Първи ден

Не съм писала от много време, но ме чакаше важно събитие и много приготовления...

Не зная как да опиша чувствата си... може би майките, които дават децата си на ясла за първи път могат да ме разберат най-добре сега. Когато детето поема по своя път, чувствата са смесени... За какво говоря ли? Днес е първият ден за Бобо в яслата. Чувствам се горда, че той расте и прави първата социална стъпка в живота си. Същевременно съм много тъжна, защото бебчето ми не е до мен... Топлото създание, което не иска да се събужда сутрин, ръчичките, които са се вкопчили в мен, гласчето, което крещи ‘мама’, когато го оставям... Трудно е... зная, че е трудно, но и зная, че там ще е добре, ще научи нови неща, ще комуникира с връсниците си. И ми липсва. Много ми липсва. Тръгвам си сама от яслата и не мога да свикна, че жужащото ми момче не е край мен.. Крепи ме очакването за късния следобед, когато ще го видя отново, ще го прегърна в обятията си и той ще е отново физически близо до сърцето ми. Порасналото ми момче. Обичам те, скъпи Бобо! Пожелавам ти попътен вятър в първото предизвикателство на живота, бъди здрав, играй, учи, забавлявай се, смей се! Мама ще е винаги край теб...