четвъртък, 23 януари 2014 г.

Ориз по китайски

Знаете за влечението ми към Изтока... храната, културата, хората, всичко привлича вниманието и интереса ми. А и съм пътувала до страната на изгряващото слънце, така че имам наблюдения от първа ръка. В тази връзка реших да приготвя Ориз по китайски, но само с познати продукти, които всеки може да намери, а не такива, които дори трудно произнасяме. Привърженик съм на простите и лесни, но вкусни манджи. Оризът, който приготвих, се получи добре, въпреки, че го правя за първи път в този му вид. Осигурете си и клечки, така че да си организирате перфектната източна вечеря :)





Необходими продукти (за 4-5 човека):

2 ч.ч. ориз - нормален
олио за запържване
1 к.ч. грах
1 к.ч. царевица
1 к.ч. нарязани на ленти моркови
200 гр. пилешко филе
Можете да добавите и прясно зеле, зелен лук и каквито предпочитате още зеленчуци.

Начин на приготвяне:

1. Сварявате ориза в леко подсолена вода (без мазнина). Внимавайте да не го разварите! Отстранете го от огъня, докато не е станал на каша. Сложете го в цедка и го залейте със студена вода, така че да отмиете скорбялата и зърната да се отделят едно от друго. Можете да сварите ориза и предния ден и да го съхраните в хладилник.

2. Сложете 2 с.л. зехтин в тиган и нагорещете. Счупете 3 яйца в тигана и бъркайте така, че да получите бъркани, раздробени на ситно яйца. Изсипете в чиния.

3. В същия тиган сложете отново 2 с.л. зехтин и пилето. Запържете го до златисто. Изсипете в чиния.

4. Зеленчуци: В тигана сложете 2 с.л. зехтин и всички зеленчуци с малко вода. Задушете 10-15 мин. Към готовите зеленчуци изсипете сварения ориз, пилешкото месо и бърканите яйца.
Разбъркайте добре и оставете на огъня 10-15 мин. Посолете на вкус.

Воала! Вашият ориз по китайски е готов!
食飯 (бон апети на китайски) ;-)

Добавете и малко соев сос за повече пикантност и плътност на готовия ориз!



благодаря ви, че наминахте...


понеделник, 20 януари 2014 г.

За мишките и хората


Винаги съм искала този блог да бъде посветен само на най-позитивните неща от живота, но понякога не се сдържам, а и животът не е само розов. В него има и черни страници. Та реших да напиша една статия, посветена на мишките и хората.




Под мишки визирам онези дребни душици в тела на хора, които обаче не могат да носят името човек. Срещали сте ги, нали? Срещали сте злобни, дребни душици, които освен да се възползват от вас и да ви търсят само в нужда, друго не умеят. Те са мнимо добрички и загрижени за вас, но това е само маска. В действителност не ги е грижа за никога, освен за егоцентричното си Аз. Мишките не познават приятелството. Не знаят какво се крие в това понятие. Всъщност не нямат никакви добродетели. Не зная дали родителите им имат вина за това или просто животът ги е направил такива. Но и не търся причина за тяхното поведение. С времето се научих да им тегля по една ‘basta’и да не им обръщам внимание. Не веднъж животът ми ме е срещал с мишки. Те са напаст и дебнат навсякъде. Възползват от моята отдаденост и приятелска настроеност и в момента, когато дори не очаквам, атакуват с острите си зъбки. В цялата работа има и нещо хубаво – мишоците са самотни душици.  Не че съм злопаметна и им мисля злото, но животът бичува точно мишоците и на тях не им се случва нищо добро. Те са самотни и никой не се интересува от тях. Седят ти като прашасали вази в ъгъла и се жалват, но няма кой да ги чуе... Мишките обикновено живеят на гърба на останалите и живеят живота си благодарение на качества като подмазвачество, лицемерие, злоба, завист... За мишките мога да изпиша томове статии, но едва ли точно те заслужават моето внимание.. просто драснах няколко реда. И те са ви много, мишоци! Ако помълча 5 минути, бих ви забила 200 метра под земята, вместо да пиша за вас...
Вижте... хората са другата страна на монетата. Хората са чисти, добронамерени, всеотдайни, готови на всичко за приятелите и ближните си. Те се срещат рядко, но пък срещнете ли ги, се опитайте да ги задържите до себе си. Хората имат добродетели. Те са възпитани, имат добри навици, грижовни и отговорни към околните са. Хората се грижат за ближния си, уважават човека срещу тях. Ако им направите добро, ще ви се върне многократно добро. Те знаят значението на думичките ‘моля’, ‘благодаря’, ‘ако обичаш’ и ги употребяват в речта си. Хората имат дарбата да оценят поведението на околните. Имат и много други дарби, поради което заслужават да се нарекат хора.
Всяка история си има и своята поука, нали? Тук поуката е да се погрижим за децата си. Нека те израснат хора, защото не живеят сами на този свят, по дяволите.. нали човекът е социално животно.. трябва да умее да комуникира добре, да знае как да се държи в обществото и т.н... Иначе завинаги ще си остане онази прашасала ваза в ъгъла.. Нека децата ни израснат добри и социално способни. Нека се научат от малки да разпознават мишките и да ги игнорират, за да не почернят живота им. Нека имат самочувствието на хора със своите качества, които отстояват и не позволяват на мишките да ги мачкат. Моят син ще бъде възпитан в този дух. Дух на сила и гордост, която му позволява да оцелее в света на мишките. Ще го науча да бъде добър, но не и смотаният добряга, който всички унижават. Ще го науча да поздравява, благодари, моли, но не и да пада в нечии крака. Ще го науча да цени приятелите.. но не вълците, облечени в овча кожа. Да се раздава за приятелите си и да вярва в непреходността и стойността на приятелството. Нека знае, че истинските приятели се измерват с качество, а не с количество. Нека прави саможертви за тях. Нека дава и последният си залък хляб на приятел. Но и нека да бъде нащрек за мишките...

Последното ми послание е.. нека бъдем хора!

P.s. Тази статия няма за цел да обиди читателите на този блог, защото вярвам, че те са хора. МИШКИ В БЛОГА НЕ СЕ ДОПУСКАТ! Ако след като прочетохте статията, съвестта ви заговори, по-добре не посещавайте вече този сайт. Той е прекалено чисто място за мръсните ви помисли.


благодаря ви, че наминахте...

неделя, 19 януари 2014 г.

Борис на 18 месеца

Ето че отмина още един месец и Боби навърши 1 год. и ПОЛОВИНА! Иска ми се да напиша нещо по-различно от това, че времето лети, но всъщност това е грубата истина... кога бях бременна, кога се роди, кога стана на година на половина. И сега е щуро, любопитно, палаво хлапе, чието ежедневие започва в ранни зори и завършва в късни нощи. Как минава ежедневието ни? ДИНАМИЧНО! Много динамично. Бобо има толкова много енергия, че е трудно да седне на едно място и да седи повече от половин минута. Съответно майка му е на нокти цял ден в очакване на поредната беля... чупене на чинии, късане на тапети, рисуване по килима, трохи от бисквити и солети навсякъде.. абе весело е!!!












Какво обича Боби?
Най-много от всичко Боби обича да слуша Jingle bells, изпълнена от Дядо Коледа;
сладки лакомства (засега успявам да го ограничавам от шоколад и вместо него давам по една бисквитка за награда);
да спи в колата;
да си играе на 'ку-ку дзак' с мама
да се храни сам

Какво не обича Боби?
сутляш (всички го мразим, нали?)
да му бъде сменян памперса
гърнето (изпитва ужас от него)


Умствено развитие
През изминалия месец Бобо сякаш порасна изведнъж! Все по-често ни подражава, като се опитва да казва разни думички: 
Коли - дядо Коледа
гои - горе
Бам Бам - Бам Бам от филмчето Били и Бам Бам
Теде - Теди
Ане - Ани
кака 
кола
кока - кокосова бисквитка

Освен това вече знае в кой шкаф какво стои и отива да си го вземе, разпознава всяка играчка и когато го помолим да я донесе, отива и донася точно нея. Общо взето смея да кажа, че вече имаме комуникация с малкия човек. Разбира абсолютно всичко, което му казваме и за мен това е прекрасно, защото е знак, че става все по-умен!
Започнах да го уча на фигурки, знаци, цифри, букви (основни неща, разбира се), без да го затормозявам, а под формата на игра и забелязвам, че напредва доста добре... вече знае кое е кръгчето и кое е едно 1:)
Най-хубавото нещо, което стана напоследък е, че Бобо ме целува, когато го помоля за целувка и ме гушка. Няма по-сладко нещо от това!
Вече прави опити да се храни сам с вилица, което е УАУ, не мога да повярвам, че детето ми порасна изведнъж някак си :)
Най-любимото нещо на Боби през изминалия месец беше да гледа видео с дядо Коледа, който пее песнички. Сяда на дивана и крещи 'Коли, коли, коли', в готовност да гледа любимия си герой. Още не гледа телевизия, което не е голяма загуба. И това ще се случи...

Сън - нашата 'болна' тема
През деня Боби спи 1 път за около 1-2 часа.
А нощем сънят му стана доста по-стабилен. Буди се по-малко.. около 5-6 пъти САМО ;-) но за нас това е РАЙ!

Зъби - 11 броя

Скъпи Боби, ти си най-най-най-прекрасното дете и се гордея, че съм твоя мама :) 
Ти растеш и ставаш все по-самостоятелен, по-сладък, по-комуникативен. Опитваш се да говориш и непрекъснато ни караш да се смеем. С теб животът е купон от сутрин до вечер, колкото и да се изтощаваме. Обичаме те и никога няма да спрем. Гордеем се с твоите постижения :)  Целувки от мама и тати

вижте още:



благодаря ви, че наминахте..

петък, 17 януари 2014 г.

История зад всеки белег

Преди да започна по същество, трябва да ви кажа, че за първи път решавам да плагиатствам в блога си и да напиша нещо, което не е мое. Следващата история е преводна статия на Кейси Уиганд, чийто блог www.thewiegands.com следя и касае белега от Цезарово сечение и значението му. Толкова много ме трогна с нея и толкова се препокриват чувствата и усещанията, че спокойна мога да я споделя с вас. Надявам се и вие да е харесате.. Кейси има 3 деца и прекрасно семейство, един от най-успешните блогъри в областта на родителството е :) Enjoy!

История зад всеки белег

"Всеки път щом изляза от банята или стоя в гардеробната и се обличам, виждам този 15-см белег пресичащ долу корема ми, си спомням какво израстна в мен. Често прокарвам пръсти през него. Лекото изтръпнало място на белега, където нервите са прекъснати, леката издутина на белега. Tрите прелестни бебета, които израснаха на сигурно място в мен, трите мънички души, които дишаха в мен, трите малки човечета, които носят моите сърца в себе си.
Белег, който се помни, дарен ми от лекарите.
Зная, че има много жени, които считат този белег за провал. Те може би са мечтали за определена история на раждането по нормален начин и техният белег е символ на една загубена мечта. Разбирам това. Не можем да виним нечия мечта или болка. Научих това, когато загубихме Адисън. По странен начин се чувствах засрамена, сякаш тялото ми ме беше предало. Сякаш бях по-малко жена. Но с моя белег... за мен той е символ на красота. Обичам белега си, обичам това, което изразява. Харесва ми това, че някой ден ще напусна света с този белег, ще имам физическо доказателство, че тези малки души са израснали в мен. Харесва ми това, че белегът никога няма да изчезне или да се промени, той е завинаги част от мен, както децата ми са част от мен.
Моят белег е символ на признание. Признанието на модерната медицина... без него аз или Айдън нямаше да сме на този свят.......
Сега децата ми са малки, но някой ден ще пораснат.. ще имат собствени семейства, мечти, решения.. и не само те ще носят сърцето ми, но и аз ще нося физически спомен за тяхното начало.
Това е история зад всеки белег.
Можете ли да се досетите за нещо по-красиво от живота на децата си, зад този белег?"


Трогателна история нали? И много истинска, дълбоко философска и в същото време толкова простичка за разбиране.
Нека тази история е послание към всички, които вече са майки и такива, които предстои да бъдат:
Скъпи бъдещи и настоящи майки,
няма срамна история за раждането. Няма срамен начин да дадеш живот. Даването на живот е най-чистият и възвишен акт на този свят. Било то нормално или секцио. Какво значение има всъщност? Ако можехме да избираме, разбира се, че бихме избрали естественият начин нещата да се случат... но за съжаление има неща, които не можем да избираме.. как и къде да се родим, как да изглеждаме, каква да е съдбата ни... Най-най-най красивото нещо наистина е даването на живот и зная, че всяка от вас се просълзява всеки път, когато се сети за първия бебешки плач, за първата среща с рожбата си. Не се страхувайте от раждането... да, изпитание е, но ние жените го можем! Ние носим грандиозна сила, която ни помага да дадем живот. Споделям напълно историята на Кейси и аз самата се гордея с моя белег. Благодарна съм на д-р Попова и д-р Лазарова от Токуда, които ми помогнаха да дам живот. Да са живи и здрави тези посланици на новото начало. Децата са смисълът на съществуването ни. Не се срамувайте от начина, по който сте родили или отглеждате детето си. Вие с вашите усещания и разбирания знаете кое е било и ще бъде най-доброто за вашето дете и се гордейте с това.

Ето каква беше и моята история на раждането преди повече от година и половина -
Раждането на Борис


благодаря ви, че наминахте...

събота, 11 януари 2014 г.

Съботни манджи

Отдавна не бях експериментирала в готвенето, но ето че и експериментът се случи! Сготвих вкусен телешки черен дроб с гарнитура ориз. Това си е 'мъжко' ястие каквото и да си говорим.. докато ние жените се лигавим със салатки, мъжете държат да има нещо засищащо и местно на софрата (е поне моят мъж де). Та това ястие е точно от тези, на които мъжете се радват най-много.

Необходими продукти:
500 гр. телешки черен дроб
олио за пържене
брашно за овалване
щипка сол

за гарнитурата:
1 ч.ч. ориз
1 кубче телешки бульон
2 ч.ч. вода
1 шепа фиде
малко олио
половин лимон на шайби 


Начин на приготвяне:

Отстранете ципата на черния дроб и го нарежете на възможно най-тънки флейки. Овалвате всяка флейка в брашното, смесено с малко сол. Пържите в сгорещена мазнина.
Гарнитурата: загрейте мазнина в тиган, изсипете шепата фиде в горещата мазнина до порозовяване. Прибавете 2-те чаши вода, бульона и ориза. Бъркайте докато сместа заври на силен огън. След това намалете котлона на ниска температура и оставете гарнитурата да ври бавно 20 минути.
Наредете готовите флейки в чиния, в средата с помощта на купичка или чашка оформете ориза и декорирайте с шайби лимон.






Да ви е сладко!



благодаря ви, че се отбихте...

сряда, 8 януари 2014 г.

Изкуствено състаряване на дърво

Темата за винтидж мебелите и декорациите ми е една от любимите... за съжаление нямам възможност да си пазарувам скъпи мебели с някаква стойност от антиквариати, но и няма нужда всъщност... Предпочитам да вложа частица от творческите си идеи в това да изработя сама малки мебели и предмети, с които да украся дома си. Така имат по-особен чар и романтика. Към момента в дома ми имам маса и столове, както и сандък от дърво, които сама 'състарих' по специална и много лесна технология. А.. имам и няколко рамки, в които ще сложа черно-бели снимки (но за този проект, ще пиша отделно).. Сега ми се иска да ви запозная със самата технология на състаряване на мебели. Има всъщност много методи, с които се постигат различни винтидж ефекти (наричани още рустик). Един от тях е следният.

Намирате си стол, маса или шкаф от дърво, който ще състарявате.. За тази цел посещавате баба си :) или някоя съседка и й отмъквате най-старите и вехти мебели, които ще преобразявате.

Стъпка 1:
Ако има лак по повърхността на мебела, използвайте едра шкурка за сваляне на лака, за да остане само дървената повърхност.

Стъпка 2:
Използвайте черна (или тъмно кафява боя), с която да боядисате всички ъгли и краища на мебела. Изчакайте да изсъхне.







Стъпка 3:
След като мебела е изсъхнал, го потрийте на места с восък или свещ. (така следващият слой боя няма да хване на местата, където е минала свещта).

Стъпка 4:
Отгоре боядисайте целия мебел в бяло (или винтидж цвят по избор: бледо жълто, бледо ментово зелено). Изчакайте да изсъхне.

Стъпка 5:
С помощта на шкурка (150 например), протрийте краищата на мебела, за да се покаже тъмната боя отдолу. И готово.


Съвет: За още по-драматичен ефект, можете да настържете повърхността на мебела с пирон или да начукате с чук... така допълнително ще състарите мебела.

И ето, че си имате готов мебел!

моите мебели


сандък - преди




сандък - след






рамка за снимки


кресло - преди

кресло - след



благодаря ви, че наминахте...

вторник, 7 януари 2014 г.

Enjoy that dance!

                            


Няма нищо по-красиво от танцуващи деца :)
Насладете се на днешния слънчев януарски ден!

благодаря ви, че наминахте...

неделя, 5 януари 2014 г.

Идеи за парти за рожден ден

Едва януари е, а аз си мисля вече за рождения ден на Бобо през юли.. луда съм, нали? С тази статия ми се иска да помогна на тези от вас, които се чудят къде и как да отбележат рождения ден на детенцето си, като ви дам няколко идеи... Тези от вас, които следят блога ми знаят, че сама подготвих цялото парти (декорация, храна и т.н.) за първия ни рожден ден.. фиу - и не беше лесно - отне ми две седмици, но резултатът си струваше. Всички присъстващи бяха толкова впечатлени, децата играеха и се смяха.. с 2 думи - получи ми се, както го бях планирала!


PIRATE PARTY - BOBBY
Ето го самото парти:
И подготовката за партито:







Ето и 50 идеи за момчешко парти за рожден ден: http://www.iheartnaptime.net/boys-party-ideas/ + 50 идеи за момичешко парти.. аз ще отбележа няколко момчешки:

COWBOY PARTY





CARS PARTY





DINOSOUR PARTY





MONSTER PARTY






SOCCER PARTY







и още много други..

Дано да съм ви вдъхновила за вашия предстоящ празник :)



благодаря ви, че наминахте...

събота, 4 януари 2014 г.

Напоследък...

... се радваме на необикновена слънчева зима! Противно на очакванията ни за снежни дни в планината, се радваме на необичайно за януари слънце и безоблачно небе. Толкова е топло напоследък, че започвам да си мисля, че времето се е побъркало нещо.. Няма и един знак, който да подсказва, че е зима.. Дори птичките пеят! Затова ние с малкия Бобо сме дълги часове навън. Дори следобедният сън често ни заварва навън.













... пием любимото за сезона червено вино в едно новооткрито барбекю на Пампорово.. ммм, вкусна храна, родопска музика на цигулка, настроение и усмивки :)









.. се радваме на Дядо Коледа, който припява "Jingle bells...", напомняйки носталгично за бързо отминалите празници.. Тук е моментът да спомена, че Бобо го нарича 'Коли'... 'Коли' всъщност е и елхата, и снежният човек, и снегът.. всичко, свързано със зима и Коледа е 'Коли' :)






благодаря ви, че наминахте...

сряда, 1 януари 2014 г.

2014

Да ви е честита Новата 2014 скъпи приятели! Нека лошото остане в изминалата 2013 и ви очаква само добро през Новата година! Бъдете здрави, усмихнати, добри, следвайте мечтите си, обичайте и бъдете обичани! Пожелавам ви от сърце една богата на положителни емоции година! 






благодаря ви, че наминахте...