Скъпи Боби,
как неусетно отлетя още един месец и днес мило дете ставаш на 7 месеца! Честит малък рожден ден! Пиша тази статия и подготвям снимките, като гледам и тези от предишните месеци и наистина не е за вярване колко бързо се променяш и колко бързо растеш... понякога ми се иска отново да си бебе, да върна времето назад.. и отново да държа в ръцете си едно мъркащо като котенце малко създание.. в същото време съм любопитна какво момченце ще си, когато започнеш да ходиш и бърбориш!
Какво ново?
През изминалия месец успя да покориш много нови върхове в развитието си, с които много се гордея!
Сложихме те в проходилка... бяха ти нужни около 2 седмици, за да разбереш точно какво се прави в нея.. и сега си като фурия! Бягаш напред-назад, опитваш се да докопаш всичко, отваряш шкафове без проблем, събаряш разни неща.. откриваш, че света може да бъде доста интересен и забавен :) това определено ти харесва.. очичките ти светят, когато си в проходилката, а енергията ти е неизчерпаема! Това означава, че и очите на мама трябва да са нон стоп нащрек за белите ти :)
Хей, като се замисля, ти наистина стана
много мобилен изведнъж... когато те държим седнал, се въртиш във всички посоки и отново търсиш да си грабнеш нещо за игра... дори когато си легнал се въртиш във всички посоки и нищо не убягва от погледа ти;
Крачетата ти са станали доста стабилни и можеш да се задържиш на тях няколко секунди, с наша помощ, разбира се;
Едно от най-големите ти удоволствия е да
хвърляш играчки навсякъде, да ги удряш една в друга (или по главата си) и да се радваш на силните звуци - голяма забава пада :)
Освен това развиваш много
фини двигателни умения - например, играейки с играчка, забелязваш най-малкия детайл по нея (например етикета) и можеш да го човъркаш с малките си пръстчета дълго дълго време;
За първи път пробва и
по-твърда храна - бебешка бисквитка, направо плачеш щом я изядеш и искаш още :)
Появиха се в доста силна форма наченки на
страх от раздялата... в моментите, когато мама или татко не е до теб, изпитваш страх и това си личи по личицето ти... търсиш ни с поглед и в момента, в който ни видиш, изпитваш успокоение... освен това все по-често искаш да заспиваш в прегръдките ми (в мига, в който те оставя, започваш да плачеш неутешимо).. миличкият ми ти!
Продължаваш да си толкова
усмихнат и весел, както преди съм споменавала, усмивката ти грейва още щом се събудиш сутрин и така до вечерта, невероятно добро детенце си;
Седиш на дупето все по-стабилно, но още с наша помощ, защото внзеапно решаваш да си полегнеш и ако си сам, ще си удариш главата :) но си все по-уверен в седенето :)
Най-голямата новост, на която ще обърна специално внимание е:
ПЪРВОТО ЗЪБЧЕЕЕЕЕ - то не изглежда още като зъбче, а по-скоро като точица, връх на топлийка, и е снежно бяло... мама забеляза точицата около средата на 6-ти ти месец, и оттогава все си е точица :) няма развитие още :) но определено те тормози на моменти, защото ставаш кисел и нервен!!!
Другото голямо постижение за теб,
умниче малко, е че когато те попитаме: 'Къде е лампичката?', поглеждаш нагоре и се усмихваш. Браво на теб, мило момченце!
Хранене
Сред любимите ти храни са кашите: млечни и зърнени с плодове; умираш за тях и можеш да ги хапваш в неограничени количества;
Обичаш и много плодове: ябълка, праскова, круша, сливи... и най-много банан
Зеленчуците и месата не са ти сред любимите, хапваш ги, но не с голяма охота...
Сън
През деня спиш все по-малко. Обикновено по 2 пъти, преди и след обяд, по един до час и половина. Освен това имаш и така наречените cat naps (котешки дремки.. добре казано, нали) след дълга игра по половин час, за да си отпочинеш.
Нощният ти сън често се нарушава от неразбираеми за мен причини - зъби, болки в стомахчето, глад, жажда или и аз не знам какво?! Та си дежурим често нощем.. надявам се, скоро да имаш по-спокоен сън.
***
Какво обичаш?
да се гушкаш
плодове и кашички
да караш автомобила си :)
Какво не обичаш?
да те обличам
да си вързан в количката
да имаш ограничения (в движението и действията въобще)
Мили Боби, безкрайно много съм щастлива, че имам точно теб, дете. Не можеш да си представиш колко силна връзка имам с теб... напоследък раздаваш много любов, гушкаш се вече съвсем съзнателно, доближаваш главичка към лицето ми, сякаш искаш да ме целунеш и няма, няма няма по-велико усещане от това. За първи път го усетих и не може да се сравни с нищо друго... най-нежното и чисто създание да се гушка в теб и да говори с очите си!!!!!!!! Ох, спирам вече, че все пак си момченце, а само за гушкане и целуване говоря, не искам да се държиш на мама за полата, я! :) Нали си мъж, все пак!
Последно да кажа, че всеки изминал ден, прекаран с теб, е прекрасен и слънчев!
Обичаме те с тати и ще те обичаме винаги! Вие с него сте двамата най-любими, истински и скъпи на сърцето ми създания, наред със семействата ни, разбира се... благодарна съм, че сте до мен.
благодаря ви, че наминахте...
