вторник, 25 февруари 2014 г.

Борис на 19 месеца

И ето, че моето момче навърши 19 месеца. Сега е още по-голям и още по-умен. Невероятно е как бързо се променя. През изминалия месец той се промени много в умствено отношение. Вече се опитва да повтаря абсолютно всички думи, които чуе. Много е смешно и забавно. Освен това помни на какво сме играли преди няколко дни например и ме подсеща да играем отново... Знае къде и какво работи дядо, защото това е може би най-вълнуващото нещо, което го впечатлява – огромния бучащ лифт, невероятна машина за него J Все повече логически връзки се създават в малката главица на Бобо.







Нови думички в речника на Бобо

Татои – трактор
Дин – дим
Ато – ето
Паче – капаче
Боди – боди
Тан – песента ‘Гангнам стайл’, на която Бобо обожава да танцува
Кока – кокошка
Коко – бисквита
Коке – конче
Ако – мляко
Ита – лифта
О, Бодже – о, Боже
Окал – охлюв
Нука – костенурка
Пука пука – пуканки
Пука – пускам
Кучи – включи!
Пака – попарка
Куска – закуска
Тата – децата
Айче – трамвайче
Ейче – рейсче
Паф паф - влак

Най-важното нещо, което се случи през този месец в живота ни е тръгването на детска ясла. Голямо събитие. За мен то значеше подготовка.. както психическа, че детенцето ми няма да е с мен по цял ден, така и физическа – приготовленята за ясла.. тичане за мед. изследвания и доументи, пазаруване на екипчета, дрешки, хавлийки и др. необходими неща. Първите дни на Бобо в яслата са трудни и мъчителни... придружени с много рев и стрес. Дори не се храни нормално в яслата, защото е стресиран. Не спи, както обикновено 2-3 часов следобеден сън, а едва едва час. Периодично се сеща за мама и жално жално плаче.. Зная, че е трудно, но всеки минава по този път... за негово добро е да бъде с връсниците си, да се развива, да празнува празниците с много веселие и радост заедно с децата. Сега предстои празникът за тържеството на мама – 8ми март. С нетърпение го очаквам. Това ще е първата му изява. Не ми се говори повече за яслата, защото все още съм разстроена и аз самата стресирана... гледам само от добрата страна на нещата.
Любимите му игри остават криеница и човъркане на разни забранени предмети – като телевизори, дистанционни, контакти и т.н. Книжките обаче започват да заемат важно място в живота му. Така например винаги, когато се храни Бобо иска на масичката си определена книжка, която да разглежда, кокъто яде. Интересното е, че забелязва и най-малките детайли в книжките.
Това човече става все по-умно. Знаете ли, че дори играе на разни бебешки игри, които свалям на телефона ми... натиска тук там, премества разни неща, изтрива, включва, изключва, голяма забава пада. Най-интересното е, че каките му пускаха няколко пъти Гангнам стайл и сега е любимата му песен. Пускам му я и гледа клипа по 5-6 пъти, а много често танцува дори. Новото поколение се развива наистина със скоростта на светлината.
В двигателно отношение мога да опиша изминалия месец с една единствена дума – КАТЕРЕНЕ. Катерене по шкафове, маси, столове, стълби.. абе направо като маймунка! Бобо има мания да се катери. А майка му изпада в паника, защото не рядко тупва на земята лошо L
Иначе заниманията ни навън включват люлки, детски площадки, игри на дворчето и разходки в планината, както и шейни.
Още един прекрасен месец с моето момченце. Колкото повече расте, толкова по-щастливи ставаме. Горда съм, че точно Бобо е нашето момче! Обичаме те, сине!

Какво обича?
Пуканки
Да се вози в автомобил

Какво не обича?
Да ходи на ясла
Да се облича




вижте още:


Първи ден

Не съм писала от много време, но ме чакаше важно събитие и много приготовления...
Не зная как да опиша чувствата си... може би майките, които дават децата си на ясла за първи път могат да ме разберат най-добре сега. Когато детето поема по своя път, чувствата са смесени... За какво говоря ли? Днес е първият ден за Бобо в яслата. Чувствам се горда, че той расте и прави първата социална стъпка в живота си. Същевременно съм много тъжна, защото бебчето ми не е до мен... Топлото създание, което не иска да се събужда сутрин, ръчичките, които са се вкопчили в мен, гласчето, което крещи ‘мама’, когато го оставям... Трудно е... зная, че е трудно, но и зная, че там ще е добре, ще научи нови неща, ще комуникира с връсниците си. И ми липсва. Много ми липсва. Тръгвам си сама от яслата и не мога да свикна, че жужащото ми момче не е край мен.. Крепи ме очакването за късния следобед, когато ще го видя отново, ще го прегърна в обятията си и той ще е отново физически близо до сърцето ми. Порасналото ми момче. Обичам те, скъпи Бобо! Пожелавам ти попътен вятър в първото предизвикателство на живота, бъди здрав, играй, учи, забавлявай се, смей се! Мама ще е винаги край теб...


събота, 1 февруари 2014 г.

Зимна приказка

Ежедневието ни напоследък е повече от приказно и снежно, защото почти всеки ден прекарваме по няколко часа в планината. Няма как да не се възползваме от хубавото време - стабилно количество сняг, огрян от зимното слънце. Днес например беше особено хубаво, защото возихме Бобо на шейна и го качихме на дядовия лифт... За тези от вас, които не знаят - казвам 'дядовия лифт', защото баща ми е управител на най-старият лифт на Пампорово и през целия си живот е работил там и само там от създаването на лифта преди повече от 30 години. Та знае и кътните зъби на това съоръжение, а ние чувстваме лифта като наш втори дом. Според баща ми лифтът може да е стар, но той твърди, че е най-сигурното съоръжение, той лично поддържа цялата му механика... отплеснах се малко.... Та - планината - хубава, снежна, бяла, сребърна, приветлива, чиста - наше любимо място. Душата ми се отпуска в планината. Няма по-красиво място през зимата, а и през лятото. Както и друг път съм казвала, ще се постарая синът ни да обича много планината и да знае, че тук са част от корените му. Баща му пък има за цел да го научи да обича морето, тъй като там са другата част от корените му. С нетърпение очаквам и следващата зима, когато Боби за първи път ще се запознае със ските. Сега се насладете на малко снимки от красивите Родопи.

































благодаря ви, че наминахте...