петък, 17 януари 2014 г.

История зад всеки белег

Преди да започна по същество, трябва да ви кажа, че за първи път решавам да плагиатствам в блога си и да напиша нещо, което не е мое. Следващата история е преводна статия на Кейси Уиганд, чийто блог www.thewiegands.com следя и касае белега от Цезарово сечение и значението му. Толкова много ме трогна с нея и толкова се препокриват чувствата и усещанията, че спокойна мога да я споделя с вас. Надявам се и вие да е харесате.. Кейси има 3 деца и прекрасно семейство, един от най-успешните блогъри в областта на родителството е :) Enjoy!

История зад всеки белег

"Всеки път щом изляза от банята или стоя в гардеробната и се обличам, виждам този 15-см белег пресичащ долу корема ми, си спомням какво израстна в мен. Често прокарвам пръсти през него. Лекото изтръпнало място на белега, където нервите са прекъснати, леката издутина на белега. Tрите прелестни бебета, които израснаха на сигурно място в мен, трите мънички души, които дишаха в мен, трите малки човечета, които носят моите сърца в себе си.
Белег, който се помни, дарен ми от лекарите.
Зная, че има много жени, които считат този белег за провал. Те може би са мечтали за определена история на раждането по нормален начин и техният белег е символ на една загубена мечта. Разбирам това. Не можем да виним нечия мечта или болка. Научих това, когато загубихме Адисън. По странен начин се чувствах засрамена, сякаш тялото ми ме беше предало. Сякаш бях по-малко жена. Но с моя белег... за мен той е символ на красота. Обичам белега си, обичам това, което изразява. Харесва ми това, че някой ден ще напусна света с този белег, ще имам физическо доказателство, че тези малки души са израснали в мен. Харесва ми това, че белегът никога няма да изчезне или да се промени, той е завинаги част от мен, както децата ми са част от мен.
Моят белег е символ на признание. Признанието на модерната медицина... без него аз или Айдън нямаше да сме на този свят.......
Сега децата ми са малки, но някой ден ще пораснат.. ще имат собствени семейства, мечти, решения.. и не само те ще носят сърцето ми, но и аз ще нося физически спомен за тяхното начало.
Това е история зад всеки белег.
Можете ли да се досетите за нещо по-красиво от живота на децата си, зад този белег?"


Трогателна история нали? И много истинска, дълбоко философска и в същото време толкова простичка за разбиране.
Нека тази история е послание към всички, които вече са майки и такива, които предстои да бъдат:
Скъпи бъдещи и настоящи майки,
няма срамна история за раждането. Няма срамен начин да дадеш живот. Даването на живот е най-чистият и възвишен акт на този свят. Било то нормално или секцио. Какво значение има всъщност? Ако можехме да избираме, разбира се, че бихме избрали естественият начин нещата да се случат... но за съжаление има неща, които не можем да избираме.. как и къде да се родим, как да изглеждаме, каква да е съдбата ни... Най-най-най красивото нещо наистина е даването на живот и зная, че всяка от вас се просълзява всеки път, когато се сети за първия бебешки плач, за първата среща с рожбата си. Не се страхувайте от раждането... да, изпитание е, но ние жените го можем! Ние носим грандиозна сила, която ни помага да дадем живот. Споделям напълно историята на Кейси и аз самата се гордея с моя белег. Благодарна съм на д-р Попова и д-р Лазарова от Токуда, които ми помогнаха да дам живот. Да са живи и здрави тези посланици на новото начало. Децата са смисълът на съществуването ни. Не се срамувайте от начина, по който сте родили или отглеждате детето си. Вие с вашите усещания и разбирания знаете кое е било и ще бъде най-доброто за вашето дете и се гордейте с това.

Ето каква беше и моята история на раждането преди повече от година и половина -
Раждането на Борис


благодаря ви, че наминахте...

Няма коментари:

Публикуване на коментар