Честит Великден 2017

Честито Воскресение Христово! Бъдете добри, мислете добро, правете добро! Обичайте се, казвайте си го, показвайте го, доказвайте го всяка секунда, защото близките са най-голямата ценност в това битие и нищо друго не е по-важно. 

благодаря ви, че се отбихте...

Представям виии....

Невероятно е как детето ми само открива красотата на изкуството. В случая ни не сме му говорили и разказвали какво е пантомима, но той си е видял някъде и тъй като в много впечатлен, ми заявява, че иска някой да го научи.. Гледахме няколко клипчета на мимове и той още повече се запали... Харесвам артистичният характер на това детенце! Впечатлява ме, окролява ме, кара ме да се усмихвам. Не съм от майките, които си хвалят децата прекомерно и смятат, че са единствени и неповторими. Всички деца имат своите таланти, разбира се. Аз отчитам тези на моето момченце. Ето и едно интересно видео на мим Борис :)

                                                         

                                                     благодаря ви, че наминахте....

31!

Преди дни навърших 31 години. Никога не съм обичала особено рождените си дни, защото са свързани с равносметки и обикновено съм тъжна, че така бързо се нижат годините. Но погледнато от друг ъгъл, съм най-щастливият човек, защото имам тези двама прекрасни мъже, които ме обсипват с любов и нямам думи, с които да опиша чувствата, които изпитвам, когато са покрай мен.
От едната ми страна Бобо - малък мъж вече, вироглав, упорит, сприхав и в същото време толкова любвеобилен, нежен и раним. Обожавам тези два полюса в него. Това е наследил от мен - крайностите. При него няма средно положение. Или получава нещо на момента с гръм, трясък и истерия, или губи отново с гръм, трясък и истерия, но с високо вдигната глава. Не можах да науча детето си на търпение, умереност и смиреност, защото аз самата не съм такава. Така че преставете си сблъсъка между нас двамата, когато се стигне до такъв... мхм.. сблъсъкът на титаните!!!
Обожавам го това детенце. Обожавам 'нашите мигове двамата', когато се гушкаме и гъделичкаме, все още целувам краченцата и му хапя дупето до синьо... даа, знам, че е мъж и така го глезя, но за мен той е бебе и все още ухае на бебе... моето момче!
А снимките по-долу са от сутринта на рождения ми ден, когато двамата ми се нахвърхлиха с боен зов 'мечкаааа на мамаааа', което значи, че трябва да ми се метнат отгоре и да ме смажат, докато спра да дишам! Последваха песнички за рождения ми ден: целият репертоар от детската градина...
От другата ми страна - Стефчо, моята любов. Знаете ли, защо съм щастлива с цялото си същество.. заради този мъж на снимката, който ме гледа със същия влюбен поглед, както първия ден, в който погледите ни се срещнаха. Той диша заради мен и заради Борис. Всяко негово действие цели нашето щастие с детето, нашето спокойствие, нашето благополучие. Невероятно е колко раздаващ е. Това е истинската любов като се замисля - да раздаваш всичко от себе си в името на другия. Често ме пита.. Щастлива ли си? А аз отговарям високо и ясно: ДА!!! Защото е така. Преди да го срещна, смятах, че този тип мъже не съществуват. Мъже с принципи, много добро възпитание, мъжкарски маниери, ерудиран... да мога да говоря на всички теми с него, да ми разказва интересни истории... Стефчо, всяка секунда с теб е истинска и пълна, изживяна, приказна, така както преди години, когато се срещнахме. Обичам те заради теб самия, обичам те заради ценностите, които носиш... бъди до нас до безкрай!

P.S. Този рожден ден освен щастлив беше и много тъжен, защото две мили дами, които загубихме миналата година.. скъпи баби... тази година не ми честитха рождения ден и много силно усещам липсата им. Ужасна празнина в сърцето ми, която зее като черна дупка. Липсват ми...много.

благодаря ви, че наминахте....

Той казва Р!

Няма как да не се похваля, че момчето ми казва Р! Постоянно го накарвам да повтаря 'рачо реже риба'.. хехе! Говорът му вече не е бебешки, а като на голям човек. Малко ми е тъжно даже, че расте бързо бързо. Най-странното е, че реши сам да повтаря думички, съдържащи Р, в началото звучеше френско, а сега твърдо. Сега е точно на 4 год. и половина.

А относно речника му, той е толкова богат, че понякога съм не просто изумена, а втрещена. Една вечер например ме попита, дали бих гледала с него през прозореца на стаята му меторитния дъжд. Използва сложни думи, които не винаги си обяснява, но аз пък съм затова де :) Това беше малък упдейт около развитието му. От тази зима Бобо официално посещава ски училище и много му харесва, така че скоро ще има и малко снимков материал. До скоро, мили мои! Благодаря ви, че се отбихте!

Коледен списък.... цели за 2017... или размислите на една майка

Казват, че на Коледа стават чудеса. Аз вярвам в чудеса. 

Изминалата година беше изпънена с много перипетии за мен и моите близки...все още се стоварват като камъни върху главата ми.. и се чудя няма ли да спре всичко това.. Загубихме две баби... това беше най-звучният удар, който съдбата ни е зашлевявала в целия ни съзнателен живот. Боли. Всеки изминал ден боли. Спомени кървят от сърцето... Близки боледуват, ние сме тревожни... в сърцата ни все нещо тежи тази проклета година...

Но тези удари ни дават житейски уроци, учат ни да бъдем малко по-силни. Заради децата ни. Заради себе си. 

 снимка източник: www.richardtimothy.com

И размишлявам за живота, размишлявам за пътя, по който вървя.... 

Не искам да съм тъжна повече, не искам детето ми да ме вижда мрачна и потънала в тежки размисли.. Искам лицето ми да грее за близките ми, да излъчва радост...

искам нещата да са по-прости... ние ли ги правим по-сложни или самите те са сложни... Затова предколедно ще направя списък, който да следвам, пък ако има чудо, нека ми помогне да се сбъднат поне част от желанията....

1. Искам нещата да са простички и лесни... Все ли на мен всичко ми се получава по трудния начин, не знам... е, изморих се, ще ми се през следващата 2017 година делата ми да се случват с по-голяма лекота;

2. Искам здраве за всички мои близки и приятели, и неприятели. То е безценно.

3. Искам разбирателство в отношенията с хората... то дава вътрешния ни мир, нали?

4. Искам още едно бебе и същевременно много се страхувам.. как ли ще е с две деца, отново бременност, раждане и т.н. Готови ли сме? Главоблъсканица... а толкова ми се иска още едно малко човече в дома ни..

5. Искам да забавя темпото... да спра да крещя сутрин.. по-бързо се измии, по-бързо се обуй, закъсняваме! Хм, ще трябва да съм по-организирана, за да не ми се налага все да бързам.

6. Искам да имам по-малко страхове.. ами сега, ако стане това, или онова.... ще ми се да се пусна по течението и просто да се наслаждавам, без страхове и тревоги. 

7. Решителност и риск - да го направя или не?! ще го направя, ааа не, няма да го направя, ще загубя. Ей, момиче, я по-смело напред, забрави ли, че имаш рога Овенче, давай смело с тях напред!!!

Само 7 желания имам, не са подредени по важност.... и вярвам, че ще се случат с малко повече старание от мен и разбира се, с Божията помощ.. Дано 2017 бъде светла, добра, богата на позитивна енергия и хармония. Нека донесе на всички това, от което най-много имат нужда!

благодаря ви, че се отбихте...

Най-прекрасното време са уикендите, защото...

прекарваш време с детото си и осъзнаваш колко много нови неща е научило в градинката. Като например да си връзва сам обувките, което е супер постижение според мен :) И още много други нови неща като приказки и песни, от какви суровини се произвеждат разни неща и т.н. Мога само да кажа, че като всяка майка и аз безкрайно много се гордея със сина си... Ето и малко снимки от изминалия уикенд, беше прекрасно слънчево време и прекарахме часове навън... Не пропуснахме и приятните занимания вкъщи по-късно. Снимките говорят сами.. До скоро... ❤❤❤

готов за плаж

малко арт...

нестандартен начин да четеш

и нестандартен начин да вършиш нужда във WC

отново в роля!

чистим големи рибки за вечеря

на мама десерта - тиква с мед и орехи....

благодаря ви, че наминахте...

Есенни занимания с детето

Няма нищо по-хубаво от есенното слънце през почивните дни. А ние с Бобо се възползвахме от прекрасното време, за да съберем листа и да си направим хербарий...
Ученето на видовете дървета му беше скучно, но за сметка на това лепенето му беше интересно... какво да правим, деца, трябва да им измисляме занимания :)

благодаря ви, че наминахте...