Много мога да изпиша по темата за отношението на хората към майките, например... но ще ви разкажа накратко само 3-4 истории, които ми се случиха в рамките на 2 дни, малко в повече ми дойде наистина:
История 1
Чакаме пред кабинета на лекарката. Заведох Боби там с колелце на три гуми, което има бутончета, издаващи звуци. Няма как да обясня на сина си да не натиска бутончетата, а и още едно детенце дойде да се порадва на колелцето и мелодийките. При което една жена, чакаща също пред кабинета ми каза: "Защо не отидете да се разходите с колелото по коридорите на болницата, защото много пищи и тези звуци дразнят околните" При което аз се извиних и помолих децата да спрат да натискат бутоните. Децата, разбира се, продължиха да ги натискат и да се забавляват. Жената отново ме натири да отида да се 'поразходя', при което аз смених тона и й казах, че не съм дошла на разходка, а за да си чакам реда за лекарката. Забележките й не спряха, при което аз я попитах: "Г-жо, имате ли деца?" А тя отговори: "На ялова ли ти приличам" Представете сии... що за поведение!!! Аз отвърнах: Не знам на какво ми приличате, но ако имате деца, щяхте да разберете поведението им." Наистина хората са долни и прости... защо ли се очудвам?! Още повече, че се опитвам да се държа възпитано и с простаците.
История 2
Стефан спира колата, за да сляза аз с детето пред блока ни. Пуска мигач, аварийни и както си му е реда, спира. Аз взимам детето, чантата си и слизам (това отнема около 10 секунди), а зад колата ни, една жена буквално скача на клаксона и започва да ръкомаха.
Слязох, казах й, че съм с дете и ми се налага да сляза тук, а тя продължи да пищи и реве като разгонена кобила!
История 3
Минаваме през подлез с Борис.. в който рампата не става за моята количка и съответно се налага да я тегля и нося на места. Покрай мен поне 10 мъже и още толкова жени и никой, ама буквално никой не предлага помощта си.. Е, що за отношение?! Не, че някой е длъжен да ми носи количката, но толкова ли пък никой няма усет и желание да помогне?1
История 4
Чакам на дълга опашка в институция. Бобо е с мен. Започва да огладнява и да се изнервя от чакане, горкичкия. Питам хората на опашката дали мога да мина пред тях.. те се съгласяват с половин уста. Стигам до гишето, където служителката ме гледа възмутено и пита: 'попитахте ли хората на опашката дали имат нещо против да ги предредите?' Представете си... хората ме пускат да мина напред, тя - овцата, не желае да ме обслужи! Нямам думи, наистина..
Това са малка част от абсурдните истории на една майка, която живее в държавата на абсурдите... сигурна съм, че и вие има какво да разкажете по темата...
благодаря ви, че наминахте...
Това са малка част от абсурдните истории на една майка, която живее в държавата на абсурдите... сигурна съм, че и вие има какво да разкажете по темата...
благодаря ви, че наминахте...
И аз, за съжаление, мога да добавя подобни случки:
ОтговорИзтриване1. Чакам на опашка пред една банка, където се издават европейски здравни карти и тъй като няма кой да ми гледа детето, съм с нея на ръце. Опашката беше огромна и единствено момчето пред мен ми направи място, но останалите 20 души пред него упорито се правеха, че не ме виждат. В един момент дойде едно момиче, което явно се познаваше с една друга от опашката по-напред и тихичко и каза, че все пак на опашката има майка с дете (тогава бяхме на 5 месеца), на което другата каза: Е аз какво да направя?
2. И аз като теб слизам по подлеза с количката и покрай мен минават една жена и един мъж, с чанта в ръка. Мъжът, тъй като реши, че е хубаво да ми помогне, се обърна към жената и я помоли да хване чантата за секунда, а тя му каза: Какво ще и помагаш на тази, бе!
А колко имам от периода на бременността...
За съжаление всеки от нас има да разкаже поне десетки подобни истории.. това е България!
ОтговорИзтриване