Напоследък...

...се случват доста неща с нашето скромно семейство и същевременно не се случва кой знае какво :) звучи объркващо, нали? Ами, ще обясня.. ежедневието ни минава забързано.. с много ангажименти и задачи, а като се замисля не вършим нищо съществено! Напоследък имам чувството, че животът ми минава между пералнята, печката, ютията, прахосмукачката. Не че съм кой знае каква домакиня или педантична по отношение на дома си, но къщната работа си е къщна работа и няма кой друг да я свърши.. дори в момента пералнята работи, имам за гладене 2 перални (дрехи де.. ), които чакат на дивана кротко и търпеливо, и същевременно мисля какво ще е менюто на малкия Боби за утре (мисля, че вече споменах, че отказва да яде детска кухня)! В същото време сме се захванали и с малко строително-ремонтна дейност (ще пиша по-късно за това). А отгоре на всичко едно жадно да опознае света момченце по цял ден иска да си играе с майка му, която се чуди как да си свърши задълженията. Днес например малкият човек е спал само 1 час за целия ден, в който успях да сготвя и това е... През останалото време играем, разхождаме се, пак играем и така, докато силите ми (и на баща му) се изчерпят напълно! 

.. Наред с ежедневните неща, трябва да се оправдая и за отсъствието си от блога в последно време (хората обичат да си намират извинения май.. ). Но този път извинението ми ще бъде прието от вас, вярвам, защото след точно след 8 дни Борис става на 1 годинкаааааа!!!! Предстои парти, подаръци, забава! А за мама предстои много работа.. мда, аз съм от хората, които искат всичко да мине през ръцете им.. аз съм от хората, които си отбелязват с цветни листчета различните задачи, аз съм от хората, които даже през нощта умствено работят като компютри, мислейки идеи, планирайки разни неща... Ще издам малко подробности за партито - няма да използвам агенции и фирми за декорации (всичко правя сама), няма да има аниматор и клоун, нито детски кът.. Темата на партито е много мъжка и интересна, поне за мен :) Много се вълнувам всъщност.. очаквайте статии за самата подготовка и организация, партито и всички подробности около него :)

Стига толкова за работата.. сега малко по-важни и стойностни неща, свързани разбира се с най-ценното - Борис :) Точно на 11 месеца и половина синът ни се изправи сам на крачетата си за първи път! Да, много дечица ходят на тази възраст, но той не е от тях :) та.. за нас това е супер постижение и бяхме напълно изненадани, защото го намерихме изправен в креватчето си :) Много е силен момента, в който видиш детето си изправено на крачета, защото до 'вчера' то е било напълно безпомощно малко същество, а в следващия миг е готово да покорява света само! Пожелавам му по-малко падания по глава от тук нататък :) 

Последно, но не и по важност - днес се случи нещо много хубаво, което стопли сърцето ми.. докато се разхождахме с Боби и Стефан в морската градина сред десетки, а можеби стотици хора, внезапно и неочаквано ме спря една дама.. с коси като огнени пламъци.. майка с бебенце.. хвана ръката ми и ми каза, че не я познавам, но чете блога ми и е разпознала първо Боби, после мен..... поздрави ме за 'по детски чисто'.. а аз толкова се развълнувах от тази случайна и приятна среща, че дори не помня какво й казах! 

Тези думи са за теб, скъпа читателко: 

Така и не попитах за името ти (глупаво от моя страна)... От вълнението е.. Благодаря ти за прекрасните думи и милия начин, по който ме спря и поздрави! Ще се радвам да се видим някой ден отново :) и да се запознаем, както си трябва :)

Това е засега, мили хора :) и.. благодаря ви, че наминахте..