За пелените и бебетата...

Казано на народен език 'за памперсите и бебетата'... та тази статия представлява нахвърляни размисли за трудността на отказването от памперс и приучаването на детето да ползва тоалетна или гърне. Когато родих най-трудно ми се стори да се справя с коликите, по-късно ми се стори, че коликите са бели кахъри на фона на захранването, а още по-късно се присмивах на коликите и захранването, когато започнаха да избиват зъбките. За капак на всичко дойде и дългата одисея с прохождането, наистина дълга - 5 месеца.

Сега не знам да се смея или да плача, когато се сблъсквам пред проблема с отказването на памперса. Отвсякъде слушам съвети и коментари от сорта на 'аа, много лесно махнахме памперса'. Лесно ли? Кое му е лесното? Да имаш едно напълно осъзнато 2-годишно, което много добре знае какво се прави в тоалетната и отказва инатливо да я ползва, защото може би по-лесно е да го направи в гащите. Пробвах всичко: оставях го мокър, нагаждах го през 15 минути, представях му всичко забавно и като на игра, аз самата сядах да му покажа какво се прави аджеба там, и нищо! Между другото сега Бобо е по-голям. Започнах сравнително по-рано с приучаването на гърне, около годинката, но тогава той ревеше и се тръшкаше, категорично отказваше да си опре пухкавото дупенце на гърнето.
Сега отвреме-навреме казва: 'мамо, имам ако' , обикновено когато легне вечер и не му се спи, иска да ме разтакава напред-назад. Отиваме в тоалетната и киснем по 20 минути, без резултат. Ох, търпение Надежда. Няма големи хора с памперси по улиците. Явно трябва идеята за ходенето до тоалетна наистина да стигне до мозъка, защото ученето на инстинкт като при кученцата, тук НЕ помага. Или може би самото дете е по-различно и със собствено разбиране за нещата.
Ако някой има супер оригинален съвет как се е справил с предизвикателството, съм отворена за идеи. Ще пробвам всичко в рамките на разумното.

благодаря ви, че наминахте...