Борис: седмица 3

Измина още една седмица от живота на малкия Боби!  Седмица 3!

Има 2 новини около него. Едната е добра, другата притеснителна...

Хубата е, че е наддал цели 500 грама само за изминалата седмица (при норма 200 грама) и цели 2 см височина .Вече тежи 3030 грама и е висок 52 см... (и това се случи, докато бяхме на гости на родителите ми в Смолян.. планинският въздух изигра ролята си).

... а лошата е, че пъпчето започна да събира бледожълт секрет и се наложи да му го 'махне' (буквално) хирург. Сринах се от притеснение и страх по време на тази манипулация и не зная дали е правилно, но хируржката отстрани пъпчето с двете си ръце. Ужасена бях, но предположих, че знае какво върши. Боби се държа геройски, поплака малко, но цял ден плаче и е неспокоен... и не знам дали не го боли раничката... можеби ще хукна на лекар всеки момент, за да не оставям детенцето да се мъчи... Раничката е с водоустойчива лепенка е, и ни увериха, че ще заздравее до седмица. Вината не зная в кого да търся... дали в начина, по който са го вързали в болницата, дали в начина, по който аз се грижех за пъпчето, дали в лекарите, които 3 пъти, 3 поредни прегледа през всяка от изминалите седмици ни убеждаваха, че всичко с пъпчето е наред и просто на някои бебенца им пада по-бавно. Имах вътрешно усещане, че нещо не е наред. Та на повечето бебенца им пада още в родилното. След 2 дни отново сме на преглед и със сигурност няма да спестя на лекарите коментарите си относно работата им! Да, започвам да се сблъсквам с лекарското безхаберие в детската педиатрия! Няма да ни е лесно....
Едно е сигурно - ако се появят усложнения, да пази Господ, ще се саморазправям! Моля се всичко да е наред...

Развитие
1. Боби наддава идеално, това ни радва много. Татко му го нарича 'кюфтенцето ми'.
2. Много голяма промяна забелязваме през последната седмица. Сякаш расте като гъбка и вече памперс номер 1 почти му става. И бодитата за новородено вече му стават.
3. Забелязвам, че очичките му се заглеждат в светещите лампи, за слухът му е още по-изострен в сравнение с първите седмици.
4. Прегръдките ни много го радват и успокояват.. нещата вървят към разглезване!
5. Боби вече слуша музика и е много доволен :)
6. Вече смуче биберон (това не е много похвално, но на моменти му харесва);
7. Първото му пътуване беше през тази 3-та седмица от живота му.. на около 250 км от София. Пътуването мина безпроблемно, в дълбок сън... но след това беше малко уморен и неспокоен.

Хранене
В момента кърмя, но давам и добавка. Храненето е на 3 часа. Боби се буди сам и няма търпение да си хапне. Непрекъснато иска още и още... чудя се как да го забавлявам, за да си дочаква часовете за хранене.. в случай, че поиска прекалено рано поредната порция вкусно топло млекце.

Стомахче
Продължава да го мъчи на моменти. Мисля, че нямаме колики все още, но стомахчето го присвива отвреме на време... има газове и се присвива крачета към коремчето.. май това са първите сигнали на коликите! Ужасссссс!!!!

Фото галерия - седмица 3

когато спя съм най-сладичък

спящото кюфтенце

на моя език това означава = много съм гладен

вече съм голям и се научих да цоцкам биберонче

тати и мама

в количката се чувствам най-щастлив!

на гости на баба и дядо в планината. първото пътуване на Боби!

Това е засега от нашата 3-та седмица!

благодаря ви, че наминахте...

Борис: седмица 2

Ето че първата седмица е зад гърба ни. Мина и първият контролен преглед. Изписаха Борис 2400 г. и за една седмица е качил 200 г. Юхууу!!!! Много съм щастлива от този факт. А на височина е пораснал с цели 2 см.

Какво се случи тази седмица?

Пъпчето
Продължавам да се тревожа за пъпчето. Педиатърката смята, че ще падне по-бавно и е строго индивидуално, но аз започвам определено да се притеснявам.

Хранене
Продължавам със смесеното хранене. Малкият изисква все повече и повече от добавката си. Страхувам се да не го 'прехраня' и същевременно да не остава гладен. Кърмата ми все още не може да го засити напълно... Тъжна от този факт, но не се отказвам.. всяко хранене започва от кърмене. Проблемът, който се появи е, че Борис ме 'използва' като залъгалка... успокоява се на гърдите ми и често заспива. Насърчавам го да суче с пощипване по ръчичката или погалване на ушенцата... но мързелът си е мързел :)

Сън
Бебчо си поспива добре.. вече по 4 часа между храненията, което ни радва.. това означава, че се храни по-добре. Като цяло е спокоен, но има и моменти на неразположения, когато будува между храненията и е неспокоен...

Стомахче
Не съм сигурна дали толкова рано могат да се появят колики, но често стомахчето на бебчо се бунтува, и самият той се изхожда по-рядко от обикновено. Забравих да спомена, че адаптираното мляко, което давам е Hipp Combiotic с пребиотици и пробиотици, омега 3 и 6 и уж не запича, но май няма адаптирано мляко, което не запича. За да е нормална чревната флора давам капки Биогая, от които съм доста доволна. 5 капки веднъж дневно, следобед.

Развитие
Не знам дали ние се заблуждаваме или бебчо наистина започва да ни манипулира. Като го гушкаме е най-щастлив, като го оставяме в леглото му, започва да реве и мрънка... разбира се, че го гушкаме, когато е неспокоен, но понякога гушкането продължава по 2 часа и 'ръце не ни остават'. Той се нуждае от все повече внимание и много не се интересува, че е 3 през нощта и не му се спи никак през следващите няколко часа.
Сякаш започнахме да свикваме със сигналите, които ни дава синът ни и разбираме кога е гладен, кога го боли стомахче, кога ака, кога му се спинка. Вече комуникираме по-добре!

Разходки
Започнахме да излизаме за по-дълго на разходки. Боби е много щастлив от този факт. Щом друса количката, всичко е наред, щом спре - много е нещастен! Но пък и не можем да планираме все още разходките си навън, заради режимът, който имаме, както и заради жегите навън.

благодаря, че наминахте...

Борис: седмица 1

Първите дни са тежки, безсънни, тревожни. Всяка секунда е посветена на бебенцето. Часовете между храненията отлитат. Аха да полегна и подремна, а то дошло време за следващото преобличане, хранене, кърмене, стерилизаране, пране, гладене. Дните и нощите се сливат. И аз и таткото бдим денонощно над малкия човек. Адреналинът ни поддържа в непрекъснато напрежение и дори да имаме половин час на разположение за почивка, предпочитаме да си поговорим за бебето и да обсъдим всичко, което се случва с него.

спи ли ми се? или ми се папка?

Развитие

Бебчо е толкова малък и беззащитен. Все още си мисли, че е в корема на мама J Адаптацията към външния свят е трудна, но постепенно свиква. Милият той не може да засуче добре, изморява се при хранене, спинка му се много. Всички памерси са му големи и протичат... събужда се прогизнал понякога...

малка ръчичка

първа баня

първа 'разходка' на терасата за 5 минутки

малки крачета

Тревоги

Още не му е паднало пъпчето. Подсушавам със спирт и след това слагам пудра (както предписаха неонатолозите)... ще чакаме...

Хранене

Понякога плаче. Дали пък не е още гладен? Кърмя, кърмя, кърмя на всеки 2, понякога 3 часа, но Борис е толкова лаком и ненаситен, че все си реве след хранене. Бебетата би трябвало да изглеждат сити и доволни след хранене, но при него не е така. В болницата го дохранвах с адаптирано мляко, тъй като кърмата ми се спусна по-късно, а той е толкова малък, че все е гладен и иска да настигне връстниците си. След консултация с неонатолозите става ясно, че ще трябва да продължа да го дохранвам с адаптирано мляко. След него определено Борис е по-щастлив и видимо сит. Продължавам режима ‘смесено хранене’, за да съм по-спокойна. Няма нищо по-хубаво от майчината кърма, разбира се, но самото детенце изисква и добавка. Вероятно кърмата ми не е достатъчно хранителна.

Сън

Борис спи през по-голямата част от денонощието, като се пробужда на всеки 2-3 часа, за да папка и скоро след това отново заспива.

Педиатърката ни посети още първия ден вкъщи. Предварително подготвих списък с въпроси, които исках да и задам, за да не пропусна нещо. Ето какво я попитах и какво ми отговори. За протокола: педиатърката е с повече от 35-годишен опит в професията си и по всичко си личи, че си обича работата, защото прекара вкъщи цели 2 часа, през които не спря да бърбори J

А дали ще помогнат съветите й, и дали отговорите на тези въпроси са правилни, времето ще покаже...

Ето и самият разговор между мен и педиатърката:

1. Каква трябва да е температурата в стаята на бебето?

-         24-26 градуса по Целзий;

2. Необходимо ли е да сложим овлажнител на въздуха в стаята му?

-         Ако самото помещение не е влажно и въздухът е сух и особено през зимата, когато въздухът се изсушава от отоплението, овлажнителят е много добро решение, за да не се запушва нослето на бебето и за да диша по-свободно.

3. Понякога бебето не се буди на 3 часа за хранане. Трябва ли да спазвам стриктно този режим и да го будя, за да го храня?

-         Не! Бебето ще подсказва само от какво се нуждае и кога се нуждае. Следвай неговите нужди, а не своите собствени. По същия начин е и с къпането: ако си пропуснала вечерния час за къпане и е прекалено късно вече, можеш да го изкъпеш на следващия ден. Не нарушавай спокойствието му. То е важно, за да расте самото бебе.

4. Как да го обличам сега в летните горищини?

-         По боди с късо ръкавче е съвсем нормално. Най-много се радвам на голи бебета. И не слушай бабите какво ти говорят. Студени ръце и крака = здраво бебе!

5. Кога можем да го извеждаме навън?

-         Още днес! Разбира се, съобрази времето на деня и температурите навън.

6. Да му давам ли вода? Има различни теории... И ако да, да има ли захар в нея?

-         Всеки организъм се нуждае от вода. Бебето трябва да изпива поне 100 мл вода за 24 часа сега през лятото. След като заври водата се слагат 5 г захар в 100 мл.

7. Какво да му давам, ако започнат коликите?

-         Чайче от копър; Бебезан; капки Биогая – те са за нормализиране на чревната флора. Друг ефективен вариант е да направиш адаптираното му мляко с овесена вода (сваряват се овесени ядки и се прецежда водата от тях); Може да се сложи топла кърпа или от онези плоските пластмасови бутилчици с топла вода на стомахчето.

8. Какво да правя при запек?

-         Запек означава, ако бебето не се изхожда 72 часа. Отварата от овесени ядки помага, както и храната на кърмещата майка може да помогне за по-лесно изхождане.

9. Какво да правя при разтройство?

-         1 с.л. ориз се кипва в половин литър вода и се прецежда водата. С нея може да се направи адаптираното мляко. По принцип изпражненията на бебенцата наподобяват ‘разтройство’, тъй като са по-течни (като кашичка), но това не означава разтройство.

10. Промивам очичките с физиологичен разтвор. Колко често да го правя?

-         Може от 1 до няколко пъти дневно. Понякога можеш да капваш и от майчината кърма в очичките и нослето.

11. Какво да ям, за да имам повече кърма? И какво не трябва да ям, за да не навредя на бебето?

-         Хапвай микс от ядки, червени меса, броколи, може и да пийваш по чашка бира (смее се), плодове, фрешове, вода, овесени ядки - споменах ги 100 пъти вече (смее се отново); Не хапвай шоколад/какао... храни, които дразнят стомаха и образуват газове – зеле, боб, пикантни, люти храни.

12. Колко е нормалната бебешка температура?

-         37 градуса. -0.5 градуса отклонение в ректалната. Ако мериш под мишницата, трябва да е суха.

13. Да оставям ли нощна лампа да свети нощем в стаята на бебето (тоест в нашата спалня, тъй като си е при нас сега)?

-         Не, трябва да спи като всички нормални хора, на тъмно.

Това бяха моите въпроси като за начало и се радвам, че лекарката отговори на всички по лесно разбираем начин. В книгите теориите са хиляди и човек се обърква от тях. Зарадвах се и на всички ‘бабини’ рецепти, които ми каза.

Така измина първата седмица от живота на Борис... следващата седмица сме на контролен преглед, за да видим дали наддава и как се развива. Слава Богу е здрав и се храни добре...

Аз самата също се чувствам добре, като изключим леките депресивни състояния отвреме-навреме.. избива ме на рев :) следродилна депресия май... но гледам да не се предавам... Здравословно всичко е наред с мен.. а относно 'фигурата' - тя не е като преди разбира се. Свалих 5 кг. при раждането, остават ми още 8-9, но сега не е най-подходящият момент за диети и спорт... нека минат няколко месеца/година. Ще кача снимки на корема си тези дни... поприбрал се е, но не съвсем...

благодаря ви, че се отбихте...

Изписването

5 дни след секциото. Неделя, 15 юли, 14:30h. Отвън чакат развълнуваният татко, бабите, дядовците. Искат да посрещнат новото човече в своя свят. Първи го гушка таткото, щастлив и леко изплашен. Боби е толкова малък... едва 2400 г., но ще порасне голям и ще кара най-голямото колело J

гордият татко посреща сина си

ние тримата

Щастлива съм, че си отиваме вкъщи! Предстои ни да свикнем един с друг и да преобърнем ежедневието си. Сега къщата ни си има нов господар: малкият Борис! Добре дошъл в уюутния ни дом, изпълнен с толкова много любов! Най-после сме си тримата.

за първи път вкъщи с мама и тати

благодаря ви, че наминахте...

Раждането

Вторник, 10 Юли 2012

Денят, в който трябва да постъпя в болница, за да ме подготвят за предстоящото на следващия ден цезарово сечение. Нощта беше безсънна и напрегната и за двама ни. Станахме рано. В 10.30 часа трябваше да съм в болницата с багажа. Почти не си разменихме и дума с мъжа ми в продължение на няколко часа. Думите бяха излишни... защото всеки от нас трябваше да свърши нещо - аз да родя нашия син, а той да е силен и да ме подкрепя, да се моли всичко с нас да е наред.
Бях подготвила подарък за него, исках да запомни този момент и някой ден да разкаже на сина ни за него. Купих 'Малка книжка за моя татко' от една книжарница и му я сложих на възглавницата. В книжката има мисли и цитати за ролята на бащата в живота на детето. Естествено, разциврих се като му я подарих. А той много се развълнува.

Не ми остане време да напиша повече за финалния ни избор на име за бебенцето. Та, решихме да е Борис. Някак си от само себе си останалите варианти за име, които имахме, отпаднаха. Името звучи величествено и се надяваме някой ден Борис да стане велик човек.

Направих си и последната 'бременна' снимка в същия ден, преди раждането. Изглеждам притеснена... но пък не пропуснах да се гримирам и да си оправя косата :)

Аз на последната си 'бременна' снимка

Няколко часа по-късно постъпих в болница Токуда. Разделихме се с мъжа ми, той ми пожела успех, а аз останах там, в ръцете на няколко мили акушерки и сестри, които ме приеха в родилното отделение.
Настаниха ме в стая с още 3 жени, на които също им предстоеше секцио. И четирите бяхме изключително притеснени, но настроението беше ведро, защото знаехме, че на следващия ден щяхме да гушкаме нашите мили бебчета. Радвам се, че същата вечер (отново безсънна) не бях сама, а с майките, с които споделяхме еднакви емоции.
Иначе денят мина в подготовка за самата операция. Правиха ми един куп изследвания.

Вечерях за последно в 17.00 часа и след този час нямах право на храна и вода до след 2 дни. Това се налагаше заради операцията, която все пак е коремна операция. Вечерта лекар мина на визитация и съобщи, че на следващия ден ще бъдем оперирани и четирите жени от стаята и 'жребият' е определил мен за ПЪРВА на следващия ден. Операцията ми беше насрочена за 8.30ч. сутринта. Трябваше да стана в 6.00 за последна подготовка. Това съобщение ме успокои много. Исках да съм първа и да не чакам цял ден в напрежение. Предстоеше дълга нощ....

Сряда, 11 юли 2012

Станах сутринта в определения час, взех душ и зачаках да ме вземат за последните процедури, не знаех какво ще ми правят... Вече ми бяха направили клизма, бяха ми измерили температурата, бяха чули тоновете на бебето... Една акушерка междувременно ми каза, че в момента се правело секцио по спешност и ще се наложи да изчакам. Успокоих се, че имам поне 1-2 часа още до операцията и зачаках.... След 15 мин. в стаята влезна една сестра и попита: 'Коя от вас е Надя? Моля, елате с мен' Тръгнах аз след сестрата, повървяхме по един коридор и се озовахме пред кабинет 'Подготвителна зала'. Разбрах, че всъщност започва истинската подготовка за операцията... не ми остана време дори да звънна на мъжа ми и да му кажа, че влизам в операционната. Във въпросната зала ме сложиха да легна на маса с формата на кръст (колко тематично.. предстоеше мъчение). Вързаха ми системи по ръцете, залепиха ми едни кръгли неща по гърдите за проследяване на сърцето, сложиха ми кислородна маска и въпросната сестра се оказа анестезиолог... тя ме накара да се обърна настрани, да свия крака към гърдите и да направя 'котешки' гръб, за да ми бие спиналната упойка. 1 мин. след поставяне на упойката в гръбнака ми, долната половина на тялото стана безчувствена. Влезе екипът, опънаха един чаршаф пред очите ми, и операцията започна. Часовникът беше пред очите ми, показваше 9.37. В 9.47 проплака нашето първородно детенце. Видях едно бледо-розово, леко синеещо създание, което изваждат от мен. Сложиха го на една маса отляво на мен, направиха му набързо някакви неща и ми го сложиха на гърдите.

Чувството, което изпитах в този момент беше божествено. Първият контакт с това малко и топло създание, което диша учестено е нещото, което никога никога няма да забравя през целия си живот. Топлината, която почувствах при допира на телцето му в гръдта ми разтърси всяка фибра от мен. От този момент нататък нищо друго нямаше значение и.... точно тогава се почувствах готова за още 100 такива операции и каквито и да е други премеждия, за да може онова усещане да се повтори пак и пак. От този момент нататък бях готова да дам живота си за това създание.

Усещах се завършена и истинска. Сякаш до този миг не бях живяла. Същият този миг даде началото на нов смисъл на всичко. Пулсът ми се ускори, докато лежах на операционната. Анестезиоложката ме помоли да се успокоя от силната емоция тъй като тя ескалираше и сълзи шуртяха от очите ми, а усмивка от неописуемо щастие огряваше бледото ми лице.

20 минути след това имах и среща с двамата ми най-любими мъже едновременно!
Стефан се гордееше с мен! Очите му грееха от щастие!

Роди се вторият най-важен мъж в живота ми. Роди се Борис. 2650 грама. 48 см.

Вече обичам, умножено x2!


p.s. Възстановяването ми мина за броени дни. Нямах търпение да започна ефективно и бързо 100% грижа и отдаденост на малкия бебок. Нямам болки, нямам и следа от операцията. Само едва забележима линийка от разреза, която гледам с носталгия по изминалата ми прекрасна бременност и надежда за една сестричка на Борис в близко бъдеще.

благодаря ви, че наминахте...

Промяна в плана!

Споменах, че плановете не винаги са такива, каквито сме предвидили да бъдат... Става дума за плана ми за естествено раждане, за който разказах ТУК. Ами, обърка се. От две седмици ме мъчи (а и бебето най-вече) мистериозно появила се спастична кашлица само вечер, която продължава вече 2 седмици. Причината не може да бъде открита от много специалисти, които посетих: пулмолог, кардиолог, алерголог и т.н., защото не могат да ми бъдат направени по-задълбочени изследвания, както и лечение, заради напредналата бременност, в която 'се намирам'... решението, което взехме с наблюдаващия лекар е: цезарово сечение (10 дни преди термина), което ще бъде извършено след 2 дни...
Трудно ми е да го приема, но от друга страна бебето се мъчи по цяла вечер от мощните ми пристъпи на задух и напъни. С безсънието свикнах и няма проблем за мен, но малкият човек се нуждаеше от спокойствие точно тези последни седмици... Сега съм в 38 гестационна седмица, така че бебчо се счита за напълно развит. Сигурно няма да му е добре да напусне топлото си убежище преждевременно... Ще изненадаме всички, които очакват събитието.

Цезарово сечение
Не ми беше лесно да взема решението за операция, но имам доверие на лекарката си. Казвам си: 'Бебчо все някак трябва да се появи при мама и тате'. Чувствам вина по някакъв начин, тъй като много силно исках да се роди по нормалния начин - готов за големия живот. Тежко ми е да си помисля, че трябва 'принудително' да го извадят. Дано е за добро. 'Няма да съм първата, на която е направено секцио'. Различни мисли и тревоги бушуват в главата ми.
Запозната съм с минусите на операцията и единственото, за което се моля е бебето да е живо и здраво и аз самата да се възстановя възможно най-бързо, за да мога да се грижа за него.

11.07.2012
'Това е датата, на която 'ще те родят' сине. Мама се оказа не достатъчно силна да го направи по най-добрият за теб начин и се налага 'чичко доктор' да й помогне, но не се притеснявай - има си и хубавите страни - ще сме по-скоро заедно! Мечтаем за това толкова дълго! Остават броени часове до момента, в който ще се гушнеш под майчиното крилце.. и пак ще сме заедно! Няма да си далеч от мен нито за секунда.'

Стефан
'Споменавала ли съм ти, че си най-прекрасният мъж на света и в тези последни месеци ти го доказа категорично, за пореден път. Неотлъчно до мен, мил, всеодаен, раздаващ се, силен. Заслужаваш цялата любов на света. А сега предстои и най-голямото предизвикателство и за теб. Изминахме пътя заедно. Преживяхме ужаса от земетресението, няколко притеснителни новини за здравето на бебето, ранни контракции и много други препядствия, които ни направиха по-силни. Ти беше до мен във всеки един миг и така успяхме да 'надградим' отношенията си до много истинско и духовно ниво. Няма по-подходящ баща от теб на детето ми и всяко твое действие е потвърждение за това...
Спомняш ли си как ти съобщих новината, че ще ставаш татко? Как ти съобщих, че ще е мъж, твоята гордост? А как си направихме домашно парти само двамата, бях в пети месец и танцувахме като луди под звуците на абсурдни песни :) Спомняш ли си как всеки път като коментирахме темата за името на бебето, ти предлагаше: 'Станчо, Вертоломей или Карагьоз'. А как при бедствено положение, блокирани пътища, 2 метра сняг, виелици и бури тръгнахме 'на ски'? .. как сменихме жилището и пренасяхме багаж цяла седмица в 8-ми месец? Как те тормозех с моите настроения, които се сменят на всеки 5 минути - чудя се как ме изтърпя??? Преживяхме много за малко време, но най-важното е, че го преживяхме заедно. Благодаря ти, че си до мен.

9 месеца
Изминаха точно 8 месеца и 2 седмици от началото на бременността ми и онези вълнуващи 2 розови чертички. Не ми се иска да правя равносметка на този период, сякаш става дума за някакъв бизнес план. По-скоро, ако погледна назад, мога да кажа: струваше си! Струваше си всяко повръщане, болка и лишение, защото сме на прага на най-хубавия период от живота. Струваше си всяка безсънна нощ и тревога преди всеки преглед.
Не беше леко за никого около мен да изживява всеки ден от бременността ми като собствен. И тук е момента да благодаря на най-специалния човек в живота ми: 'Мамо, благодаря ти, че изживя всеки изминал ден от бременността с мен, без теб нямаше да се справя. Ти си моят пример за това как една майка трябва да бъде силна и в най-безсилните моменти. Мечтая да съм като теб.'

Аз
Щастлива! Как мога да не съм? Има толкова много причини! Близките, приятелите, здравето, което ни съпътства. Малките проблеми, е, те правят живота по-интересен. След като ги преодолеем, сме по-горди със себе си. Изпитваме задоволство от свършеното.

Сълзи
Стичат се по страните ми. Сълзи от много силно и истинско вълнение. Предстои да се случи нещо, което е неописуемо с думи. Най-ценното. Нещото, което придава смисъл на съществуването ни. Толкова значимо, че не се сравнява с нищо друго в краткото човешко съществуване. Раждането на нов живот.

P.S. Надявам се след седмица да публикувам тук и историята за раждането на детенцето ни, както и първите му снимки. Утре, 10.07.12, постъпвам в болница, за да ме подготвят за секциото, а на 11.07.12 ще бъде направено и самото то.

благодаря ви, че се отбихте...

Бебето рита

37 седмици и 3 дни

Седя с камерата в ръка и точно като усетя движенията на бебето я включвам светкавично бързо, но то спира мигновено :(

Около 18-22 сек. на това видео се вижда най-ясно преместването на малкия човек отляво в корема ми... обръща насам-натам.

Вече ти е доста тесничко там вътре, а?

Хубав уикенд!

благодаря ви, че наминахте...

Фигурки от диня

Един от най-хубавите плодове на лятото е динята. От диня могат да се оформят различни фигурки - става изключително бързо и лесно с нож с остър връх или формички за сладки. По-долу можете да видите моята идея за романтична изненада от диня. Можете да направите и детското парти много интересно с различни оригинални идеи.

благодаря ви, че наминахте...

Как една бременна отива на плаж....

Юли, жега, 34 градуса по Целзий (усещат се като 40), нищо не потрепва навън... "Нормалните" хора ходят на плаж и се плицикат по басейните, а "бременните" в 9ти месец хора също ходят на плаж, само че с хиляди подготовки и предпазни мерки. Какво взимам със себе си, когато ходя на плаж?

списък за плажа:

1. Слънцезащитен крем за лице и тяло с много висок фактор (и без това бременните са предразположени към пигментиране, не бива да се допуска, затова - най-добре SPF50+);

2. Шапка с голяма периферия;

3. Плажен чадър в случай, че се нуждая от още повече сянка и на плажа няма достатъчно (държим го в колата);

4. Слънчеви очила;

5. Книга;

6. Мнооооого вода за пиене;

7. Широка, прохладна, ефирна рокля от естествена материя;

8. Подложката ми за йога, която подлагам на шезлонга, за да ми е по-меко (в случай, че плажът не предлага меки подложки);

9. Надуваема възглавница

Така вече се чувствам подготвена да прекарам няколко часа на плажа... даже се оказва по-приятно отколкото очаквах, тъй като басейнът, който избрахме в конкретния случай беше в планината и се усещаше лек ветрец.

благодаря ви, че наминахте...



Крем карамел

Крем карамелът не е най-добрият десерт за лятото, тъй като е тежичък, но пък за една бременна в 9ти месец няма тежки неща! Внимавам само яйцата и млякото да са пресни. А и правя половин доза (4 порции крем карамел), за да не преяждаме. Ох, ще се свалят килца след раждането!

Необходими продукти за 4 порции крем карамел:

за крема:

400 мл прясно мляко

100 г захар

4 яйца

1 прах ванилия

за карамела:

4 с.л. захар

1 с.л. лимон

Начин на приготвяне:

Крем:

Кипвам млякото, захарта и добавената ванилия. Бъркам постоянно. Оставям да изстинат. След това към тях добавям разбитите добре (на ръка) яйца. Разбърквам добре цялата смес.

Карамел:

На дъното на метален съд (на горещ котлон) сипвам 4 с.л. захар и лимонов сок. Оставям да се карамелизират.

Изсипвам готовия горещ карамел на дъното на голяма стъклена купа (огнеупорна) (може да използвате и формички). Върху карамела изсипвам сместа за крема. Купата слагам в тава с хладка вода до малко повече от половината на ръба на крема. Пека на водна баня. При печенето на крема най-важният принцип е: Колкото по-бавно се пече, толкова по-хубав става. И още един: водата не трябва да завира! Следете за това!

Включвам на горна и долна фурна на 160 градуса и пека около 2 часа, докато кремът се сгъсти и порозовее отгоре.

Сервирам със сезонен плод... в случая имах пъпеш.

бон апети!

благодаря ви, че наминахте...



BBQ

Какво да сготвя, което не е пържено и става бързо и лесно? Даааа! Любимото на всички барбекю е добра идея. Ще организирам парти на терасата довечера :)

Необходими продукти:

 половин кг. пилешки гърди

за маринатата:

3 с.л. зехтин

3 с.л. балсамико

малко сол

розмарин

черен пипер

скилидка чесън

гарнитура:

 зеленчуци - гъби, тиквички, моркови, зелени чушки

сол

черен пипер

2-3 с.л. зехтин

Начин на приготвяне:

Оставяме пилешките гърди да починат в марината от посочените продукти за 1-2 часа в хладилник. Зеленчуците поръсвам със сол, пипер и зехтин, преди да изпека. Всичко пека на грил-тиган. Пилешкото се пече, докато само се отлепи от грила, не се препича, за да остане сочно.

Необходима ви е само бира, за да направите BBQ партито си завършено!

благодаря ви, че наминахте...

Планът ми за естествено раждане

Всеки има своята собствена история и гледна точка за раждането. Има толкова много истории, колкото и хора на земята. Истината за раждането е следната: всяка жена изживява по свой собствен начин раждането в зависимост от собствената си физика, психика, начин, по който е протекла бременността, състояние на бебето, нагласа, познания, подготовка, лекарски професионализъм, личен избор, особености и др. Този комплекс от фактори води до строго уникално и индивидуално раждане, така че няма смисъл да се вслушваме в съветите на приятелки и съседки. Лекарите са тези, които дават насоки и провеждат процеса на раждането, а останалото е в ръцете на мама и Господ...

Аз самата съм се спряла на естественото раждане, защото смятам, че е заложено в женската природа откакто свят светува. Изборът ми до голяма степен беше повлиян от разговора с една страхотна жена, за която вече разказах в тази история. (не е приятелка и съседка... а от 30 години посреща бебетата на бял свят). А от там насетне, каквото сабя покаже. Плановете не винаги са такива, каквито бихме искали да бъдат. Ще дам всичко от себе си, за да се срещна с моя малък принц възможно най-бързо.


Страхът ли? Да, обзел е цялото ми същество. Страхът от неизвестното, непознатото. Добрият сън нощем отдавна е в плен на страховете и притеснението ми от предстоящото раждане. Разбира се, не им позволявам да ме обземат съвсем. Контролирам мислите си, настройвам се позитивно.. мисля за болката като за нещо нормално, което не се случва само на мен. Нещо преодолимо и бързо отминаващо, въпреки че все още не я познавам. Често си представям как ще изглежда сина ни, мечтая да пътуваме ние тримата, да сме щастливо и усмихнато семейство. Хубавите мисли разсейват страховете ми и така последните дни преди термина преминават по-бързо и лесно.


Както вече съм споменавала, не съм от "новото течение майки", които отричат медицината и медикаментите. Тези, които подкрепят напълно 100% естественото раждане в естествена среда, така както прабабите ни са го правили. По-скоро разчитам на медицината да помогне на мен или бебето ми в момент на нужда, без излишни експерименти от моя страна, само защото съм привърженичка на естественото. Вярвам в медицината и прогреса й.

Едно видео, в което раждането изглежда толкова естествено!

Източник: www.babycenter.com

С такива мисли е ангажирана главицата ми в последно време. Понякога искам да мигна с очи и бебчето да е в ръцете ми. Понякога се страхувам, че ще излезе извън мен, защото свикнах с присъствието и милите му знаци, с които ми 'говори'. Смесени чувства и мисли.

И все пак с чудото на раждането свършва една магия, за да направи път на друга, още по-истинска, вълнуваща и красива.

Очакваме те с нетърпение наше малко човече!

благодаря ви, че наминахте...