1926 метра надморска височина

Трудно бих описала с думи днешния емоционален ден! Днес, моето момче се качи за първи път на лифт и за първи път на кулата на връх Снежанка - на 1926 метра надморска височина. Изживяването беше много интересно за него, а аз самата бях леко притеснена... през цялото време си мислех... ами, ако започне да шава и мрънка на лифта, какво ще правя? Няма как да спрем, нито да слезем веднага?! Но запазих спокойствие, доверих се на баща ми, който беше главният инициатор на събитието и най-големия смелчага.. и се качихме на лифта по живо по здраво. Още щом седнахме, Борис направи физиономия, сякаш ще зареве всеки момент, но след секунди започна да се усмихва и пътуването с лифта му хареса.
След това стигнахме върха, където един любезен продавач на родопски чанове подари на Боби малко звънче (закичи го с него).. и разходката ни продължи на кулата. Качихме се с до горе, много е високо наистина, и отново се притеснявах да не му стана нещо лошо, но слава Богу, всичко мина добре. Пихме по кафенце, Боби обядва стабилно пюренце от пиле с картофи и моркови и се запътихме на обратно.
Качихме се отново на лифта.. за разлика от качването, когато беше слънчево и топло, пътуването на обратно беше студено и преваляваше сняг. Боби се гушна в дядо, но вече беше толкова изморен от емоциите, че заспа на лифта в движение.
Страхотен ден, хубави емоции и много нови неща, които моето детенце преживя за първи път.. ами така е, ако ще става скиор, трябва да свиква с лифтове, сняг, студ и мраз :)
По-долу съм запечатала най-хубавите моменти от прекрасния ни ден в планината.

на лифта 'Смолянски езера - Снежанка'

с дядо пред кулата

'кое звънче избираш чичовото?'

на кафе на кулата

така се спи в планината (в станцията на лифта)!

благодаря ви, че се отбихте...