Идеята за писането на блог бе зачената почти едновременно
със зачеването на сина ни през октомври 2011. Досега блогът ми съществуваше на
хартия под формата на дневник, но реших да го направя достъпен за повече хора,
които подобно на мен се интересуват от трепетите на бременността, родителството,
отглеждането на дете и всичко онова, което ги съпътства.
Сещам се за главният герой от книгата на любим мой автор, който
слизаше на дъното на празен кладенец, за да остане сам със себе си, да си
спомни истории от миналото или проектира истории от бъдещето. И аз подобно на
него се нуждаех от подобно място. Моят празен кладенец, който ще съхрани най-съкровените
ми тайни, е тук пред вас. А историите, които вдъхновяват, ще бъдат споделени на
глас.
Името ли? “По детски чисто” е мястото, в което ще споделям.
По детски чисти са думите, историите, чувствата, картините. По детски чисти са наивните
сигнали, които получавам от сина ми, докато расте в мен... недокоснал се до
нечистия външен свят. По детски чисти са очите, които ме целуват сутрин рано.
Очите на най-прекрасния мъж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар