Неее, няма да пиша за бебе негърче :) в тази статия, както обикновено ви занимавам с бебета, а ще пиша за другото ми любимо нещо - вкусотийките. Настоящата рецепта ми е подарена от един много скъп за мен човек - Рарчето /Радослава Грозданова/ :), от която научих и рецепта за торта с бишкоти. Та рецептата е не за какво 'Негърче', а за 'Лесно негърче', както тя казва :) А какво по-хубаво от лесните рецепти за заети хора като нас :) Отгоре на всичко става и вкусно.... тавата се изпразва за секунди.. Най-голямото предимство е, че децата много го харесват!
По-долу копирам текста на Рарчето дословно:
Необходими продукти:
1 яйце
1ч.ч захар
1 ч.ч. Кис.мляко
1/2 ч.ч олио
2ч.ч брашно
1 ч.л сода
1ч.л оцет
2 с.л какао или канела
Разбиваме с миксер яйцето, добавяме захарта, олиото, млякото и брашното по малко. След това добавяме и содата, оцета и какаото и бъркаме до получаване на хомогенна смес. печем в тава, на около 180 градуса за около 30 мин., проверяваме с клечка за зъби дали е готово. Докато се пече правим глазурата: на водна баня разтопяваме 1 малка кофичка течен шоколад , заедно с около 1 с.л масло и малко вода. Разбира се тези пропорции са въпрос на вкус :) и като стане еднородна течна смес е готова и поливаме изпечения блат. И готово :)
С чаша топло мляко или следобеден чай :)
Не само на вид е толкова изкушаващо....
Да ви е вкусно!
p.s. Рари, благодаря за прекрасната рецепта и участието ти в блога! Целувам те!
Ето, че голямото ми момченце стана на 1 годинка и 3 месеца! Как бързо времето лети и как бързо Боби се променя! Не мога да повярвам наистина!
През изминалия месец се случи нещото, което всеки родител мечтае да види.. нещото, което те кара да потръпнеш, да проумееш, че детето ти вече не е бебенце, а пораснало създание - прохождането! Преди въобще да имам дете, не бях подозирала, че ходенето е толкова трудна работа, която изисква практика и кураж... то се случва тогава, когато детето е готово за него... физиологично индивидуално е.. и специално при нас се случва доста късно - едва на годинка и три месеца. Дори не смея да кажа, че Бобо е проходил в истинския смисъл на думата, но прави самостоятелни крачки.
Та изминалия месец в развитието на Бобо беше белязан от първите опити да се 'пусне' да ходи, тоест да няма опора и да направи първите си крачки в живота. Ох, много е вълнуващо - също както първото зъбче, първия рожден ден, първата думичка! Настръхвам направо...
Прощъпулник
Сигурно всяка майка се пита 'как се прави прощъпулник?' И аз така се запитах.. попрегледах малко информация, майка ми каза някои неща и така си направихме нашия прощъпулник... Къде по традиция, къде по интуиция :)
Денят е 13.10.13., октомврийска неделя, хубава и златна есен навън...
Тестото за питката втасва... аз събирам предмети, които да подредя (за да предопределим бъдещата професия на Бобо), а баща ми отиде в гората, за да донесе снопче дрянови клонки.. с него детето се 'задява' - поверието гласи, че ще е здраво!
Единственото, което не направихме в суетата беше да търкулнем питката и Бобо да тръгне след нея, но нищо, и без това мина :)
Предметите, които избрахме за Бобо са:
CD - компютърен специалист
вестник - журналист
речник - филолог може би :-)
черпак - готвач
паста за зъби - стоматолог
химикал - учен
апарат за кръвно налягане - лекар
флейта - музикант
Можете да сложите и портфейл (за банкер), който аз пропуснах да наредя сред предметите
:)
Предметите си ги избират родителите според предпочитанията :)
Постлахме бяла кърпа на земята, на която посипахме листа от здравец, наредихме предметите, опекохме погачата и веселбата започна. Първото парче от погачата е за детенцето. Следващите за родителите и близките.. останалата се раздава на познати и близки, като се тича, за да бъде детето пъргаво!
Така си организирахме нашия прощъпулник!
Видео
Ясно и категорично - Бобо ще става зъболекар!
Бъдещият зъболекар - Д-р Райков :)
Първото парче от погачата е за най-важният човек!
Погачата
Давам рецепта при интерес :)
Останалата част от деня и вечерта беше забава и за нас 'големите'.. с пържолки и бира!
Боби през 15-тия си месец
Вече мога да кажа, че Боби комуникира доста добре с нас. Сочи предмети, които иска да вземе. Дава знаци, когато е гладен и жаден. Прави различни мимики и жестове в различни ситуации. Много е забавно да го наблюдаваш.
Нови думички в речника на Бобо са:
ня - 'няма'
къ - 'къща'
па - 'пари'
Best friends!
Уааааааа
Няма да пропусна и най-важното: мили Боби, благодарим ти, че точно ти си нашето момче! Обичаме те колкото не можеш да си представиш! Целуваме те с тати! Гордеем се с всяко твое мъничко постижение!
Случвало ли ви се е да се влюбите от пръв поглед в... магазин? Да! И на мен ми се случи! Един случаен ден, разхождайки се с количката по булевард Ген. Колев, минах покрай едно току-що отворило магазинче, пред което се вихреше семпло, но видимо весело парти по случай откриването му. Страхотно, казах си... любопитството ми отведе там отново, още на следващия ден. Името му е Dantella. Влюбих се в него от пръв поглед. Дори названието му ми допадна много. Първо ме грабнаха витрините, а после и усмивката на приветливото лице зад отрупаното в арт предмети бюро. Та.. Dantella е арт магазин с много хубави неща.. Откъде ли да започна.. безброй са: чудати картини с рустик и винтидж рамки, кашпи, ръчно изработени бижута, прекрасни шалове, текстил, фенери, надписи, висулки, стенни часовници, свещници, кутии за съхранение и бижута, съдове и още много неща за декорация и погалване на сетивата. Специално на мен такъв тип предмети ми въздействат по особен начин... винаги са свързани с определена емоция и носят дух сами по себе си, което ги прави повече от просто предмети.
Първият път не си купих нищо. Исках просто да разгледам и да си напълня окото. След известно време, през един сив и ветровит варненски ден, реших отново да мина през магазинчето и да повдигна настроението си. Този път с ясната цел да си купя нещо за новия ни дом в планината. Отново ме посрещна усмихнатото момиче с готовност да ми покаже и обясни всичко, както и да отговори на множеството ми въпроси. Любезна, усмихната и с арт излъчване. Как да не ти е приятно да си купиш ИЗКУСТВО от този магазин. На мен ми беше приятно, признавам си. Исках да харча още и още... и още. Исках да си купя много изкуство. Защо ли? Защото всеки предмет носи духа на човека, който е оставил частица от себе си, емоциите и светогледа си, когато го е изработил с двете си ръце и по-различния си ум.
От посрещането, през пазаруването, до опаковката и изпращането на вратата, този арт магазин е преживяване, истинско преживяване за сетивата. Препоръчвам го :)
Приятели, понякога се питам защо живея в България? Задавам си много въпроси, защото съм пътувала доста и имам поглед над други общества, етноси и религии и спокойно мога да обобщя, че българите сме едни от най-НЕТОЛЕРАНТНИТЕ хора, за съжаление.
Много мога да изпиша по темата за отношението на хората към майките, например... но ще ви разкажа накратко само 3-4 истории, които ми се случиха в рамките на 2 дни, малко в повече ми дойде наистина:
История 1
Чакаме пред кабинета на лекарката. Заведох Боби там с колелце на три гуми, което има бутончета, издаващи звуци. Няма как да обясня на сина си да не натиска бутончетата, а и още едно детенце дойде да се порадва на колелцето и мелодийките. При което една жена, чакаща също пред кабинета ми каза: "Защо не отидете да се разходите с колелото по коридорите на болницата, защото много пищи и тези звуци дразнят околните" При което аз се извиних и помолих децата да спрат да натискат бутоните. Децата, разбира се, продължиха да ги натискат и да се забавляват. Жената отново ме натири да отида да се 'поразходя', при което аз смених тона и й казах, че не съм дошла на разходка, а за да си чакам реда за лекарката. Забележките й не спряха, при което аз я попитах: "Г-жо, имате ли деца?" А тя отговори: "На ялова ли ти приличам" Представете сии... що за поведение!!! Аз отвърнах: Не знам на какво ми приличате, но ако имате деца, щяхте да разберете поведението им." Наистина хората са долни и прости... защо ли се очудвам?! Още повече, че се опитвам да се държа възпитано и с простаците.
История 2
Стефан спира колата, за да сляза аз с детето пред блока ни. Пуска мигач, аварийни и както си му е реда, спира. Аз взимам детето, чантата си и слизам (това отнема около 10 секунди), а зад колата ни, една жена буквално скача на клаксона и започва да ръкомаха.
Слязох, казах й, че съм с дете и ми се налага да сляза тук, а тя продължи да пищи и реве като разгонена кобила!
История 3
Минаваме през подлез с Борис.. в който рампата не става за моята количка и съответно се налага да я тегля и нося на места. Покрай мен поне 10 мъже и още толкова жени и никой, ама буквално никой не предлага помощта си.. Е, що за отношение?! Не, че някой е длъжен да ми носи количката, но толкова ли пък никой няма усет и желание да помогне?1
История 4
Чакам на дълга опашка в институция. Бобо е с мен. Започва да огладнява и да се изнервя от чакане, горкичкия. Питам хората на опашката дали мога да мина пред тях.. те се съгласяват с половин уста. Стигам до гишето, където служителката ме гледа възмутено и пита: 'попитахте ли хората на опашката дали имат нещо против да ги предредите?' Представете си... хората ме пускат да мина напред, тя - овцата, не желае да ме обслужи! Нямам думи, наистина..
Това са малка част от абсурдните истории на една майка, която живее в държавата на абсурдите... сигурна съм, че и вие има какво да разкажете по темата...
