциите не може да се влезе с количката, тъй като липсват рампи, стълби и нормални врати или 'стелажчетата' със стока са така наблъскани едно в друго, че няма вариант да се промушиш между тях.

Минаването през подлез е истинско приключение. Рампите са стръмни, криви и изпочупени. Или въобще липсват. И това били рампи за хора в неравностойно положение!?!?

Вечер е такъв сумрак навсякъде, че трябва да сложим фарове на количката. Осветление - никакво.

И пак за кучетата (този път домашните) по паркове и градинки - голяма рядкост са стопаните, които им събират изпражненията, така че вероятността да се приберем с фекалии по гумите на количката е огромна. Просто свиквам да ги заобикалям, а новият ми прякор е sharp eye, тъй като ги забелязвам отдалеч, колкото и замаскирани да са. Да не говорим, че много от песовете, БЕЗ ИЗВИНЕНИЕ към стопаните им, са разхождани без каишки или намордници, а изглеждат по-огромни и зли от мечки-стръвници.

Рекичките и езерцата, покрай които е по-хладно за разходки (и предпочитано място за майките) всъщност не са рекички, а миризливи канали за отводни води и сметища.

Ами лудите и потенциално опасните ненормалници, които се разхождат по улиците... в нормалните държави дори не ги наричат ненормалници, а има специални приюти за тях.

Невръстни девойки в чичови джипове, качили се вчера на тях, минават на червено буквално през детската количка, безцеремонно говорейки по телефона. Е, няма такива овчи глави!

Как да си пуснеш детенцето да поиграе половин час навън, надзиравайки го естествено, като ще се удуши от смрад, ще пада по разбитите улици, ще среща ненормалници, ще бъде нападнато от псета! Невъзможно!

Да, София е пренаселена и цари пълно безхаберие, но питам, как може един Бургас да е град за чудо и приказ с чистата си и зелена морска градина, нови пейки, градинки, специализирани за кучета, цветя и осветление навсякъде, алеи за разходки, без един помиар по улиците. Значи може да има ред и чистота стига да има желание.

Потресена съм е слабо казано! Че нямаме здравна политика, нямаме! Че няма работни места, няма! Че няма адекватно заплащане, няма! Че няма детски градини, няма! и т.н. и т.н. и т.н. Но поне НОРМАЛНА заобикаляща среда да имаше! Не се живее в София, та и в България! Малко са градовете, в които все още има 'условия за живот' и ще се спасяваме там, докато е още време...

В потрес съм, ужасена съм!

благодаря ви, че наминахте...

вторник, 7 август 2012 г.

Artwork

Кутиите за съхранение са все по-голяма необходимост във всеки апартамент. Лично аз се чудя къде и как да съхранявам много ненужни за момента вещи. Ето какво ми хрумна, за да преобразя няколко грозновати кашона във весели кутии за съхранение...

Необходими материали: ножица, цветно тишу, декоративни ленти, лепило.












благодаря, че наминахте...

Борис: седмица 4

Боби през своята седмица 4 се променя с всяка изминала секунда.

Какво ново?

Пъпчето му претърпя лека 'намеса' от страна на лекарите. Бяхме на хирург, където 'помогнаха' на пъпчето да падне (завъртяха го леко), след което го почистиха и сега вече пъпчето му изглежда много добре и раничката зараства. След около месец можем да го къпем във ваничка. Тогава раничката ще е напълно зарастнала.
Между другото падането на пъпчето беше много емоционален момент за мен и малко тъжен... нали съм си ревла и много ЧуВствителна така да се каже :) та си поревах малко... сякаш се откъсна нещо от мен...

На 25ти ден Боби се усмихна за първи път, докато баба Нели му имитираше звука, който издава магаренцето. Усмивката му беше напълно съзнателна!

Боби излиза на все по-дълги разходки.. по-долу има малко снимки от социалния му живот напоследък! През тази 4-та седмица беше и първото му хранене навън!

УЖАСНИТЕ КОЛИКИ! - Чудя се как НИКОЙ не е измислил до момента ефективно средство за премахване на коликите, които толкова много измъчват децата ни. На всеки медикамент или средство пише 'ОБЛЕКЧАВА КОЛИКИ', но не и 'СПРАВЯ СЕ С КОЛИКИ'. То това 'облекчава' въобще не ме устройва. Ужасно е да се чувстваш безсилен когато детенцето го боли стомахче, превива се от болка, присвива крачета и плаче в страдание. И така няколко часа... или цял ден... или понякога цяла нощ. Слава Богу, коликите са периодични - идват и си отиват, а не ТОРМОЗЯТ нон-стоп милите дечица.. Ако някой, който чете това знае изпитани рецепти срещу колики, моля споделяйте..
Това, което давам аз за облекчаване на коликите, но не помага на 100% е:
капки Инфакол, чайче от копър, гушкане, масажче на коремчето, вода от сварени овесени ядки...


Боби се ужасява когато е гол, но през тази седмица имахме напредък - 15 мин. по памперс! В ненормалните 40-градусови жеги гледам да го охлаждам с по-чести душчета и гол по 10-15 минутки... памперсите допълнително го спарват миличкия...

През тази седмица Боби започна да се заглежда по определени играчки за кратко.. търси ги с поглед :)

Друга новост - опитва се да хваща с ръчички шишенцето си. Все още опити, но скоро ще успява :)

Имаме напредък и с по-дългите паузи между храненията. Боби спинка по 4, понякога 5 часа между храненията (предимно нощем за радост на мама). Разбира се, понякога паузите са много по-кратки - час и половина до два часа.

Любимото място за спане на Борис е количката! Ужасява се от леглото си. Май трябваше да купя 2 колички - една за навън и една за вкъщи. Освен това заспива само, когато количката е в движение, така че обикаляме апартамента в несвяст и пеем 'шшшш.. шшшшъъъ'.

Любимата песничка на Боби през тази седмица е 'Чело коте'.

Най-неприятно за Боби (освен коликите - те са топ 1 в класацията) е и хълцането след ядене. Обикновено продължава 10-15 мин. и нищо не помага.. спира от самосебе си. Боби се дразни много и дори плаче заради проклетото хълцане!

галерия седмица 4







след нощно хранене

Bobby, the world is yours!


Боби на ресторант с класическа музика (тук и по-долу)...





Боби на кафе


Боби не обича да е голичък!!!


Baby rocks!

първото хранене навън

благодаря, че се отбихте...