Раждането

Вторник, 10 Юли 2012

Денят, в който трябва да постъпя в болница, за да ме подготвят за предстоящото на следващия ден цезарово сечение. Нощта беше безсънна и напрегната и за двама ни. Станахме рано. В 10.30 часа трябваше да съм в болницата с багажа. Почти не си разменихме и дума с мъжа ми в продължение на няколко часа. Думите бяха излишни... защото всеки от нас трябваше да свърши нещо - аз да родя нашия син, а той да е силен и да ме подкрепя, да се моли всичко с нас да е наред.
Бях подготвила подарък за него, исках да запомни този момент и някой ден да разкаже на сина ни за него. Купих 'Малка книжка за моя татко' от една книжарница и му я сложих на възглавницата. В книжката има мисли и цитати за ролята на бащата в живота на детето. Естествено, разциврих се като му я подарих. А той много се развълнува.

Не ми остане време да напиша повече за финалния ни избор на име за бебенцето. Та, решихме да е Борис. Някак си от само себе си останалите варианти за име, които имахме, отпаднаха. Името звучи величествено и се надяваме някой ден Борис да стане велик човек.

Направих си и последната 'бременна' снимка в същия ден, преди раждането. Изглеждам притеснена... но пък не пропуснах да се гримирам и да си оправя косата :)

Аз на последната си 'бременна' снимка

Няколко часа по-късно постъпих в болница Токуда. Разделихме се с мъжа ми, той ми пожела успех, а аз останах там, в ръцете на няколко мили акушерки и сестри, които ме приеха в родилното отделение.
Настаниха ме в стая с още 3 жени, на които също им предстоеше секцио. И четирите бяхме изключително притеснени, но настроението беше ведро, защото знаехме, че на следващия ден щяхме да гушкаме нашите мили бебчета. Радвам се, че същата вечер (отново безсънна) не бях сама, а с майките, с които споделяхме еднакви емоции.
Иначе денят мина в подготовка за самата операция. Правиха ми един куп изследвания.

Вечерях за последно в 17.00 часа и след този час нямах право на храна и вода до след 2 дни. Това се налагаше заради операцията, която все пак е коремна операция. Вечерта лекар мина на визитация и съобщи, че на следващия ден ще бъдем оперирани и четирите жени от стаята и 'жребият' е определил мен за ПЪРВА на следващия ден. Операцията ми беше насрочена за 8.30ч. сутринта. Трябваше да стана в 6.00 за последна подготовка. Това съобщение ме успокои много. Исках да съм първа и да не чакам цял ден в напрежение. Предстоеше дълга нощ....

Сряда, 11 юли 2012

Станах сутринта в определения час, взех душ и зачаках да ме вземат за последните процедури, не знаех какво ще ми правят... Вече ми бяха направили клизма, бяха ми измерили температурата, бяха чули тоновете на бебето... Една акушерка междувременно ми каза, че в момента се правело секцио по спешност и ще се наложи да изчакам. Успокоих се, че имам поне 1-2 часа още до операцията и зачаках.... След 15 мин. в стаята влезна една сестра и попита: 'Коя от вас е Надя? Моля, елате с мен' Тръгнах аз след сестрата, повървяхме по един коридор и се озовахме пред кабинет 'Подготвителна зала'. Разбрах, че всъщност започва истинската подготовка за операцията... не ми остана време дори да звънна на мъжа ми и да му кажа, че влизам в операционната. Във въпросната зала ме сложиха да легна на маса с формата на кръст (колко тематично.. предстоеше мъчение). Вързаха ми системи по ръцете, залепиха ми едни кръгли неща по гърдите за проследяване на сърцето, сложиха ми кислородна маска и въпросната сестра се оказа анестезиолог... тя ме накара да се обърна настрани, да свия крака към гърдите и да направя 'котешки' гръб, за да ми бие спиналната упойка. 1 мин. след поставяне на упойката в гръбнака ми, долната половина на тялото стана безчувствена. Влезе екипът, опънаха един чаршаф пред очите ми, и операцията започна. Часовникът беше пред очите ми, показваше 9.37. В 9.47 проплака нашето първородно детенце. Видях едно бледо-розово, леко синеещо създание, което изваждат от мен. Сложиха го на една маса отляво на мен, направиха му набързо някакви неща и ми го сложиха на гърдите.

Чувството, което изпитах в този момент беше божествено. Първият контакт с това малко и топло създание, което диша учестено е нещото, което никога никога няма да забравя през целия си живот. Топлината, която почувствах при допира на телцето му в гръдта ми разтърси всяка фибра от мен. От този момент нататък нищо друго нямаше значение и.... точно тогава се почувствах готова за още 100 такива операции и каквито и да е други премеждия, за да може онова усещане да се повтори пак и пак. От този момент нататък бях готова да дам живота си за това създание.

Усещах се завършена и истинска. Сякаш до този миг не бях живяла. Същият този миг даде началото на нов смисъл на всичко. Пулсът ми се ускори, докато лежах на операционната. Анестезиоложката ме помоли да се успокоя от силната емоция тъй като тя ескалираше и сълзи шуртяха от очите ми, а усмивка от неописуемо щастие огряваше бледото ми лице.

20 минути след това имах и среща с двамата ми най-любими мъже едновременно!
Стефан се гордееше с мен! Очите му грееха от щастие!

Роди се вторият най-важен мъж в живота ми. Роди се Борис. 2650 грама. 48 см.

Вече обичам, умножено x2!


p.s. Възстановяването ми мина за броени дни. Нямах търпение да започна ефективно и бързо 100% грижа и отдаденост на малкия бебок. Нямам болки, нямам и следа от операцията. Само едва забележима линийка от разреза, която гледам с носталгия по изминалата ми прекрасна бременност и надежда за една сестричка на Борис в близко бъдеще.

благодаря ви, че наминахте...