Както си чакахме 8-ми март, за да се повеселим по случай празника и се радвахме на мартенското слънце... изведнъж времето се разсърди и се случи снежният ад! Започна да вали кротко и тихо, но плашещо... и трупаше, трупаше... докато натрупа повече от метър сняг за едно денонощие. Колите бяха затрупани, къщите - блокирани, пътищата непочистени и непроходими. Най-страшно започна да става когато токът започна да спира. Стигна се до рекордните 16 часа без ток поради голяма авария и скъсани кабели от паднали дървета. 16 часа без ток означава: без телефони, без топла вода, без сготвена топла храна, без осветление, без хляб в магазините. Истинско бедствие. В такъв момент съзнанието ти блокира, сякаш си фраснат от ледена снежна топка в главата. Ами сега?! Осъзнаваш колко си зависим от телевизията, от телефона си, от печката, от хладилника, от бойлера... от банкомата! Страшно си е. Седим на свещи, разказваме на детето разни истории, за да го забавляваме... ядем суха храна... и чакаме, чакаме от някъде светлинка в буквалния смисъл на думата. Мъжете се вземат в ръце да чистят двора, за да може затрупаните коли да имат изход. Да, защото сме зависими и от колите си. Мъжете излезнаха в 6 сутринта и се прибраха в 5 вечерта. Почти 12 часа къртовски неимоверен труд, за да направят пътеки в снежните преспи, за да изринат колите, за да има транспорт в случай на спешна нужда. Такова нещо не помня от години, а съм израснала в планината. Зимата може да бъде коварна, така както си я мислим за красива и бяла. Това е другото й лице. За щастие, днес има малко слънце, улиците са разчистени, има ток, има светлинка в тунела - дано да не е от идващия насреща влак!
благодаря ви, че наминахте....
