Бобо казва...

Динамична сутрин... някъде между snooza на телефона ми и топлото мляко с какао на Боби (или детско кафе, както той му казва). Някъде между гълтането на паста за зъби и бягането из стаите с крясъци: "Мама ме гони да ме облича".... Някъде там съм и аз... сънена още, но готова за още един прекрасен ден. Някъде там се ражда и следният разговор:

Аз: Бобче, хайде да се обличаме за градина! Спри да бягаш и да се криеш, ще те хвана малко зверче...
Боби: Не! Не! Не искам да ходя на градина!
Аз: Защо?
Боби: Лошо ми е!
Аз: Къде ти е лошо?
Боби: На корема.
Аз: Лъжеш ли?
Боби: Да!

В миг на лицето ми изгрява усмивка и желание да го обсипя с целувки. Ето това е чиста детска откровеност, непознала лъжата, чиста като сутрешна роса, неопетнена от пошлост и измамни чувства, нетоксичната детска душа.

Ето това е "по детски чистия" ни свят.

благодаря ви, че наминахте...