... мило мое момче. Ето, че след 2 месеца ставаш на 3! Не мога да повярвам колко бързо минава времето и как ми се иска да поспре, да поспре поне за миг, да мога да се насладя на възрастта ти и целия чар, който притежава!
Толкова много неща искам да ти кажа. Ти си един прекрасен малък мъж със страхотен характер (е има си своите особености) и съм сигурна че един ден ще си голям човек в пълния смисъл на думата. Искам да ти кажа, че ще се боря за теб до сетния си дъх, ще се старая да ти давам добри уроци, да те подготвя за не дотам добрия свят, в който живеем. Ще ти давам всичко, от което имаш нужда, за да си щастлив и да виждам усмивката ти. А усмивката ти - за нея живея! Да те виждам усмихнат... няма по-ценно нещо...
Харесва ми и начинът, по който приличаш на мен... ти си като бурен вятър, тогава когато не си доволен от нещо. Като истинска стихия - готова да помете всичко по пътя си, за да постигне целта си. И в същото време спокоен мил и любвеобилен... ето и последния пресен пример от тази сутрин... докато бързам сутринта между стаите, се спъвам в една количка и си удрям крака... ти ме виждаш и идваш да ми целуваш крака с думите: 'удаи ли се, мамо? няма нищо, ще мине'. Разтапяш ми сърцето. Толкова си мил и състрадателен към болката на другите. Ти си истинско слънце...
А знаеш ли кое ми е любимо? Вечерта с теб, след баня, гушнати в леглото.. да си говорим безкрайно, да се гушкаме силно, да ти разказвам приказки, а ти да си близо до сърцето ми... това ми напомня да миговете, когато беше бебе.. Когато те кърмих и те държах там, близо до сърцето. Там ти беше най-сигурно и хубаво. Обожавах тези мигове.. а ти никога повече няма да си бебенце... тъжно ми е... Колкото по-голям ставаш, толкова повече се отдалечаваш физически от мен. Ето ходиш на градина през деня, а аз си мисля през цялото време за теб.. дали си добре, дали си ял, дали си спал... чакам момента, в който да те взема и пак да сме заедно. Но ти поемаш по стълбичките на живота, нагоре и нагоре. А аз те наблюдавам и те държа за ръка. Не искам да те пускам.. ти си най-божественото нещо, което ми се случвало, най-скъпия дар, който имам от съдбата... Голямото ми момче, което завинаги ще си остане моето бебе - онова невинно и беззащитно 2-килограма и нещо същество, което се роди в горещия юлски ден и преобърна света ми... а след два месеца на 3 годинки. 3 години, изпълнени с безкрайна любов, грижи, трудности, но и сладост.
Нямам търпение да споделя и темата на тазгодишното парти по случай предстоящия рожден ден! Ще бъде динозавърско парти! Супеи - както казваш ти :) Надявам се да бъде забавно и хубаво! Тази торта я правихме заедно с теб като репетиция за рождения ден :) Не е много за снимка, но пък беше вкусна!
Обичам те! Благодаря ти, че точно ти си моето момче!
Мама
Няма коментари:
Публикуване на коментар