Спиращи дъха...

.. думички чух днес от най-прекрасното създание в живота ми - Борис. Както си седяхме на дивана и той си гледаше любимото филмче... се приближи към мен, прегърна ме с най-голямата сила, което едно дете може да има, и ми каза: мамо, обичам те! Топли тръпки преминаха през тялото ми, сърцето ми затупа бързо. За първи път чувам тези думички от мъничката устичка на 2.2 г. ми момче. Толкова искрени, толкова чисти, толкова топли думи, които разтърсиха душата ми. Още не мога да повярвам колко рано се ражда обичта в човека. Всъщност, разсъждавам си, не зная дали се ражда или се учи.. всяка вечер, когато си лягаме (това е най-хубавото ми време с малкия) се гушкаме и започваме да си играем, да се смеем, да се гъделичкаме, докато се измори съвсем и заспи като агънце, сгушен в мен. Преди да затвори очи, винаги му казвам, 'лека нощ, обичам те'. И не спирам да му го показвам. Затова си мисля, че любовта се учи още от ранна възраст. Родителите са тези, които трябва да покажат на детето си какво е обич, любов и свързаните с тях грижа и ласка. За да израсне един пълноценен човек, способен да обича и да се грижи за близките си. Изпаднах във философски разсъждения за пореден път... връщам се към темата: този ден и първото 'обичам те' ще бъдат 'записани' в сърцето ми като едни от най-ценните и стойностни мигове, който спират дъха и те карат да се раждаш отново и отново, да се бориш, да постигаш, да успяваш, да се доказваш... в името на най-скъпото - детето.

благодаря ви, че наминахте...