Причините, поради които не писах са няколко и главно свързани с две загуби на две много скъпи за нас жени в рамките на три месеца, което ни поквари буквално - майката на Стефан и моята баба по бащина линия. Какво да кажа... за първи път се сблъсквам със смъртта на толкова близки хора в семейството и признавам си - не бях готова за нея и никой не е готов за най-лошото де. Тя ни отне две баби... много е несправедливо и тъжно... Понесохме го много тежко, изплакахме си очите, страдахме заедно с болните ни баби... Господ да ги прости...
Знаете ли кое ни лекува болката сега - Бобо. Той се усмихва, играе, щурее и ни кара да забравим за болката... А иначе не минава и ден, в който да не мисля за тях.. сънувам ги, пипам нещата, подарени от тях, гледам си снимките с тях, плача си, размишлявам за живота... Но намирам сили в детето и семейството, продължаваме напред. И никога няма да е същия животът ни без тези две душици, каквито бяха баба Ани и баба Ася... липсвате ни много!
Парадоксално е, че ще пиша за рождения ден на Бобо... който тази година отложихме с един месец и празнувахме ден преди да си иде баба.. но тя така пожела.. да се веселим... Детето си иска своето и въпреки покварените ни души, ние намерихме сили да зарадваме най-скъпото си..и да му организираме скромен рожден ден с малко, но истинки приятелчета в нашия двор.
Малко повече за темата. Борис носи нещо актьорско в себе си. Непрекъснато влиза в роли... сега е нинджа, преди време беше полицай и супермен. Та заради манията му по лего човечетата нинджи и тв епизодите, които следи, сам си избра Нинджаго парти. И тъй като в БГ няма нищо, ама нищо в парти магазините, ако решиш да правиш тематично парти, майка му трябваше да се заеме с дизайна, печата и приготвянето на всички материали за украсата.. Не зная доколко се е получило, но децата бяха щастливи.
Ето и снимковият материал:
Ето и посланието ми към сина ми за 4-тия рожден ден...
Скъпи Боби,
Да си ни здрав и все така чист и искрен. Много си палав и буен, енергичен и неуморен и това страшно много ни радва и изморява. Не минава и ден без да измислиш някоя беля. Да, караме ти се и те наказваме, но те обичаме безкрайно.
Радват ме писмата ти, които ми пускаш под вратата (и на които си изписал нашите три букви Н С Б). Пазя си ги всички. Радват ме пъстрите ти картини и как ме рисуваш без крака и с три косъма на главата. Радват ме прегръдките ти вечер и нежното ти: Ще ме чешеш ли по гръбчето. Радва ме истеричното ти пищене: Имам пъпка, бързо, боли, намажи я с крем! Радва ме това, че сутрин ме изпращаш на прозореца на детската градина и махаш с ръка, докато не се загубя зад ъгъла, имитирайки слизане по стълби на Мистър Бийн, за да те разсмея... Радват ме сложните думи, които използваш в речника си като артефакт. Радвам се когато караме колела и ти внезапно спреш и започнеш да галиш някое коте и да му говориш колко са сладки лапичките и очичките му и носленцето му. Знаеш ли колко се гордея с теб???
Обичам те и ти благодаря, че точно ти си моето момче. С любов, мама
благодаря ви, че наминахте...
Няма коментари:
Публикуване на коментар