Няма как да не споделя това забавно видео с вас! Дано да се забавлявате и денят ви да е прекрасен :)
благодаря ви, че наминахте...
понеделник, 30 септември 2013 г.
неделя, 29 септември 2013 г.
Най-щастливото дете
Когато става въпрос за литература на тема бебето или детето, пазарът предлага гигантско количество и разнообразие. Правила съм грешки да си купувам абсолютно ненужни, неполезни книги, в които пише абсолютни тривиални неща за отглеждането на децата.. тоест и една ученичка в 3-ти клас да попиташ би ти казала повече полезни неща на тази тема...
Препоръчаха ми обаче една доста по-различна книга, чието заглавие дори ме грабна 'Най-щастливо дете' (която има и първа част 'Най-щастливото бебе'). Авторът им е д-р Харви Карп, световноизвестен педиатър и специалист по детски развитие, който дори изместил Спок в сферата си :) Това е една по-различна книга, заради това, че следва една по-различна сюжетна нишка - разглежда децата от 1 до 4-годишна възраст като пещерни хора (неандерталци), с които трябва да се отнасяме като такива, а не да им говорим като на възрастни! Дааа, много различно от това, което сте чували до момента!!!! Интересен е подходът му за справяне с гневните изблици, насърчаване на търпението и предизвикване на повече детски усмивки! Разбира се, ролята на родителите през тези първи 4 години е да цивилизоват малките си пещерни човечета, които удрят, блъскат, пищят, тръшкат се, чупят - точно като Бам-Бам от филмчето 'Флинстоун' :) Горещо препоръчвам книгата за любителите на такъв тип литература.
Дори попаднах на канал в youtube: thehappiestbaby, където са качени видео клипове на въпросния д-р Харви Карп. Ето и едно примерно видео:
Препоръчаха ми обаче една доста по-различна книга, чието заглавие дори ме грабна 'Най-щастливо дете' (която има и първа част 'Най-щастливото бебе'). Авторът им е д-р Харви Карп, световноизвестен педиатър и специалист по детски развитие, който дори изместил Спок в сферата си :) Това е една по-различна книга, заради това, че следва една по-различна сюжетна нишка - разглежда децата от 1 до 4-годишна възраст като пещерни хора (неандерталци), с които трябва да се отнасяме като такива, а не да им говорим като на възрастни! Дааа, много различно от това, което сте чували до момента!!!! Интересен е подходът му за справяне с гневните изблици, насърчаване на търпението и предизвикване на повече детски усмивки! Разбира се, ролята на родителите през тези първи 4 години е да цивилизоват малките си пещерни човечета, които удрят, блъскат, пищят, тръшкат се, чупят - точно като Бам-Бам от филмчето 'Флинстоун' :) Горещо препоръчвам книгата за любителите на такъв тип литература.
Дори попаднах на канал в youtube: thehappiestbaby, където са качени видео клипове на въпросния д-р Харви Карп. Ето и едно примерно видео:
благодаря ви, че наминахте...
събота, 28 септември 2013 г.
Напоследък...
... не се случва нищо ново в живота ни.. дано да не е 'затишие пред буря' :) Изпращаме последните слънчеви дни на отминаващото лято с все по-дълги разходки навън, защото е наистина приятно.. е, усеща се и доста студен вятър на моменти - все пак живеем във Варна (да си призная - не мога да свикна с ветровитото време все още), но прекарваме доста време в разходки.. задължително 2 пъти дневно - преди и след обяд.
Въпреки еднообразието в ежедневието, животът с прохождащо дете е доста динамичен и непредсказуем.. А моето прохождащо момче притежава неизчерпаема енергия! По цял ден играе, прави бели, пада, става, реве, пищи, смее се неистово, гушка ме, хапе ме.. абе.. както е казал д-р Харви Карп, авторът на 'Най-щастливото дете' - детето от 1 до 4-годишна възраст смело може да бъде наречено пещерен човек. Много е прав! Наблюдавам действията и постъпките на сина си и наистина - неандерталски са :) Пример: Само преди секунди му дадох бисквита, която той пъхна в пантофа си, натроши и започна да яде трохите от пантофа си директно... :) Понякога ми е забавно, понякога ми се реве.. ей така по цял ден се забавлявам! Наред с това му избива зъб на човека.. 6 по ред и някаква драма.. то не е рев по цял ден и цяла нощ... но какво да се прави, нищо успокоявам се, че остават още само 14!
Въпреки еднообразието в ежедневието, животът с прохождащо дете е доста динамичен и непредсказуем.. А моето прохождащо момче притежава неизчерпаема енергия! По цял ден играе, прави бели, пада, става, реве, пищи, смее се неистово, гушка ме, хапе ме.. абе.. както е казал д-р Харви Карп, авторът на 'Най-щастливото дете' - детето от 1 до 4-годишна възраст смело може да бъде наречено пещерен човек. Много е прав! Наблюдавам действията и постъпките на сина си и наистина - неандерталски са :) Пример: Само преди секунди му дадох бисквита, която той пъхна в пантофа си, натроши и започна да яде трохите от пантофа си директно... :) Понякога ми е забавно, понякога ми се реве.. ей така по цял ден се забавлявам! Наред с това му избива зъб на човека.. 6 по ред и някаква драма.. то не е рев по цял ден и цяла нощ... но какво да се прави, нищо успокоявам се, че остават още само 14!
Ето малко видео и снимки от забавленията ни напоследък :)
за протокола: тук Борис е точно на 1 год. и почти 3 месеца
Боби бута гърнето си...
Мишка кара колелооо.. и смях!
Боби и кончето...
 |
| Мама с насинена от хапане ръка... не е лесно да ти избиват зъби! |
 |
| Бобо реве! Ех, голяма мъка! |
благодаря ви, че наминахте..
неделя, 22 септември 2013 г.
Домашна торта с бишкоти
Материалът е предоставен любезно от гост-писателя на тази статия Радослава Грозданова (моя много близка приятелка), за което безкрайно й благодаря!!!
Браво на майстор-готвача.. тази рецепта е още един пример за това, че простичките неща са всъщност гениални!
Enjoy!
Enjoy!
Необходими продукти:
100-120 гр. смлени орехи и бадеми
1 л. пр. мляко
2 пакетчета пудинг ванилия на д-р Йоткер
50 гр. масло
1 голям пакет бишкоти
Начин на приготвяне:
Кипваме млякото, след което добавяме предварително разтворените в малко вода прахчета пудинг (с непрекъснато бъркане до сгъстяване). Полученият крем отстраняваме от огъня и добавяме маслото.
В тава нареждаме 1 ред предварително потопени в малко топло мляко бишкоти. Върху тях изливаме половината крем. Отгоре - половината количество ядки. Продължаваме с още един ред бишкоти и покриваме с останали крем и ядки.
'Бърза, лесна и много напомняща на мамината торта рецепта, когато нямаше този избор на пазара. Харесва ми, че ми напомня за едно врем, пък и е вкусна.' :)
благодаря ви, че наминахте...
'Бърза, лесна и много напомняща на мамината торта рецепта, когато нямаше този избор на пазара. Харесва ми, че ми напомня за едно врем, пък и е вкусна.' :)
благодаря ви, че наминахте...
сряда, 11 септември 2013 г.
Борис на 14 месеца
Привет от мен след кратко отсъствие... доста сме заети с ремонтите в планината, както и с магазинчето на морето :) Общо взето само пътуваме и се занимаваме с доста задачи, наред с отглеждането и възпитанието на Борис! Трудна работа си е да съвместяваш тези няколко неща, но се опитваме да се справяме.
Днес малкото ни палаво момче става на 14 месеца и нека разкажа накратко какво ново се случи с него през изминалия месец:
Боби още не е проходил. Има напредък в опитите да проходи, като се изправя все по-смело, подпирайки се на опора. Освен това вече не го държа за 2 ръце, а за една ръка, като му помагам да ходи, което е голям напредък и смея да кажа, че е доста по-стабилен в това отношение. Лесно се придвижва по ръба на дивана от единия край до другия, дори понякога се пуска и балансира за 3-4 секунди, след което пада на дупето си. Много е сладък!
Любимото му място вкъщи е пред пералнята... изправя се и започва да натиска копчета или може да седи дълго и да гледа как се перат дрехите. А любимото му място навън вече не са люлките, а пързалките и всички въртящи се, подскачащи, свирукащи машинарийки и количким които ми бъркат дълбоко в джоба :)
През изминалия месец наблюдавам голям напредък в умственото развитие на Боби. Вече разбира доста думички и дори се опитва да отговаря на въпроси, откакто се научи да произнася думичката 'не'. Когато го попитам 'Къде слагаме мръсните дрехи?', моментално се добира до пералнята и започва да сочи 'Ъ, ъ, ъ". Или пък му кажа: иди да целунеш тати.. изпълнява веднага :) Сега баща му се опитва да го научи на: 'донеси ми дистанционното' хехее :)
'ПРОХОЖДАЩО ДЕТЕ'
Този термин го има в една книга. Наистина си заслужава вниманието :) Прохождащото дете изисква непрекъснато вниманието и физическото присъствие на родителя. Държим Боби за ръце, за да може да тренира ходенето :) И това е почти през целия ден. Желанието му да стигне до всяка точка удома или навън е огромно. Всичко трябва да бъде опознато с пипане, подушване, облизване :)
Любимото му място вкъщи е пред пералнята... изправя се и започва да натиска копчета или може да седи дълго и да гледа как се перат дрехите. А любимото му място навън вече не са люлките, а пързалките и всички въртящи се, подскачащи, свирукащи машинарийки и количким които ми бъркат дълбоко в джоба :)
През изминалия месец наблюдавам голям напредък в умственото развитие на Боби. Вече разбира доста думички и дори се опитва да отговаря на въпроси, откакто се научи да произнася думичката 'не'. Когато го попитам 'Къде слагаме мръсните дрехи?', моментално се добира до пералнята и започва да сочи 'Ъ, ъ, ъ". Или пък му кажа: иди да целунеш тати.. изпълнява веднага :) Сега баща му се опитва да го научи на: 'донеси ми дистанционното' хехее :)
Думички, които Боби произнася съзнателно:
кока (това една кокошка, която имаме в една книжка)
Бобо (когато го попитаме как се казва)
ам-ам (за хапване)
та-та (тати)
пфу (за прелитащи самолети или преминаващи автобуси)
к (кон) - хахах само една буква, но я казва винаги като видим кончетата-въртележки в детския кът
не! не! не! (винаги го казва по 3 пъти, подражавайки на майка си, която иска да звучи по-категорично в забраните)
ЗЪБИ!
Точно на 1 година и 1 месец Боби има предни зъба отдолу, 2 преди зъба отгоре и през изминалия месец с 300 зора, температура, нерви, безсъние проби и зъбчето горе отляво на предния резец! Пфу! Голяма мъка беше... завиждам на майките, които казват: 'Не ги усетихме, кога се показаха всички зъбки'.
СЪН
Болната ни тема. Аха Боби да започне да спи по-непробудно, аха пак започва да се буди и да будува нощем, а от няколко дни дори се храним... в 2.. или 3 или 4. Събужда се с истерически рев и след като вода, гушкане, залъгалка или безразличие не помагат - се стига до млякото!!! Ах, как мечтаем поне за една нощ да спим като агънца, дълго и непробудно :) Но можеби няма да е скоро.
'ПРОХОЖДАЩО ДЕТЕ'
Този термин го има в една книга. Наистина си заслужава вниманието :) Прохождащото дете изисква непрекъснато вниманието и физическото присъствие на родителя. Държим Боби за ръце, за да може да тренира ходенето :) И това е почти през целия ден. Желанието му да стигне до всяка точка удома или навън е огромно. Всичко трябва да бъде опознато с пипане, подушване, облизване :)
Искам да споделя и още нещо, което започна да се случва осезаемо през изминалия месец.. Бобо започна да проявява характер на малко инатливо момченце. Явно всички на тази възраст го правят инстинктивно. Много често се тръшка, когато му забраним нещо опасно. Даже започва да пищи и да се огъва целия.. Има дни, в които казвам 'НЕ' по 200 пъти. Наложих и първото си наказание: сам в стаята му за 5 мин., без да му обръщам внимание... съответно писъците му станаха направо истерични. Признавам, че сега наистина започнахме да изпитваме трудностите на родителството от гледна точка на възпитанието на детето. Често прибягвам към различна литература, за да търся отговори на въпроси в ситуации, в които не знам как да реагирам и постъпя...
Скъпи Боби,
изминалия месец беше прекрасен и едновременно изморителен с теб. Вече си неуморно, палаво, бързо, любознателно, малкоспящо денем и нощем момченце, което спира токовете на мама и тати! Обичаме те много и ти пожелаваме да си по-послушен оттук нататък :) Гордеем си, че точно ти си нашето момче, защото няма по-любвеобилно същество от теб (когато си в послушния си период). Най-сладък си сутрин, когато се събуждаш, готов да покориш света. Обичаме те и те целуваме, скъпо дете!
СНИМКИ НА МЕСЕЦА
Абонамент за:
Публикации (Atom)