... да се запишем и ние на ските! Все не ни остава време от други неща, с които се занимаваме... но сега пистите са повече от прекрасни и няма по-слънчев курорт от Пампорово!
I LOVE THE MOUNTAIN!
благодаря ви, че наминахте...
вторник, 24 февруари 2015 г.
понеделник, 16 февруари 2015 г.
Боби разказва приказка...
Ако не знаете приказката за Косе Босе, можете да я научите от сина ми :) Приятно гледане!
Борис на 2.6 г. разказва приказка
благодаря ви, че се отбихте...
понеделник, 9 февруари 2015 г.
Разговор... и ще съм винаги до теб
Един преди обед, докато играхме с Бобо на двора, дойде една ромка или иначе казано циганка. Млада. Бременна. С малко дете в ръка. Обикновено идват събота или неделя да искат храна или дрехи и обикновено знаят, че в нашата къща и къщата на баба ми в съседство винаги получават доста неща. Циганите в нашия район са кротки, мирни и любезни. На никого никога не са направили нищо лошо, не са откраднали от отключените ни къщи и коли. И като всички други цигани предпочитат да не работят, да разчитат на помощи и да просят през цялото си свободно време. Познавах тази циганка, защото я виждах всяка събота или неделя... разговорът ни този път беше по-подробен от друг път, защото и аз нямах какво толкова да правя, освен да наглеждам Бобо, докато кара камиончето си...
Тя: Како, имаш ли нещо за ядене или някакви излишни дрехи..
Аз: В момента нямам нищо. Иди при баба... (тя обикновено им пълни торбите като всяка друга жена родопчанка, с голямото си състрадателно сърце)
Тя: Добре, ще ида.
Аз: За кое дете си бременна. Второ ли?
Тя: (смеейки се)... А не, за повече... Пето!
Аз: Лелелеее как ги гледаш толкова много. Аз с едно се оправям трудно.
Тя: Ами, трудно е, но вече свикнах. Свекървата помага... Голямото на училище, малките на градина и аз през седмицата съм свободна.
Аз: А как ги приспиваш всички едновременно/
Тя: Не ги приспивам. Ядат, гледат телевизия и лягат в леглото...
Аз: А сега момче или момиче ще имаш?
Тя: Ами не казват.
Аз: А ти какво искаш да бъде?
Тя: Аааа момче. Стига толкова момичета... ще се мъчат като мен. А и момчето ще си е при мен цял живот.
Замислих се над последните й думи. Дали и моят син ще си е при мен цял живот? Разбира се, аз много бих искала да си е при мен завинаги, но и искам да учи, да пътува... В никакъв случай не искам да търси реализация в чужбина. Да, хубаво е да учи там, но винаги да се връща при мама.
Ако знаете само как ме гушка вечер. И понеже баща му спи временно в хола, не можел да се наспива при нас, си се гушкаме само двамата... Стефан му казал една вечер.. иди да гушкаш мама, че я е страх. И той идва притеснен и ме пита:
Мамо, страх ли те е?
Аз казвам, не мамо, нали си при мен и ме пазиш.
Той казва: Бобо е голям мъж и пази мама. Бобо гушка мама. Спокойно, мамо!
Направо ми се разтопи сърцето при тези думи. Толкова е хубаво да си мъжка майка!!!! Да усещаш силата до себе си, колкото и мъничка да е тя. Обожавам сина си, обожавам всяко негово нещо, начина, по който говори, пее, играе или ме целува и прегръща. Боли ме сърцето от любов към него, толкова е силна и огромна любовта ми.
Скъпи Бобо,
расти, играй, учи, пътувай, работи... но никога не забравяй, че мама ще е винаги до теб и ще те подкрепя и обича. Имам нужда от теб, момчето ми. Ти си живеца в кръвта и жилите ми. Ти си всичко, за което съм мечтала. Гордея се, че точно ти си моето момче!!!
Тя: Како, имаш ли нещо за ядене или някакви излишни дрехи..
Аз: В момента нямам нищо. Иди при баба... (тя обикновено им пълни торбите като всяка друга жена родопчанка, с голямото си състрадателно сърце)
Тя: Добре, ще ида.
Аз: За кое дете си бременна. Второ ли?
Тя: (смеейки се)... А не, за повече... Пето!
Аз: Лелелеее как ги гледаш толкова много. Аз с едно се оправям трудно.
Тя: Ами, трудно е, но вече свикнах. Свекървата помага... Голямото на училище, малките на градина и аз през седмицата съм свободна.
Аз: А как ги приспиваш всички едновременно/
Тя: Не ги приспивам. Ядат, гледат телевизия и лягат в леглото...
Аз: А сега момче или момиче ще имаш?
Тя: Ами не казват.
Аз: А ти какво искаш да бъде?
Тя: Аааа момче. Стига толкова момичета... ще се мъчат като мен. А и момчето ще си е при мен цял живот.
Замислих се над последните й думи. Дали и моят син ще си е при мен цял живот? Разбира се, аз много бих искала да си е при мен завинаги, но и искам да учи, да пътува... В никакъв случай не искам да търси реализация в чужбина. Да, хубаво е да учи там, но винаги да се връща при мама.
Ако знаете само как ме гушка вечер. И понеже баща му спи временно в хола, не можел да се наспива при нас, си се гушкаме само двамата... Стефан му казал една вечер.. иди да гушкаш мама, че я е страх. И той идва притеснен и ме пита:
Мамо, страх ли те е?
Аз казвам, не мамо, нали си при мен и ме пазиш.
Той казва: Бобо е голям мъж и пази мама. Бобо гушка мама. Спокойно, мамо!
Направо ми се разтопи сърцето при тези думи. Толкова е хубаво да си мъжка майка!!!! Да усещаш силата до себе си, колкото и мъничка да е тя. Обожавам сина си, обожавам всяко негово нещо, начина, по който говори, пее, играе или ме целува и прегръща. Боли ме сърцето от любов към него, толкова е силна и огромна любовта ми.
Скъпи Бобо,
расти, играй, учи, пътувай, работи... но никога не забравяй, че мама ще е винаги до теб и ще те подкрепя и обича. Имам нужда от теб, момчето ми. Ти си живеца в кръвта и жилите ми. Ти си всичко, за което съм мечтала. Гордея се, че точно ти си моето момче!!!
благодаря ви, че наминахте...
Абонамент за:
Публикации (Atom)