сряда, 31 октомври 2012 г.

Halloween'12

Хелуин е! Както можете да предположите, ние като средностатистически българи НЕ празнуваме този празник, макар че аз си яхвам метлата често, без да чакам празника :) Но все пак смятам, че денят е интересен за младото поколение и дечицата, защото е още един повод да развихрят въображението си и да изберат интересни костюми, както и да направят красиви тиквени фенери.
Мислех да намеря и костюмче за Боби, но като една съобразителна майка, реших, че няма нужда да правя излишни разходи за нещо, което ще му сложа веднъж, а и още едно съображение: задачата да облечеш бебето си в какъвто и да е костюм коства много усилия и нерви, тъй като малкото не обича да бъде обезпокоявано и нагласяно, за да задоволи мераците на майка си да изглежда интересно :) За Боби обличането винаги е било изнервящ акт и не ми се иска да го тормозя излишно... стига съм се обяснявала... по-долу можете да видите малко снимки, за да отбележим празника все пак, а като порасне по-голям ще участва активно в изработването на тиквени фенери :) Тогава вече ще му разкажа за този празник, честван в повечето англоговорящи страни... Между другото миличкият беше доста уплашен от вида на тиквите, но нали Хелоин си е един ужасяващо страшен празник :) Това му е идеята!










благодаря ви, че наминахте...

сряда, 24 октомври 2012 г.

Боби се смее с глас...

Така се смее нашият син на кашлицата, която имитирам :) Тук е точно на 3 мес. и 13 дни!
За първи път се смее продължително и съвсем съзнателно, и то с глас!
Обожавам гласчето му, когато се смее и гука.. няма по-приятен звук от този...
 Обожавам го и него самия, малкия Борис :)
 
 
 
 
 
Надявам се видеото да е предизвикало и вашите усмивки!
 
благодаря ви, че наминахте...

Напоследък...

...се случиха някои не толкова приятни неща свързани със здравето ни, слава Богу нищо сериозно, та така и не ми остава време да пиша тук... Когато се случва дори и най-малката беда на теб или ближния ти, сякаш буреносен облак е надвиснал над ежедневието ти. За съжаление, животът не е само радости, хубави снимки и усмивки, а ни поставя пред изпитания, които трябва да преодолеем.
Надявам се скоро да преминат и отново да се радваме само на красиви мигове. Когато човек го сполети нещо неприятно, осъзнава важността на здравето и как нищо друго няма значение. Наистина е така - здравето означава щастие, усмивки, любов, радост!

Боби е здрав и щастлив и това е най-важно. Нещото, за което се моля всеки ден, е той да е добре, защото е малък и крехък, а ние - 'големите' имаме повече сили и опит да преодолеем трудностите и трябва да ги преодоляваме, за да можем отново да се усмихваме, без да се тревожим.

Това е послание и към всички вас, които четете сега... радвайте се на здравето на вас и семействата ви. Оставете дребните сплетни и скандали зад гърба си и не се затормозявайте с глупости. Откривайте красотата в малките неща - това е моята философия за добър живот.



благодаря ви, че наминахте...

Вълшебните лепенки

Вчера бяхме на поредните ваксини и пиша този пост, за да споделя изключителното си задоволство от едни охлаждащи пачове (лепенки), които открих благодарение на други мами.

Пачовете представляват пластири, напоени с чудотворен гел, който моментално 'изсмуква' температурата от тялото и облекчава болката на третираното/болезнено място (в нашия случай убожданията от двете ваксини в крачетата).

Не знам дали е заради тях, но така си мисля... Боби понесе по-леко самата болка и много по-бързо се успокои в сравнение с предишния път, когато нямахме лепенки. Дори не вдигна никаква температура. След 10 мин. вече беше забравил за ужасната болка. Да са живи и здрави тайландците, които са ги измислили :)

Според описанието пачовете действат срещу температура, зъбобол, махмурлук, главоболие, мускулна треска и слънчево изгаряне. Сред активните съставки на гела е и ментовото масло.

Препоръчвам ги!



 
благодаря ви, че се отбихте...

сряда, 17 октомври 2012 г.

Bumbo

От днес имам вече ново Bumbo столче! Да, това не е гърне, а столче ;)
Между другото в чужбина тези столчета са много популярни, но в БГ все още не са толкова. Столчето помага на бебето да се научи да сяда, като разработената му от педиатри форма, осигурява на гръбчето и таза комфорт, без опасност. Столчето е подходящо за използване от момента, в който бебчето умело си държи главичката изправена, тоест мускулите на шийката са здрави и се използва до около 10 кг. на бебчето. И ние се сдобихме с такова столче, първо за да се научи Боби да сяда, и второ, защото в един момент на малчугана му писва да лежи, иска да оглежда света от седнала позиция (или права, когато го носим напред-назад) и му е скучно в леглото, активната гимнастика и шезлонга.

Столчетата се предлагат и с трей (масичка) като допълнителен аксесоар, а освен това има и различни cover (покривала), за да изглежда Bumbo по-шарен и уникален. Абе нещо като iphone ви - с всички аксесоари към него :)

Внимание: никога не оставяйте бебето си само в столчето върху висока мебел - диван, маса, легло, защото може да се преобърне. Предназначено е за нивото на земята :)




Пример:

източник: www.mommylivingthelifeofriley.com
 




Източник: www.babyonthemove.co.nz


 
 
 
 
 
 
 
благодаря ви, че наминахте..

понеделник, 15 октомври 2012 г.

Училище за родители - Помощ! Откъде да започна?

Това е първата статия от поредицата 'Училище за родители', която можете да следите на страниците на блога ми. Поредицата ще включва набор от текстове, които представляват голата истина за родителството, отглеждането на бебето, хранене, болести, сън, игри, детски ясли, възпитание и всичко свързано с връзката и комуникацията бебе - родител (през моя поглед).
 
Част 1 - Помощ! Откъде да започна?
 
Вече сте родител! Честито!
Първите седмици от живота ви с бебето са колкото вълнуващи, толкова и изтощителни. Дори да сте посещавали много курсове за родители, нищо, ама нищо не може да ви подготви за новата ви отговорна мисия. Да, това малко на пръв поглед мишле в ръцете ви сега е ваша и само ваша отговорност. И освен че изглежда сладко, то реве, ака и повръща върху най-любимия ви t-shirt :)
 
Предлагам ви няколко съвета, които ще ви помогнат по-лесно да се справите с първоначалния шок от шеметното преобръщане на живота ви:
 
 
Съвет 1: Скъсайте списъка със задачи!
Набелязали сте си доста задачи, които да свършите след раждането? Скъсайте списъка със задачи. Първите седмици след раждането, трябва да бъдете особено доволни, ако успеете да закусите следобяд, да се облечете или вземете душ късно вечерта. Забравете за това, че сте с обраснали вежди и мазна коса... даже приемете новата си 'визия' на Мата Космата, защото скоро няма да имате време за себе си.
Социални контакти ли? Изключени! След 5-та, 6-та седмица може и да се появите в нормалния свят, сред хора, и повярвайте ми, ще оцените и това, че сте излезнали да хвърлите кофата за боклук и сте поговорили с бабичката от съседния вход. Вълнуващо е! Така че, отложете всички ангажименти и се пригответе да посветите цялото си време на новия член на семейството. Всъщност няма да имате друг избор!
 
Съвет 2: Приемайте всяко предложение за помощ!
Да, детето си е само само ваше и никой не иска да ви го вземе! Но представете си: възстановяване и болки след раждането, депресия, ново същество, което не знаете какво да правите и то непрекъснато реве??? Първите дни ще сте ентусиазирани и адреналинът ще ви поддържа жизнени, но след седмица-две ще сте 'тотал щета'. Затова, баби, лели, стринки - всички са добре дошли да помагат. Знаете ли, че ако погледат бебето за 2 часа, ще успеете да свършите толкова много други неща, да пиете дори едно кафенце! Ще оцените помощта им с цялото си сърце. Ако пък ли не можете да им се доверите толкова много, им дайте да изперат, сготвят или изчистят.
 
Съвет 3: Не можете да се справите с умората? Приемете фактите, а не се борете срещу тях!
Безсънни нощи, дълго кърмене, оригване, смяна на памперси, акане, хълцане, колики, рев - горе-долу това са нещата, които се случват 24/7! Приемете фактите! Помислете си, че всяка друга мама на новородено е в същото положение и ще се почувствате по-добре. Хубавото е, че този малък ад отминава след 2-рия месец! :) Търпение!
Затова, използвайте всяка минута, в която бебето спи, да си почивате и вие.
 
Съвет 4: То плаче много и непрекъснато! Какво да правя?
Това, разбира се, не означава, че сте лош родител. Бебчо още се адаптира към външния свят. Най-често (ако не е болно) бебето иска:
 
мляко
сън
чиста пелена
оригване (особено важно, за да не го боли коремче)
гушкане
 
ТРИК! Ако всички нужди по-горе са задоволени и бебчо все още реве, опитайте следните проверени методи:
1. Увийте го като вързопче (с прибрани ръце), сякаш токущо щъркелът го е донесъл. Тясното пространство (подобно на маминия корем), създава спокойствие и сигурност у малкото и освен това то не се самосъбужда, дрезнейки се със собствените си ръце.
2. Люшкайте го и пейте: Шшшшш! Този звук успокоява малкото.
3. Проветрете стаята - чистия въздух действа страхотно.
4. Проверете дали не му дразни някой етикет на дреха или нещо, което създава дискомфорт (матрака, чаршафа...).
5. Дайте бебето на някой друг да го погушка. Можеби сте изнервена до краен предел, че не можете да спрете плача му, а бебчо усеща неразположенията на мама. Нали сте си живяли 9 месеца заедно :)
 
 
Съвет 5: Погрижете се за връзката си!
Чакали сте толкова дълго това събитие и сте коментирали всяка ултразвукова снимка на бебчето с мъжа до себе си... разхождали сте се, ходили сте на вечери, имали сте страхотни романтични мигове заедно. Не ги оставяйте да рухнат след раждането!
Истината е, че връзката става много крехка и деликатна, защото сега не сте само двамата. На фокус е малкият човек. Таткото работи, прибира се изтощен, помага вкъщи, недоспива... майката от своя страна има нова, нелека отговорност, с която се справя денонощно... и нещата постепенно ескалират и илизат извън контрол. Свикнали сте да ходите на кино, на бар с приятели, във фитнеса, козметичния салон и т.н. Откажете се от тези глезотийки (временно, разбира се) и приемете новия график на ежедневието си. Не се сърдете на партньора си, ако е унил, скапан, нервен или просто не му се говори... това е труден период, през който трябва да преминете заедно, подкрепяйки се. Грижите за бебчето постепенно се превръщат в рутина и животът отново се връща към нормалния си ход. Е, няма да е същия както преди, но все пак. И помнете, първите седмици от живота на малкото са най-голямото изпитание за вас като личности, както и за връзката ви. Намерете добрия тон помежду си, не спирайте да си казвате колко много се обичате, открадвайте по някоя минута за себе си и всичко ще е ОК :) trust me!
 
 
благодаря ви, че се отбихте...


четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Борис на 3 месеца


Скъпи Боби, как бързо времето лети! Ако можех само да го спра, за да се наслаждавам по-дълго на всеки миг от времето, прекарано с теб. Толкова много се промени през последния един месец, че чак не мога да повярвам, че онова малко човече, което се роди преди 3 месеца, си точно ти. Вече си голямото момченце на мама. Дори личицето ти придобива по-детски черти, а бебешките изчезват. Животът е несправедлив - наистина не ми стига времето, за да ти се радвам повече, ти се променяш със скоростта на светлината.
Бебенцето, което заспиваше на рамото ми след хапване, постепенно си отива, и на негово място идва едно будно, непрекъснато мърдащо, емоционално, нетърпеливо да изучи света детенце.
Ще ми липсват тези малки мигове, но знаеш ли, хубавото е, че те ще бъдат заместени от други също толкова хубави мигове... А дотогава мога само да те наблюдавам, да открадвам всеки миг и да му се радвам, защото знам, че няма да се върне...


 

Радостта от това да те имаме в живота си е неописуема... казвала съм ти го и преди, нали... А това, че те обичаме много, ти го казваме всеки ден по няколко пъти. Как може човек да не обича най-лъчезарното момченце, което стопля сърцата ни с беззъбата си усмивка. Прекрасен си!





Ваничката продължава да ти бъде едно от най-любимите преживявания. Обожаваш водата и й се наслаждаваш безкрайно много. Дори вече не плачеш след като излезеш от нея.. защото си по-голям и по-умен.



 
 
Боби на 3 месеца, тежиш цели 6 кг. и си висок 60 см (качил си 1.4 кг и 4 см за месец). Малкото ми кюфтенце, педиатърката иска да минеш на диета... но не се получава, защото все още се будиш често през нощта към 3-4 часа - озверял от глад. Лакомото ми момченце :) Бързаш да пораснеш..


Развитие и постижения
  • Едно от най-значимите неща, които се случиха с теб относно развитието ти, е задържането на главичката ти изправена за по-дълго време. Толкова много се стараеш и напредваш...
  • Вече почти успешно хващаш играчки, които ти давам между ръчичките. Все повече опознаваш пръстите си и ги използваш координирано (най-вече с цел - лапане);
  • Друго, свързано с развитието ти, е че вече разпознаваш нашите гласове (и лица) и те предизвикват усмивката ти. Подбираш хората, на които да се усмихваш и игнорираш тези, които са ти неприятни;
  • "Говор" - особено интересни са звуците, които издаваш. Освен 'Агууу', обичаш да казваш "К", "М" и "Ааааа". Гласът ти понякога е толкова висок, че сам се плашиш от виковете си на възклицание и радост.
  • Зрение - вече има контакт очи в очи между теб и околните и внимателно проследяваш всичко, което се движи. 





Изпитвам безгранична любов, колкото и преекспонирано и клиширано да звучи. Майчина любов, несравнима с никое друго чувство. Любов към чистото ти сърце, искрените ти очи, нежния ти глас, усилията ти да 'изкачваш' малките стъпалца на живота, гладката ти като най-фината коприна кожа, малките ти пръстчета и всичко всичко твое!
Изпитвам любов, такава каквато, никога не съм си представяла, че съществува и съм благодарна за това, че точно ти си моят син.
Възхищавам се на жаждата ти за опознаване и изучаване на света - правят ти впечатление формите, цветовете, движенията.. дори често се взираш в устата и зъбите ми, когато ти говоря - колко интересно, а? ;-) Знаеш ли колко се гордея с теб?




Какво обичаш?
да се къпеш
да ти говорим
залъгалка
да оглеждаш света около себе си
да си лапаш ръцете
сешоара
да се возиш в автомобил
 
 
Какво не обичаш?
да си в легнала позиция, когато си буден
да ти обличам дрешки през главата
масажи
да са ти завити ръцете
 
 
 

 
През 3-тия ти месец:
 
беше на плаж за първи път;
беше на гости на баба в планината (на 600 км. от морето) и се държа геройски при пътуването;
ти биха 2 ваксини едновременно и много те болеше (това беше много болезнен момент и за мен, плаках заедно с теб и те гушках цял ден и цяла нощ, за да си спокоен);
премина на пелена размер 3!
започна да ти пада и да ти се сменя косичката (но и плешивичък си най-красив за мен) :-)
започна да се вглеждаш в огледалото и да се питаш очудено коя ли е физиономийка отреща;
седна за първи път (за 2 минутки) в новото си бъмбо столче и много ти хареса;



 







Ето това са едни от най-безценните мигове в живота - заспиващото в ръцете ми, от дългия и уморителен ден, малко създание.










двамата ми прекрасни мъже
























 
 
 
 
 
Честит 3-ти малък рожден ден, скъпи Боби! Расти здрав, а ние ще се погрижим да имаш добър живот.
Датата 11-ти винаги е много емоционална за мен, защото на нея ти се появи в живота ни и го преобрази завинаги! Нищо не е както преди, всичко вече си заслужава, всичко е подплътено от смисъл, истинско и красиво е. Безценно е.
Благодарим ти за всяка твоя усмивка! Правиш ни най-богатите хора на Земята! Ти си Щастието :) Обичаме те!
 
 
 
благодаря ви, че се отбихте...

сряда, 10 октомври 2012 г.

Магазинчето

Мисля, че ви бях споменавала с какво се занимавам напоследък... ако пък не съм, сега ще го направя. Започнахме малък бизнес с едно магазинче за дрешки (или парцалки, както казва мъжо ;)). Истината е обаче, че съвсем не са парцалки, а качествени (и на достъпни цени) по-нестандартни (атипични) дрехи за Него и Нея. Ако ви е писнало да сте едни от всички по улиците и искате да се отличавате от тълпата с уникален стил, чакаме ви в магазинчето.

Тъй като знам, че читателите ми са предимно от женски пол, нека кажа, че сред дамските ни колекции преобладават единични бройки на туники, дънки, панталони, рокли, блузи, якета, жилетки, поли, ризи... някой друг интересен аксесоар - плик, чорапогащник, шал, шапка. Та, исках да кажа (нека използвам този канал за безплатна реклама), че ми е писнало от шир-потреба, та затова реших да си направя магазинче с по-шантави дрешки, за да не ходим като в униформи по улиците - всички облечени в zara, bershka (нищо лично) и т.н. Линията за мъже също предлага вариация от модели на дънки, ризи, блузи, t-shirts, якета, също предимно в спортно-елегантен стил.

Внос от различни страни са дрехите, и се подбират една по една. Държим да са с хубава кройка, с качествени платове, конци, копчета и т.н. и в актуални за сезона цветове и модели. А и най-вече, ориентирани в спортно-елегантна линия - за ежедневието, casual дни в офиса, клуб, ресторант... или просто разходка.

Магазинчето се намира в центъра на Варна, на гърба на х-л Черно море, в уличката зад Тропс къщата. Самата уличка е Баба Рада No8. Табелката на магазина гласи JEANS.

Колкото до интериорния дизайн на самия магазин, все още правим подобрения. Решен е в смесица от модерно стъкло и метал от една страна и винтидж мебели и декорация от друга страна.







И тъй като вие, читателите ми, сте специални, предлагам на вашето внимание следното промоционално предложение - ОТСТЪПКА ОТ 30% НА ВСЕКИ ЗАКУПЕН АРТИКУЛ от магазина (с изключение на вече намален). Необходимо е само да си разпечатате ваучера по-долу и да го представите в магазина.
 
 
кликнете с десен бутон върху ваучера и изберете Print
 
Следете статиите със заглавие 'Магазинчето', където периодично ще обявявам специални предложения за вас :)
 
Ако имате каквито и да са въпроси или коментари, не се колебайте да се свържете с мен чрез полето за коментари по-долу.
 
 

благодаря, че се отбихте...

неделя, 7 октомври 2012 г.

Майката

Няма да ви отегчавам с философски мисли днес. Просто напоследък размишлявам върху образа на 'майката' и реших да напиша няколко реда... можеби защото все повече оценям моята майчица и ужасно много ми липсва, а разстояние ни дели. И вместо да говоря, ще ви оставя да почетете по-надолу... от доброто старо народно творчество:
 
***

Облаче ле бяло
Я, кажи ми облаче ле бяло,
От де идеш, де си ми летяло.
Не видя ли бащини ми двори
И не чули майка да говори.
 
Що ли прави мойто чедо мило
С чужди хора чужди хляб делило.
Ти кажи й облаче ле бяло
Жив и здрав, си ме видяло.
 
И носи й от мен много здраве
Много мина, мъничко остана
Наближава в село да се върна
Да се върна майка да прегърна.
 
***
Любимата ми приказка от детството, която ще разкажа на сина ми като порасне...
 
 
Майчина сълза
Ангел Каралийчев

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?

Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовица смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.
Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече: Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле...   
 
благодаря ви, че наминахте...