вторник, 21 октомври 2014 г.

Един (не)обикновен ден.... с Борис

Как минава един обикновен съботен ден с 2-годишно хлапе.. Ами всъщност всеки ден, прекаран с него е повече от НЕобикновен. Истински щастлив и усмихнат ден.

7.00 ч. - ставане. Бобо става първи и скача от леглото. Отива моментално във всекидневната и се настанява на дивана. После започва да вика: 'Мамо, искам афлааааа' (т.е. вафла). Ужасен навик. Ставам и му давам обикновена вафличка преди закуската. Пускам му любимите клипчета в youtube на телевизора. Гледа всичко свързано с багери, влакове и автобуси.

8.00 ч. тоалет. Отиваме в банята, сменяме памперса (ах, какъв ужас, момчетата свикват ужасно трудно да пишкат в тоалетната), мием дупето, лицето и зъбите. Поглъща цялата паста за зъби, не може да я изплюва. Много често отказва да си мие зъбите, при което аз започвам да разказвам за 'Чук и Пук', за да го убедя.

9.00 ч. закуска и фрешче. Закуската е някакъв сандвич, палачинка или здравословна пържена филийка, защото мюсли яде поне 3 пъти седмично в детската градина и не може да го понася. Фрешчето не го изпива до край.

9.30 ч. игри вкъщи. Бобо си играе с пластилин, конструктор, кран, влакче, ножички и хартии...

10.30 ч. излизаме на двора и става весело. Събиране на охлюви, ровене в пясъка, каране на една от многобройните колички, люлеене на люлка, бягане и така.. до пълно изтощение.

13.00 ч. измиване и обяд. За обяд задължително нещо готвено + купичка с кисело мляко. Сред любимите гозби на Бобчето са оризът под всякаква форма - с месце или без, таратор, мусакичка, паста...

14.00 ч. следобеден сън.

16.00 ч. ставане от сън в супер настроение и готов за нови подвизи. Лека закуска под формата на плод или кремче с бисквитки.

Ако е хубаво времето излизаме на детската площадка или някой съседски двор. И играем, играем, играем.

19.00 ч. излизаме на вечеря обикновено през уикенда, някъде навън. Имаме си няколко любими местенца с място за игра за Боби, както и вкусна храна.

21.30 - 22.00 ч. прибираме се вкъщи, взимаме бърза ваничка и лягаме. Обикновено Бобо се сгушва между нас, изритва завивката, като казва 'не икам одало' и след 5 мин. е заспал дълбоко.

Аз се сгушвам в него с приятната мисъл за още един вълнуващ ден, прекаран с моето любимо създание, благодарна на Господ за хората и благата, които имам, а те са ВСИЧКО, с надежда и вяра за доброто, което предстои. Сгушена в щастието и любовта....


благодаря ви, че наминахте...

Няма коментари:

Публикуване на коментар