Блогодишнина

... всъщност значи годишнина от началото на този блог. През този месец август преди 2 години сложих началото на 'По детски чисто' като план в главата си и на хартия. Като казвам сложих началото означава, че започнах да пиша разни неща в дневник, без да ги публикувам където и да е... в последствие, когато времето дойде, през април 2012 блогът оживя! И така си живее до днес миличкият ми блог. Старая се да го поддържам свеж и 'жизнен' с моите писания и фотоси, за да бъде едно приятно, пък и надявам се полезно място за хора, решили да поспрат и почетат. 

'По детски чисто' се роди наред със зачеването на сина ни, като естествена нужда да споделям мислите, чувствата и действията си по време на един от най-красивите и трудни периоди на живота - бременността. Продължи да следва журнала на живота ни - младо семейство с новородено; И сега продължава да проследява приключенията на едно палаво хлапе и мислите на майка му за трудностите на възпитанието и хубавите мигове покрай тях. Междувременно ме занимават и идеи за творчество и готварство, които можеби сте забелязали на страниците на този блог. Но можеби най-важният принцип в светоусещането на мен и моето семейство е да се радваме на малките неща, което искам да прозира измежду редовете на всяка статия тук. Малките неща, които правят живота едно велико нещо. И малките неща, които все повече забравяме и загърбваме. Да кажеш 'благодаря', да се усмихнеш, да се обърнеш към любимия човек и да хванеш ръката му и куп други малки малки жестове. И ако всяка мисия има някакво послание, то посланието на този блог е да 'разказва' за малките неща в живота на едно обикновено семейство. Това е накратко историята на моето местенце за бягство от реалния свят :)

Малко интересна информация (не че обичам статистиката), но е любопитно всъщност, около блога:

Брой посещения до момента: 38 975

Брой публикации: 149

Най-четена статия: 'Бременна в 36 седмица - видео и снимки'

ПЪРВАТА СТАТИЯ: Дневник vs. блог

Аудитория: На първо място България, следвана от Обединено Кралство, следвано от САЩ, следвани от Испания, Холандия, Германия, Индия, Русия, Гърция и Франция :)

Интересно, нали? За мен самата е повече от значимо, че имам толкова читатели, пък и случайни минувачи от тук, които са прекарали време в блога и то от различни краища на света. Чувствам се по много специален начин... може би трябва да спомена, че никога не съм популяризирала блога в социални мрежи с цел реклама и цел да ставам известна ;) От самото начало идеята ми беше само случайни, непознати хора да посещават блога ми; в последствие споделих за блога само на най-близките си приятели; Но не бих го популяризарала по друг начин... не целя това чисто място да става достояние на недобронамерени хора и клюкари, които прекарват живота си във фейсбук!!! Отплеснах се малко.. извинявам се. Връщам се на темата за годишнината на блога ми.. Благодаря на всички вас, които сте минавали и минавате от тук. Заради вас това място е 'по детски чисто', живо и се надявам да го има още дълго. Радва ме всеки един коментар, всяко едно прочитане на статиите ми, защото това означава, че нещо ме свързва с някой отсреща - било идея или житейска случка. Някой открива себе си в мен и аз откривам себе си чрез историите си. Прекрасно! Искам да споделя с вас и многобройните положителни оценки и поздравления, които съм получила за блога от познати и непознати хора. Благодаря ви от сърце! Междувременно тук е мястото и да се извиня на тези от вас, с които още не съм се срещнала - Лори, Зоя, Надето... момичета, надявам се скоро да се видим!

Още веднъж благодарности! Да ми е честита блогодишнината, както се казва... пък ще измисля и някоя тортичка, за да го отбележим вкъщи :) 

благодаря ви, че наминахте...