Скъпи Боби,
днес - 11.11.12 ставаш на 4 месеца. Времето минава неусетно и бързо. С всеки изминал ден забелязвам как се превръщаш в малко момченце със собствено мнение и характер. От беззащитното ми невинно бебче няма и следа. На негово място идва неуморното и с неизчерпаема енергия момченце.
Къде изчезнаха дните, в които спеше поне по 4-5 часа? Фиу! Признавам, не ми е лесно да ти измислям забавления през целия ден, защото няма такова нещо, което да задържи вниманието ти повече от 2 мин., след което се превръща в тотално безинтересно за теб! Опитвам се да разнообразявам ежедневието ти, но за съжаление нямам много опции, тъй като времето рязко застудя и най-любимото ти нещо - разходките спряха.... много страдаш от това и виждам колко много ти липсват. Със събуждането си сутрин ме гледаш с широко отворени очички и ми 'говориш' на твоя език сякаш ме молиш да излезем навън... да, там е по-интересно, оглеждаш света, запознаваш с нови аромати, звуци и картини... Пак ще излизаме навън, разбира се, но за по-кратко, което няма да ти се хареса особено.
Ежедневието ни е скучно в дъждовни и студени дни, защото ти писва вкъщи, а 'на Мол' и разни подобни затворени пространства НЕ обичаш да ходиш. Явно ще си от хората моломразци, за разлика от майка си :) Последният път, когато ходихме в Мола беше истинско приключение, защото ти мрънкаше през цялото време, с едната ръка бутах количката, а с другата те носих... а не си и лекичък вече, та така, интересно беше :) Разбирам те, моловете за майките, а не за бебетата все пак! Че пък какво да му харесаш - шум, изкуствени светлини, разнообразни миризми... изнервящо е за малък човек като теб....
Признавам си, че грижите за теб тотално изцеждат силите ми и понякога се чувствам като пребито куче, но наред с това разбирам, че ти имаш най-голяма нужда от мен сега и усилията, които полагам, за да се чувстваш добре и спокоен, се възнаграждават с най-чистите и искрени усмивки, с най-звънливото и сладко 'агууу', което някога съм чувала, с най-нежните ръце, които се протягат към мен!!!!
До скоро смятах, че коликите са ужас номер 1 за майките, но от два дни се срещам с техен достоен конкурент - никненето на зъбките! Да са ни честити! От няколко дни си толкова кисел, неспокоен и нервен... лигичките ти намокрят буквално всички дрехи, имаш лека температура, лапаш си постоянно ръцете и нищо, ама нищо не може да те успокои. Ужас! Май скоро ще имаме зъбоци. Мислех, че е твърде рано за това, но явно днешната младеж се развива бързо!
През изминалия месец....
- ти сложиха поредните ваксини, но този път ги понесе по-леко в сравнение с предния месец. Болеше те доста, но се успокои по-бързо и не вдигна температура;
- на 3 месеца и 12 дни тежиш 6400 г и си висок 62 см;
- се засмя с глас и то продължително за първи път (на смешните физиономии, които ти правя);
- започнаха да те тормозят зъбоци може би...;
- НАЙГОЛЯМОТО постижение е: спря да се будиш през нощта за хапване, и го направи сам (след като моите опити преди време да премахна нощните хранения не проработиха). Да живее съня на мама и татко! Юхууу! Невероятно е да спиш цяла нощ :) А ти скъпи Боби спиш около 11 часа нощем (понякога и 12!!)... какво да кажа - мечта за всяка майка :)
- хапваш по 150 мл мляко на 3 часа;
- почти не спиш през деня, дремваш по малко от време на време;
- започна да си вдигаш главата от полугнала позиция, сякаш ще се изправиш всеки момент;
- говориш много на бебешки език и се опитваш да имитираш звуци... казваш 'ммаа', 'аааа', 'ъгъъъ', 'уааа', 'боо'.
Какво обичаш?
- да ти говорим, да ти обръщаме непрекъснато внимание;
- да си смучеш палчето;
- да хващаш играчките си;
- да се къпеш - това ти е НАЙ-ЛЮБИМО;
- да си в изправена позиция (на ръцете на мама, баба, тати.. ) и да оглеждаш света;
Какво не обичаш?
- да си в легнала позиция, когато не ти се спи;
- да си легнал по корем;
- да не успяваш да си хванеш играчките;
- силни звуци;
Боби, ти си малкото ми усмихнато момченце и толкова много те обичам. Не спираш да раздаваш любов и доброта, очичките ти излъчват светлина. Не мога да си спомня как съм живяла преди без теб, имам чувството, че си бил винаги моето момче. Непрекъснато целувам краченцата ти, ръчичките ти, бузките ти, ушичките ти и никога няма да се наситя да го правя. Докато все още ми позволяваш, което няма да е задълго, ще продължавам да го правя.. знам, че това време никога никога няма да се върне, затова му се наслаждавам до край!
Честит 4 малък рожден ден, сине!
Продължавай да се усмихваш по най-красивия начин, продължавай да говориш с очите си най-истинските неща, които думите са неспособни да кажат, продължавай да се бориш с малките предизвикателства на големия живот, продължавай да побеждаваш в битките си, а ние ще продължаваме да сме до теб и да те обичаме. Ти си нашата гордост :)
