Честита Коледа!

Честито рождество Христово! Нека има в семействата ви вяра, добрина, надежда, любов, мир! 

Обичайте се и бъдете обичани!

благодаря ви, че наминахте!

Бобо казва...

Един ден Бобо беше кисел и неспокоен. Попитах го дали го боли нещо..той гледа с недоумение. После го попитах конкретно: 'Боли ли те коремче, мамо?' А той ми отговори: 'Да, искам лед'. Толкова много се смях, че мен ме заболя корема. Това е защото като се удари все му слагам лед и сега си мисли, че при всяка болка ледът помага. Много е сладък и има такова логическо мислене, че чак тръпки ме побиват. Днешните деца са wunderkinds!

благодаря ви, че наминахте...

За пелените и бебетата...

Казано на народен език 'за памперсите и бебетата'... та тази статия представлява нахвърляни размисли за трудността на отказването от памперс и приучаването на детето да ползва тоалетна или гърне. Когато родих най-трудно ми се стори да се справя с коликите, по-късно ми се стори, че коликите са бели кахъри на фона на захранването, а още по-късно се присмивах на коликите и захранването, когато започнаха да избиват зъбките. За капак на всичко дойде и дългата одисея с прохождането, наистина дълга - 5 месеца.

Сега не знам да се смея или да плача, когато се сблъсквам пред проблема с отказването на памперса. Отвсякъде слушам съвети и коментари от сорта на 'аа, много лесно махнахме памперса'. Лесно ли? Кое му е лесното? Да имаш едно напълно осъзнато 2-годишно, което много добре знае какво се прави в тоалетната и отказва инатливо да я ползва, защото може би по-лесно е да го направи в гащите. Пробвах всичко: оставях го мокър, нагаждах го през 15 минути, представях му всичко забавно и като на игра, аз самата сядах да му покажа какво се прави аджеба там, и нищо! Между другото сега Бобо е по-голям. Започнах сравнително по-рано с приучаването на гърне, около годинката, но тогава той ревеше и се тръшкаше, категорично отказваше да си опре пухкавото дупенце на гърнето.
Сега отвреме-навреме казва: 'мамо, имам ако' , обикновено когато легне вечер и не му се спи, иска да ме разтакава напред-назад. Отиваме в тоалетната и киснем по 20 минути, без резултат. Ох, търпение Надежда. Няма големи хора с памперси по улиците. Явно трябва идеята за ходенето до тоалетна наистина да стигне до мозъка, защото ученето на инстинкт като при кученцата, тук НЕ помага. Или може би самото дете е по-различно и със собствено разбиране за нещата.
Ако някой има супер оригинален съвет как се е справил с предизвикателството, съм отворена за идеи. Ще пробвам всичко в рамките на разумното.

благодаря ви, че наминахте...

Карамелени рулца с круши...

Страхотен есенен десерт. Толкова ароматен и апетитен. С аромат на зрели сладки круши и топъл пикантен карамел.....

Необходими продукти:

1/2 пакет точени кори

50 гр. масло

100 гр. животинска сметана (аз използвах каймака на домашно прясно мляко)

4 големи круши

400 гр. захар

200 гр. орехи на парченца

щипка канела

щипка индийско орехче

Приготвяне на соса: Карамелизирате захарта с маслото. Добавяте сметаната. В така получения сос, добавяте нарязаните на парченца круши и подправките.

Разрязвате корите на четири големи квадрата. Взимате по четири кори и вътре поставяте малко орехи и с оцеждаща лъжица част от крушите, обляни в сос. Загъвате като рулце. Опичате рулцата. Отгоре поливате с остатъка от карамеления сос.

Бон апети!

благодаря ви, че наминахте...

Meet Micka

Имаме си нов член на семейството - вълнист папагал, на име Мика. Много е красив и послушен, сутрин се събуждаме с песните му, голяма душичка е, и за мое щастие на прави много боклучета, хранейки се. С Бобо се разбират добре... той му вика: пиле, пиле. А като го попитаме как се казва неговото пиле, отговаря: Апагал!

благодаря ви, че се отбихте...

Бобо казва...

Сутринта. В леглото. Тати казва на Бобо: "Ей животинка, ставай за градинка". Бобо казва: "Аз не тинка. Аз съм Бобчо."

благодаря ви, че наминахте...

Бобо казва....

Легнали сме си снощи с Бобчето и се гушкаме... Казвам му: "Знаеш ли, че мама те обича чаааак до небето?" Той ме гледа неразбиращо и с лукав поглед. След малко сама го питам: "Колко те обича мама?" А той отговаря: "До София". Явно за него София е толкова голямо и далечно понятие, колкото небето! След малко пак реших да му задам същия въпрос, чийто отговор този път беше: "До кулата". Да, момчето ми кулата е почти до небето и толкова те обича мама.
Ей, толкова ме развесели, смях се с глас... какви бисери може да роди детският мозък :) Милото ми момче!

благодаря ви, че наминахте...

Сезонът на тиквите...

Не съм особен почитател на тиквите под формата на ястия, но ми харесва ароматът им, примесен с такъв на мед, орехи и канела, а красивият им вид и форма са истинско изкуство на природата... Споделям една есенна снимка с вас, макар че си е вече истинска зима (на Пампорово има сняг около 40-50 см), в града - слава Богу не.

 благодаря ви, че се отбихте...

Класическата рецепта за пататник!

Много хора са ме питали как да си приготвят пататник, това традиционно родопско ястие. Най-традиционното бих казала. Има много модификации на това ястие, но аз ще ви кажа класическата рецепта. Още едно доказателство, че простичките неща са най-гениални.

                                                               Необходими продукти:

5-6 големи хубави картофа

1 голяма глава лук

1 яйце

щипка джоджен

сол на вкус

4-5 с.л. олио

настъргано сирене и кашкавал за поръсване 

Настъргвате картофите и лука. Подправяте, добавяте олиото. Разстилате сместа в тефлонов тиган и на средно силен огън оставяте да се пържи. Сместа не трябва да е много дебело разстлана, за да се изпържи добре. Поне 20 мин. пържите, до порозовяване. Обръщате на капак и пържите от другата страна. Когато пататникът е готов, го поръсвате с кашкавал и сирене.

Бон апети!

А Баба ми прави по-старата форма на пататник с кори. Същата смес, само че една домашно разточена кора отгоре и отдолу в тава. Също става много вкусно.

Ще ви издам и една модерна техника на пататника - поръсвам го с пармезан, който се разтапя и придава още по-неустоим вкус на това велико ястие. Друг е въпросът, че мъжът ми го определя като гарнитура :), а то си е ястие, достатъчно да ви нахрани добре.

благодаря ви, че наминахте....