podetskichisto.blogspot.com: Борис на 2 месеца

вторник, 11 септември 2012 г.

Борис на 2 месеца

Днес е много важен ден, защото моето малко момченце става на цели 2 месеца. Как бързо мина още един месец от живота му... Ако трябва да опиша с няколко думи този втори месец, през който сме заедно, то бих звучала така: 'Да имаш бебе е прекрасно!'

Прекрасна е всяка секунда, която прекарваме заедно.

Прекрасна е беззъбата му усмивка сутрин рано.

Прекрасни са очите му, които търсят мама, когато му е тъжно.

Първият месец от живота му определено беше изпитание за нас, но вторият е по-спокоен, защото вече разпознаваме сигналите му, а и той нашите. През този период се случиха много неща:

Официално преминахме на пелени номер 2! Порасналото момченце на мама!

Дрешките с размер NB са му малки, а и някои 0-3 умаляват (вече има и чорапки, които са му малки).

В края на първи месец му биха втората хепатитна ваксина. Държа се много мъжки в кабинета.. поплака съвсем малко и напишка лекарката :-)

За първи път беше на плажа (в количката все още, а не на пясъка и във водата, тъй като вече е хладничко тук на морето...).

За първи път си игра в 'активната гимнастика'... все още не й разбира много, но прекарва там по 10-15 мин.

Развитие:

През втория месец Боби започва да заглежда движещи се предмети по-фокусирано и мисля, че разпознава мама и татко, защото прави доволни физиономийки щом ни види (и чуе);
За първи път чухме Боби да се смее с глас! Много ни изненада :)
Опитите да си хваща шишето са все по-успешни!
Започна да си лапа ръцете много и постоянно.. мисля, че зъбките рано ще се появят...
Часовете на бодърстване са все повече.. през тях се опитваме да го забавляваме като му пускаме музика, разхождаме го, играем и пеем :) оставяме го да играе и сам с висящите играчки над леглото му.
Все още не можем да махнем нощното хранене. Боби е много лаком и озверява от глад нощем. Надявам се скоро сам да се откаже от него... между другото той плаче с крокодилски сълзички, когато се забавя малко с храната.. няма търпение да си хапне миличкият.
През този месец Боби се научи да си вдига крачетата почти до главичката. Много се радва, когато го прави.
Вече не плаче, когато е гол, а много се радва!
Освен това вече го къпем във ваничката. Обожава водата, както и сешоара, който му правим след това...
Първата подстрижка също се случи през втория месец. Една сутрин реших да му 'пооформя' прическата собственоръчно... естествено запазих първата косичка в кутийка (така както пазя пъпчето и гривничките от болницата).
Боби тежи повече от 5 килограма със сигурност (но колко точно ще разбера по-късно) и е доста пораснал на височина.

Галерия