NEVER say NEVER

Отдавна исках да напиша този пост... и след тази сутрешния истеричен рев на Бобо за ключа от колата, седнах да го напиша. Никога не казвай никога в този живот, особено щом се касае за дете!!! Всички сте виждали деца, които се тръшкат, въргалят по земята в парка, крещят, бият майка си, скубят й косата, нали? И сте си казвали: 'боже, какво малко невъзпитано зверче! ако е мое дете, ще му обясня и ще разбере или пък другата крайност - ще му фрасна един шамар'. М да, всички сме ги виждали и най-лошото е, че всички деца са ЕДНАКВИ! Непокорни, нестоятелни, презадоволени, лигави, агресивни дори.. това е природата им! Децата на новото поколение. Моето дете не прави изключение. Да, преди да имам дете смятах пищящите изродчета на улицата за лигави и невъзпитани, а сега моето дете е в тази позиция... и да, съжалявам, че съм го мислила, просто ми беше чуждо и непознато. И сега, сблъсквайки се с трудностите на възпитанието, признавам, че колкото и родителите да се стараят да бъдат търпеливи, колкото и книги по темата да изчетат, колкото и внимателно да обясняват, децата са носители на собствено Аз и уникален характер. Ясен пример от тази сутрин - Бобо иска ключа от колата, който обаче е необходим на баща му, за да кара колата, на път към яслата. Обяснявам му, че не може да получи ключа, че трябва на тати и т.н. Той обаче е афектиран, недоволен, че не става на неговата, и пищи в истерия през целия път до яслата. Разгневен, почервенял, облян в сълзи... Познато ли ви е? Ако още не ви е познато, ще ви стане до болка познато. Тези малки пещерни човечета са способни да ви извадят извън равновесие за секунди. В магазина, на улицата, на спирката... Съвет от мен - никога не казвай никога, защото утре ще се случи и на теб!

благодаря ви, че наминахте....