Онези дъждовни сутрини, в които има толкова очарование....

Нали знаете, че това е моето място за бягство от материалния и сив ежедневен свят. С тези редове искам да споделя с вас какво ми се случи преди месец два... беше една от онези романтично леко мъгливи сутрини. Беше валяло дъжд през нощта, а сутрешното слънце бързаше да разбута мъглата. Ние както винаги бързащи ужасно бавно тръгнахме с Бобо към детската градинка, която е на 5-6 минутки бавно ходене от вкъщи. Минахме покрай един голям орех, който скриваше с короната си небето... направихме още няколко крачки и пред нас изкочи, буквално на метри сякаш, цветно-прозрачна дъга! Бобо спря втрещен и затаи дъх... а дъгата се спускаше буквално пред нас.... Аз спрях и му обясних какво е това, а той продължаваше да гледа очудено. Много хареса дъгата. А в сърцето ми се настани едно приятно и топло чувство, защото той беше открил дъгата и дъгата беше открила него. Та тя е едно от най-големите чудеса на природата... оттогава постоянно я търси и ме пита за нея. Дори я рисува... почти на всяка от картините му присъства по една дъга. Ах, че хубаво!

Радвайте се на малките неща... хубав ден.. и ви благодаря, че се отбихте....

Бобо - 4 г. и 3 месеца