... нямам и секунда време за блога, което ме кара да се срамувам, но проектите, с които се занимавам, ме карат да се гордея... скоро ще ги споделя и с вас... до седмица, надявам се! междувременно с прекрасните ми момчета изкарахме една страхотна морска почивка, от която ще споделя снимки и видео при първа възможност.. до скоро писане...
събота, 28 юни 2014 г.
петък, 13 юни 2014 г.
И докато едни ловят риба....
.. други изпиват бирата им... Обърнете внимание на Бобо, който пресушава кенчето с бира на баща си.. а аз ги снимам случайно!!!
благодаря ви, че се отбихте..
Бобо казва...
'Бобо казва....' ще е поредица от статии, в които ще цитирам интересни фрази и думи, които синът ми казва. Тук ще е моята 'тетрадка', в която ще записвам бисерите му, на които той някой ден ще се смее.
Бобо казва: 'бобоед'... Никога не бихте предположили какво означава! Ами - сладолед, само че той слива себе си със сладоледа и така се появява сладкото бобоед, което той иска да хапва всеки път, когато види хладилна витрина :)
Бобо казва: 'бобоед'... Никога не бихте предположили какво означава! Ами - сладолед, само че той слива себе си със сладоледа и така се появява сладкото бобоед, което той иска да хапва всеки път, когато види хладилна витрина :)
благодаря ви, че наминахте...
сряда, 11 юни 2014 г.
NEVER say NEVER
Отдавна исках да напиша този пост... и след тази сутрешния истеричен рев на Бобо за ключа от колата, седнах да го напиша. Никога не казвай никога в този живот, особено щом се касае за дете!!! Всички сте виждали деца, които се тръшкат, въргалят по земята в парка, крещят, бият майка си, скубят й косата, нали? И сте си казвали: 'боже, какво малко невъзпитано зверче! ако е мое дете, ще му обясня и ще разбере или пък другата крайност - ще му фрасна един шамар'. М да, всички сме ги виждали и най-лошото е, че всички деца са ЕДНАКВИ! Непокорни, нестоятелни, презадоволени, лигави, агресивни дори.. това е природата им! Децата на новото поколение. Моето дете не прави изключение. Да, преди да имам дете смятах пищящите изродчета на улицата за лигави и невъзпитани, а сега моето дете е в тази позиция... и да, съжалявам, че съм го мислила, просто ми беше чуждо и непознато. И сега, сблъсквайки се с трудностите на възпитанието, признавам, че колкото и родителите да се стараят да бъдат търпеливи, колкото и книги по темата да изчетат, колкото и внимателно да обясняват, децата са носители на собствено Аз и уникален характер. Ясен пример от тази сутрин - Бобо иска ключа от колата, който обаче е необходим на баща му, за да кара колата, на път към яслата. Обяснявам му, че не може да получи ключа, че трябва на тати и т.н. Той обаче е афектиран, недоволен, че не става на неговата, и пищи в истерия през целия път до яслата. Разгневен, почервенял, облян в сълзи... Познато ли ви е? Ако още не ви е познато, ще ви стане до болка познато. Тези малки пещерни човечета са способни да ви извадят извън равновесие за секунди. В магазина, на улицата, на спирката... Съвет от мен - никога не казвай никога, защото утре ще се случи и на теб!
благодаря ви, че наминахте....
Борис на 23 месеца
Само 1 месец ни дели от голямото парти за втория рожден ден на Бобо! Отсега се вълнувам много! Моето момче става на 2 годинки! Ах, как бързо отлетяха, неусетно се изплъзнаха между дните и нощите, между грижите покрай имунизации, хранене, къпане и т.н. Неусетно пред очите ми израсна едно прекрасно и добро момченце (но палаво) и аз се гордея с него.
През изминалия месец Бобо започна да говори още повече. Изреченията стават все по дълги и смислени. Умее да изимитира и произнесе почти всяка дума и е адски забавен. Ежедневието с Бобо е истинско приключение.
Най-любимият ми момент през изминалия месец е, че Бобо започна да ме гушка силно и да казва 'моя мама', милвайки ме, което разтапя сърцето ми... на което аз отвръщам 'мой Бобо' :) Всъщност започна да казва на всичко 'мойо' - пързалки, люлки, играчки... Всичко е негово! Разви много силно чувство за притежание, което не знам дали е добре или не.
В умствен план наблюдавам огромна промяна в развитието на Бобо. Безпроблемно различава формата на кръга от тази на сърцето и звездата. Дори ги назовава. Когато пътуваме с колата, посочва сградите, в които работят баба, дядо и други близки. Помни неща, които съм му казала еднократно... и може да ми ги припомни след няколко дни... страхотна памет за няма 2-годишно хлапе. И най-забавното е, че разпознава колите, паркирани на двора... коя е на вуйчо, коя на чичо, коя на дядо, коя на тати :) момчешка му работа!!!
През изминалия месец Бобо започна да говори още повече. Изреченията стават все по дълги и смислени. Умее да изимитира и произнесе почти всяка дума и е адски забавен. Ежедневието с Бобо е истинско приключение.
Най-любимият ми момент през изминалия месец е, че Бобо започна да ме гушка силно и да казва 'моя мама', милвайки ме, което разтапя сърцето ми... на което аз отвръщам 'мой Бобо' :) Всъщност започна да казва на всичко 'мойо' - пързалки, люлки, играчки... Всичко е негово! Разви много силно чувство за притежание, което не знам дали е добре или не.
В умствен план наблюдавам огромна промяна в развитието на Бобо. Безпроблемно различава формата на кръга от тази на сърцето и звездата. Дори ги назовава. Когато пътуваме с колата, посочва сградите, в които работят баба, дядо и други близки. Помни неща, които съм му казала еднократно... и може да ми ги припомни след няколко дни... страхотна памет за няма 2-годишно хлапе. И най-забавното е, че разпознава колите, паркирани на двора... коя е на вуйчо, коя на чичо, коя на дядо, коя на тати :) момчешка му работа!!!
Какво обича?
да рисува
да сглобява вагончетата на влакчето
бонбони (които избягвам да му давам, но по дяволите винаги ги открива в магазина)
люлка
да 'кара' колата на тати
Какво не обича?
да се вози в седалката си
да чува 'не'
Другата новост е, че открихме летния сезон с първи плаж в Гърция. След поредица от интензивни, почти тропически регулярни валежи, най-сетне изгря слънце. То моментално ни изстреля на плаж. Няма да се изненадате, ако ви кажа, че ходенето на плаж с дете е изтощително, натоварващо, времеемко, 'весело' и 'тежко' откъм носене на многобройни торби. След като взехме пояса, мазилата, хавлийте, кофичките, резервните дрешки, памперсите, мокрите кърпи, водата, солетите, двата чадъра, количката... слънцезащитната шапка се отправихме към белите плажове на любимата Гърция. Изкарахме страхотен ден с нашето малко момче. На него много му хареса.
Честит малък рожден ден, дни преди големия, мило мое момче! С всеки изминал ден ти ставаш по-любвеобилен, емоционален, умен и усмихнат. Наред с това ставаш и палав, необуздан, понякога инатлив и своенравен. Харесва ми да наблюдавам как се променяш.... караш ме да се усмихвам, да се гордея, да обичам, да се радвам, да се ядосвам... какво по-хубаво от това! Обичам те! Радвам се, че точно ти си моето момче!
вижте още:
благодаря ви, че наминахте...
вторник, 3 юни 2014 г.
Напоследък...
...не съм писала отдавна тук, но бях ангажирана с Бобо, който 2 поредни седмици беше болен. Първо със стомашен вирус, а после със зачервено гърло. Не вярвах на приказките, че когато децата тръгнат на ясла започват да боледуват. Мислех си.. поредният мит. И дори едно супер здраво момче като моето, което до скоро не беше вдигало температура, а какво остава да пие антибиотик, сега боледува доста често. Рррр, бясна съм! Бясна съм, защото не зная какво да правя. Да, така се изграждал имунитет.. и нямало начин, така е, ще боледуват децата. Ако го гледам вкъщи.. не мога да го изолирам в клетка, непрекъснато е в контакт със съседски и роднински деца. Ако ходи на ясла - пак болен, заради майките, които нямат възможност да си гледат болните деца и ги пускат болни на ясла... Не обвинявам никой, защото зная, че е трудно на всекиго. Трудно е да се съчетават работа, гледане на дете, домакинство. Какво му остава на човек като мен - да лекува детето си с народна медицина и възможно най-малко лекарства. Спомням си, че едно време мама Често питам дядо си, който преди два дни стана на 92 год. къде се крие тайната на дълголетието и крепкото му здраве... и той казва - дядо, цял живот не съм пил, нито пушил и съм бил сред природата...навън, на зелено, трудил съм се много... Да не забравяме, че не е ял консерванти, ГМО, Е-та, оцветители и т.н. Не е имал стреса, който имаме днес и други такива фактори. Е, май, няма как да ни се получи... дядо!
Да са ни здрави децата, пък другото.. ще се оправи...
Да са ни здрави децата, пък другото.. ще се оправи...
благодаря ви, че наминахте..
Абонамент за:
Публикации (Atom)