Бобо казва...

Сутринта. В леглото. Тати казва на Бобо: "Ей животинка, ставай за градинка". Бобо казва: "Аз не тинка. Аз съм Бобчо."

благодаря ви, че наминахте...

Бобо казва....

Легнали сме си снощи с Бобчето и се гушкаме... Казвам му: "Знаеш ли, че мама те обича чаааак до небето?" Той ме гледа неразбиращо и с лукав поглед. След малко сама го питам: "Колко те обича мама?" А той отговаря: "До София". Явно за него София е толкова голямо и далечно понятие, колкото небето! След малко пак реших да му задам същия въпрос, чийто отговор този път беше: "До кулата". Да, момчето ми кулата е почти до небето и толкова те обича мама.
Ей, толкова ме развесели, смях се с глас... какви бисери може да роди детският мозък :) Милото ми момче!

благодаря ви, че наминахте...

Сезонът на тиквите...

Не съм особен почитател на тиквите под формата на ястия, но ми харесва ароматът им, примесен с такъв на мед, орехи и канела, а красивият им вид и форма са истинско изкуство на природата... Споделям една есенна снимка с вас, макар че си е вече истинска зима (на Пампорово има сняг около 40-50 см), в града - слава Богу не.

 благодаря ви, че се отбихте...

Класическата рецепта за пататник!

Много хора са ме питали как да си приготвят пататник, това традиционно родопско ястие. Най-традиционното бих казала. Има много модификации на това ястие, но аз ще ви кажа класическата рецепта. Още едно доказателство, че простичките неща са най-гениални.

                                                               Необходими продукти:

5-6 големи хубави картофа

1 голяма глава лук

1 яйце

щипка джоджен

сол на вкус

4-5 с.л. олио

настъргано сирене и кашкавал за поръсване 

Настъргвате картофите и лука. Подправяте, добавяте олиото. Разстилате сместа в тефлонов тиган и на средно силен огън оставяте да се пържи. Сместа не трябва да е много дебело разстлана, за да се изпържи добре. Поне 20 мин. пържите, до порозовяване. Обръщате на капак и пържите от другата страна. Когато пататникът е готов, го поръсвате с кашкавал и сирене.

Бон апети!

А Баба ми прави по-старата форма на пататник с кори. Същата смес, само че една домашно разточена кора отгоре и отдолу в тава. Също става много вкусно.

Ще ви издам и една модерна техника на пататника - поръсвам го с пармезан, който се разтапя и придава още по-неустоим вкус на това велико ястие. Друг е въпросът, че мъжът ми го определя като гарнитура :), а то си е ястие, достатъчно да ви нахрани добре.

благодаря ви, че наминахте....

Един (не)обикновен ден.... с Борис

Как минава един обикновен съботен ден с 2-годишно хлапе.. Ами всъщност всеки ден, прекаран с него е повече от НЕобикновен. Истински щастлив и усмихнат ден.

7.00 ч. - ставане. Бобо става първи и скача от леглото. Отива моментално във всекидневната и се настанява на дивана. После започва да вика: 'Мамо, искам афлааааа' (т.е. вафла). Ужасен навик. Ставам и му давам обикновена вафличка преди закуската. Пускам му любимите клипчета в youtube на телевизора. Гледа всичко свързано с багери, влакове и автобуси.

8.00 ч. тоалет. Отиваме в банята, сменяме памперса (ах, какъв ужас, момчетата свикват ужасно трудно да пишкат в тоалетната), мием дупето, лицето и зъбите. Поглъща цялата паста за зъби, не може да я изплюва. Много често отказва да си мие зъбите, при което аз започвам да разказвам за 'Чук и Пук', за да го убедя.

9.00 ч. закуска и фрешче. Закуската е някакъв сандвич, палачинка или здравословна пържена филийка, защото мюсли яде поне 3 пъти седмично в детската градина и не може да го понася. Фрешчето не го изпива до край.

9.30 ч. игри вкъщи. Бобо си играе с пластилин, конструктор, кран, влакче, ножички и хартии...

10.30 ч. излизаме на двора и става весело. Събиране на охлюви, ровене в пясъка, каране на една от многобройните колички, люлеене на люлка, бягане и така.. до пълно изтощение.

13.00 ч. измиване и обяд. За обяд задължително нещо готвено + купичка с кисело мляко. Сред любимите гозби на Бобчето са оризът под всякаква форма - с месце или без, таратор, мусакичка, паста...

14.00 ч. следобеден сън.

16.00 ч. ставане от сън в супер настроение и готов за нови подвизи. Лека закуска под формата на плод или кремче с бисквитки.

Ако е хубаво времето излизаме на детската площадка или някой съседски двор. И играем, играем, играем.

19.00 ч. излизаме на вечеря обикновено през уикенда, някъде навън. Имаме си няколко любими местенца с място за игра за Боби, както и вкусна храна.

21.30 - 22.00 ч. прибираме се вкъщи, взимаме бърза ваничка и лягаме. Обикновено Бобо се сгушва между нас, изритва завивката, като казва 'не икам одало' и след 5 мин. е заспал дълбоко.

Аз се сгушвам в него с приятната мисъл за още един вълнуващ ден, прекаран с моето любимо създание, благодарна на Господ за хората и благата, които имам, а те са ВСИЧКО, с надежда и вяра за доброто, което предстои. Сгушена в щастието и любовта....

благодаря ви, че наминахте...

Там, където времето спира...

Огняново, Лещен, Ковачевица... целият регион е зареден с толкова много енергия. Изкарахме 2 невероятни дни в компанията на забавната Стефи, готиния Тошко и сладките Мари и Коци. Минералната вода, в комбинация с вкусната домашна храна са истински дарове на природата... и това октомври месец да се къпеш във външен горещ басейн е несравнимо. За втори път ходим в този район и винаги се чувствам добре. А най-щастлив беше Бобо. Играеше на просторния двор, научи се да скача в басейна, хапваше вкусно. Препоръчвам на всички, които не са били там, да отидат и да вкусят от спокойствието на тази част на Родопите....

До скоро с поредните ни приключения...

благодаря ви, че наминахте..

This camp life...

Ето че и ние се присъединихме към общността на къмпингарите. Имаме си каравана! От начало бях против поредната 'безмислена' покупка на Стефан... после поразмислих.. и си казах 'Надежда, живей за мига'. Какво по-хубаво от това да намериш време за семейството и себе си, да забегнеш с мръсна газ на непознато място... с каравана. Имаме приятели къмпингари, които отсядат на Смокиня с караваната си за цяло лято.. Бях истински потресена когато ги посетихме и видях, че отглеждат цяло лято едногодишното си бебе в караваната, тоест на плажа. Недоумявах как можеш да гледаш бебе в тези условия.. после се замислих.. и сега съм на мнение, че няма нищо по-хубаво да отгледаш детето си в естествени условия, на плажа например. Да го къпеш със соларна вода, да спи под тентата пред караваната и чаршафите му да са пълни с морски пясък. Когато си близо до природата, си истински човек. Избрах да купим каравана, защото си представих следната картина: петък сутринта; палим колата с караваната; слагаме багажника с 3-те колела отзад; взимаме си хубаво вино... и по един бански; взимаме и карта на Гърция с най-уединените и диви бели плажове; стигаме на един от тях; купуваме си прясна риба от местен рибар; разпъваме фортселта, разполагаме масичката със столчетата отпред; домъквам изхвърлени от водата големи клони, с които си ограждам своеобразно дворче пред караваната; обикаляме близките плажове и се усмихваме; правим снимки на красивите гледки; удивляваме се колко красоти може да има; свечерява се; паля свещи, с които осветявам дворчето и правя пътека от тях - лунната ми пътека; наливаме си изстуденото в хладилника вино; палим огън и приготвяме риба на жар; Бобо още играе в пясъка, а по кожата му, обляна от лунна светлина, се вижда солта, оставена от водата; свещите догарят; главите ни са приятно опиянени от кристалното вино; забравих и гръцката салата, окъпана от ароматен зехтин; след приятната вечеря се прибираме и се сгушваме в завивките, с приятно чувство за отминалия ден и с планове за следващия.... приятно е, ах колко е приятно, ако се случи така, както съм го замислила....

А на вас ще покажа снимки от новата ни 'къща'-каравана, тогава когато е подредя по собствен вкус, когато наредя покривчици, изпера перденцата, подредя чинийки и чашки...

благодаря ви, че се отбихте..

Sweet moments...

Исках да споделя какво ми се случи снощи, докато си играехме с малкия Бобо... дойде до мен, вдигна ми блузата, целуна коремчето ми и ми каза... 'Бичам те мамо'. Толкова спонтанно, толкова истинско и чисто, толкова нежно и велико нещо може да ти се случи, само когато имаш дете. Може би защото аз не спирам да му показвам любовта си, той също започна да показва своята и то по невероятно истински начин. Ако трябва да дам определение на любов, то това би била истинската и най-безусловната любов... между майка и дете.
Благодаря ти, че точно ти си моето момче, Боби. Радвам се безумно, че съм твоя мама.

източник: www.integralparenting.com

p.s. Ето затова този блог е посветен на малките неща, които внасят огромна доза щастие в живота. Нещата, които осмислят битието...

благодаря ви, че наминахте....

officially a make-up artist

Цяло състояние платих за новите ми специални визитки на гримьор, но инвестицията си струва, защото са перфектни и дизайнът си е мой. Да са ми честити и много клиентки си пожелавам!!!

благодаря ви, че се отбихте...