Бобо казва....

Легнали сме си снощи с Бобчето и се гушкаме... Казвам му: "Знаеш ли, че мама те обича чаааак до небето?" Той ме гледа неразбиращо и с лукав поглед. След малко сама го питам: "Колко те обича мама?" А той отговаря: "До София". Явно за него София е толкова голямо и далечно понятие, колкото небето! След малко пак реших да му задам същия въпрос, чийто отговор този път беше: "До кулата". Да, момчето ми кулата е почти до небето и толкова те обича мама.
Ей, толкова ме развесели, смях се с глас... какви бисери може да роди детският мозък :) Милото ми момче!

благодаря ви, че наминахте...