90 години разлика...

Тази снимка ме кара да се гордея, просълзявам, усмихвам и да си задавам въпроси за времето, за живота... знаете, че винаги в мен бушуват много емоции.. и сега е така... Онази вечер дядо реши да хване Бобо за ръчичка и да го разходи... Дядо е 92, а Бобо на 2... разликата им е 90 години... можете ли да си представите колко много е това... да гледаш новия живот и дългият живот, хванати за ръка... просълзяващо е някак си... поне аз силно се разчувствах... Тръгнах след тях притеснена, че дядо може да залитне или да изпусне Бобо, а той да хукне да бяга, както обича да прави, а дядо ми каза: спокойно, не ни преследвай, няма да падна, нито да го изпусна :) обидих го май... а той беше толкова уверен в себе си и силите си.. дори по пътя тихичко разказваше на Бобо за охлювите и цветенцата... умиляваща и незаменима гледка!!!! Искам да й се наслаждавам още дълго.... дядо, бъди ни здрав!

благодаря ви, че се отбихте...