28!

Вчера беше рожденият ми ден! Станах на 28.. леле, наближавам 30! Малко страшно ми звучи, защото като бях тийнейджър смятах, че 30-годишните са дърти :) Сега вече смятам, че са доста младички :) Денят премина с много смесени емоции, защото наред с поздравленията, цветята и подаръците, бях притеснена за Бобо, който се разболя навръх рождения ми ден и вдигна температура 39 градуса... наред с избиващите му горни кучешки зъби, които са пословични, имаше и зачервено гърло, което беше причината за треската. Миличкият беше доста омърлушен и отпуснат, без апетит и настроение, доста раздразнителен. Цял ден, наред с приготовленията за скромната семейна вечеря, тичах с термометъра напред-назад. С риск да се повторя, но пак ще кажа... когато си майка най-важното е детето! Забравих за празника си, гостите и всичко останало и се посветих на болното си мъниче, което се нуждаеше от мама най-много в този момент... справихме се някак си със ситуацията!

Сутринта започна много емоционално, защото под вратата намерих картичка с трогателно послание от мама.. която най-добре от всички знае, че малките неща ме трогват най-много. Посланието в картичката гласеше следното:

"Мила Нади, днес денят е специален не само за теб, но и за нас, семейството ти. Защото днес е денят, в който ти се появи на този свят. Ти бе бебето, което променяше цвета си от розово в жълто и после не знам както (по думите на батко ти).. (Имала съм жълтеница).. после кроткото момиченце, което рисуваше по цял ден. Детенцето, което се гримираше и ядеше червила. После отличната ученичка, хвалена навсякъде. Детето, което видя много светове и култури. Сега си маминка, но пак си оставаш моето дете. Благодарим ти за всеки път, когато ни правиш щастливи. Честит рожден ден!"

След тези думи, които прочетох в леглото си, останах притихнала, замислена и със сълзи, стичащи се по лицето ми. Мама наистина ме познава най-добре. Мама е моята най-голяма опора и пристан. Тя е примерът, който следвам. Тя е олицетворение на силата, истинската сила на майката, която никога не се предава и не скланя глава, която се бори със зъби и нокти за децата си. Тя е просто най-добрата жена, която познавам.

Денят продължи с романтичен подарък от любимия ми Стефан, който през целя ден припкаше от около мен еуфорично и се стараеше да ми помага. И на него искам да благодаря в този ден. Не по-малко, отколкото на мама. Защото той е силата в мъжки пол. Истинската опора, на която се осланям. Мъжът, който никога не мрънка, не се оплаква и жалва. Мъжът, който намира решение на всеки проблем и то с усмивка. Мъжът, който поема всичките си отговорности. Мъжът, който ми дава топлина и спокойствие. Винаги ще го обичам и смятам, че съм родена под щастлива звезда, защото го срещнах.

Вечерта мина с хубава семейна вечеря.. торта, малко снимки и в леглата, защото ни очакваше тежка нощ... неспокойна и безсънна, защото Бобо отново имаше треска... моето мило момче. Сега сме вкъщи и се лекуваме. Използвам всяка секунда, за да съм до детенцето си. И сега ви оставям, защото отново отивам да го гушкам....

Бобо с термометъра

мама и болно бебе

мама и тати

мама и Деси

Деси, мама, чичо и Ани

мама и торта

благодаря ви, че наминахте...