За мишките и хората

Винаги съм искала този блог да бъде посветен само на най-позитивните неща от живота, но понякога не се сдържам, а и животът не е само розов. В него има и черни страници. Та реших да напиша една статия, посветена на мишките и хората.

Под мишки визирам онези дребни душици в тела на хора, които обаче не могат да носят името човек. Срещали сте ги, нали? Срещали сте злобни, дребни душици, които освен да се възползват от вас и да ви търсят само в нужда, друго не умеят. Те са мнимо добрички и загрижени за вас, но това е само маска. В действителност не ги е грижа за никога, освен за егоцентричното си Аз. Мишките не познават приятелството. Не знаят какво се крие в това понятие. Всъщност не нямат никакви добродетели. Не зная дали родителите им имат вина за това или просто животът ги е направил такива. Но и не търся причина за тяхното поведение. С времето се научих да им тегля по една ‘basta’и да не им обръщам внимание. Не веднъж животът ми ме е срещал с мишки. Те са напаст и дебнат навсякъде. Възползват от моята отдаденост и приятелска настроеност и в момента, когато дори не очаквам, атакуват с острите си зъбки. В цялата работа има и нещо хубаво – мишоците са самотни душици.  Не че съм злопаметна и им мисля злото, но животът бичува точно мишоците и на тях не им се случва нищо добро. Те са самотни и никой не се интересува от тях. Седят ти като прашасали вази в ъгъла и се жалват, но няма кой да ги чуе... Мишките обикновено живеят на гърба на останалите и живеят живота си благодарение на качества като подмазвачество, лицемерие, злоба, завист... За мишките мога да изпиша томове статии, но едва ли точно те заслужават моето внимание.. просто драснах няколко реда. И те са ви много, мишоци! Ако помълча 5 минути, бих ви забила 200 метра под земята, вместо да пиша за вас...

Вижте... хората са другата страна на монетата. Хората са чисти, добронамерени, всеотдайни, готови на всичко за приятелите и ближните си. Те се срещат рядко, но пък срещнете ли ги, се опитайте да ги задържите до себе си. Хората имат добродетели. Те са възпитани, имат добри навици, грижовни и отговорни към околните са. Хората се грижат за ближния си, уважават човека срещу тях. Ако им направите добро, ще ви се върне многократно добро. Те знаят значението на думичките ‘моля’, ‘благодаря’, ‘ако обичаш’ и ги употребяват в речта си. Хората имат дарбата да оценят поведението на околните. Имат и много други дарби, поради което заслужават да се нарекат хора.

Всяка история си има и своята поука, нали? Тук поуката е да се погрижим за децата си. Нека те израснат хора, защото не живеят сами на този свят, по дяволите.. нали човекът е социално животно.. трябва да умее да комуникира добре, да знае как да се държи в обществото и т.н... Иначе завинаги ще си остане онази прашасала ваза в ъгъла.. Нека децата ни израснат добри и социално способни. Нека се научат от малки да разпознават мишките и да ги игнорират, за да не почернят живота им. Нека имат самочувствието на хора със своите качества, които отстояват и не позволяват на мишките да ги мачкат. Моят син ще бъде възпитан в този дух. Дух на сила и гордост, която му позволява да оцелее в света на мишките. Ще го науча да бъде добър, но не и смотаният добряга, който всички унижават. Ще го науча да поздравява, благодари, моли, но не и да пада в нечии крака. Ще го науча да цени приятелите.. но не вълците, облечени в овча кожа. Да се раздава за приятелите си и да вярва в непреходността и стойността на приятелството. Нека знае, че истинските приятели се измерват с качество, а не с количество. Нека прави саможертви за тях. Нека дава и последният си залък хляб на приятел. Но и нека да бъде нащрек за мишките...

Последното ми послание е.. нека бъдем хора!

P.s. Тази статия няма за цел да обиди читателите на този блог, защото вярвам, че те са хора. МИШКИ В БЛОГА НЕ СЕ ДОПУСКАТ! Ако след като прочетохте статията, съвестта ви заговори, по-добре не посещавайте вече този сайт. Той е прекалено чисто място за мръсните ви помисли.

благодаря ви, че наминахте...