Голямото преместване

Измина толкова много време от последната ми публикация. Повече от месец, а на мен ми се струва цяла вечност. Долипсва ми моето пространство за споделяне... наистина нямах и минута да поседна и споделя всичко, което се случва, но сега ще наваксам. Имам много да пиша. Колкото до отсъствието ми... причината е преместване в нов апартамент.

А какво по-подходящо време за преместване в ново жилище от края на 8-ми месец от бременността? Шегувам се, разбира се. Мисля, че няма по-неподходящ момент от цялата бременност за каквито и да е големи промени в бита на човек. Но някак си все така се получава. Типично по български и ние в посления момент сменихме колата и апартамента по случай идването на новия член на семейството ни. Дали само заради националната ни идентичност или защото човек се сдобива с родителски инстинкт обаче? Да, определено и втората причина ни подтикна да направим някои промени в живота си, към по-добро, надявам се. Край с ергенския ни безгрижен живот. А и идеята, че ще ставаш родител те кара да се стремиш към по-добро и по-добро през всички 9 месеца и да се постараеш да си свиеш ново и уютно гнезденце за поколението. Невероятно е как вроденият инстинкт те подтиква да направиш неща, които не си предполагал, че ще се наложи да правиш.

Та, сменихме старото си жилище поради 2 основни причини, които сметнахме, че ще пречат на нормалния ни живот с бебето:

1. Беше доста маломерно, тясно... като за две влюбени гълъбчета, които почти не се прибират вкъщи.
2. Намираше се на голям булевард. Какво значи голям булевард в София (за тези, които не са на ясно – шум;  мотори-камикадзета по всяко време на денонощието; клаксони на автомобили от  изнервени хора, бързащи за работа; изгорели газове на кълбета, които правят невъзможно излизането на балкона и още куп мизерии, които ти се струпват на главата. А, забравих – трамваят, който в 5.00 сутринта започва работа.

 

Новото жилище превъзхожда многократно старото по изброените показатели. На балкона си чувам единствено песента на птички и от време на време гласа на някой съсед. По-чисто е. Дори мога да простирам дрехи на балкона. И е малко по-просторно, има въздух в самите стаи. Надявам се, нашето малко човече да се чувства добре в дома, който мама и татко избраха за първите му моменти в живота.

Ох, до тук с еуфорията. След малко пак. Няколко думи за преместването: кошмар, ад, ужас са нищожни слаби думички, които не биха могли да опишат самото преместване. Толкова много багаж.. къде сме го побирали, не знам! Без помощта на мама не бих се справила, тоест тя изигра основна роля в събирането на багаж, чистенето, преместването на кашони, подреждането и т.н. Мъжът ми беше на работа и можеше да се включи само вечер в начинанието. Преместването продължи 5 дни, на няколко етапа, тъй като не искахме да наемаме микробус и използвахме комбито си.

Как изглеждаше багажът? Слава богу нямаме мебели и много уреди. Не направих снимки, тъй като бях под стрес през цялото време, а за да снимам, трябва да съм в добро насторение и спокойна. Представете си: 40 огромни чувала с дрехи, завивки, обувки (летни и зимни колекции J ), 6 големи кашона с домакински съдове + още толкова с кухненски уреди; 1 гардероб; 1 кростренажор; 2 колела; детска кошара, матрак, количка, столче за кола; ТВ; книги; маса и два стола за балкона; няколко саксии с цветя; рибарски принадлежности; пълно ски оборудване.. не виждах края на преместването... Но finally всичко се нареди. Остават ми някои малки неща за подреждане и ще добавя снимки към статията, за да има завършен вид.

Нашето ново гнезденце е свито и готово да посрещне малката рожба.

 

благодаря ви, че се отбихте....