През изминалата седмица пробиха горните кучешки зъби! Най-накрая! След дълго мъчение, висока температура, нерви и безсъние, тези малки проклетничета кучешки пробиха венчетата и се показаха! Фиу! Не беше леко, ще ги запомня завинаги.. но да не казвам голяма дума, предстоят ни долни кучешки и кътници...
Освен, че се борихме със зъбоникненето, Бобо си беше вкъщи и не ходи на ясла цяла седмица, поради лека кашлица и 'тежки' сополи. Както казва на Стефчко сестра му - 'градински' сополи, които като се заточат, край няма. Капки, промиване с физиологичен разтвор и какво ли още не бяха част от програмата ни през деня.. сега е по-добре и яслата го зове.
Скъпи Боби,
невероятно дете си. Емоционален, умен (даже хитрец), палав и с неизчерпаема енергия. По някога си мисля, че няма да имам сили за братче или сестриче, защото ме изцеждаш като лимон :) Но това времето ще покажа... На тази възраст бърбориш много и повярвай ми, за мен е невероятно забавно да чувам новите думи, които измисляш. Записвам ги и скоро ще напиша цял списък с тях.
Като те гледам на мога да повярвам, че времето лети толкова бързо и съм майка на едно вече голямо момче. Не спираш да ни даряваш щастие и радост.. ти си най-хубавото, нещо, което някога ми се е случвало. Благодаря ти, че точно ти си моето момче. За мен е гордост да съм твоя майка. Обичам те безкрайно и никога няма да спра...
вижте още:
благодаря ви, че наминахте...
Няма коментари:
Публикуване на коментар