сряда, 11 декември 2013 г.

Борис на 17 месеца

Скъпи Боби,
днес ти ставаш на 1 год. и 5 месеца. Да, растеш и се превръщаш в малко палаво момченце, пълно с енергия и желание да опознае всяко нещо от заобикалящия свят. Променяш се с всеки изминал ден и като те гледам как тичаш наоколо не мога да повярвам, че ти си онова 2-кг. и нещо бебе, което се роди в онзи горещ юлски ден.



Иска ми се да опиша твоя характер.. фиу, труден характер бих казала, или по-скоро непокорен. Трудно приемаш забележките, които ти правим, даже правиш нещата на пук, сърдиш се, когато не стане на твоето, дори изпадаш в истерия. Много често и аз самата се затруднявам в комуникацията с теб, защото ми е необходимо много търпение и правилен подход. Сега си в трудна възраст... хем разбираш като ти говорим, хем понякога имам чувството, че нищо не разбираш... например - отиваш и започваш да късаш тапета или да отваряш шкафа с чиниите, при което ние казваме НЕ и те отдръпваме от там. Ти продължаваш да упорстваш и се връщаш отново на непозволеното място.. и така по десетки пъти!!!! Неуморен си.. и знаеш, че не е правилно и мама се сърди, но продължаваш да го правиш! Признавам си, че отвреме-навреме те пошляпваме по дупето с възпитателна цел след такива постъпки, но и това не помага. От сега знам, че ще си упорит и дори инат в нещата, които правиш. Няма да се отказваш лесно. Това е хубава черта, стига да избираш правилните цели.







Друго, което искам да споделя (и което не е ново) е нощното безсъние.. До момента имаш 11 зъба и остават още 9, които очаквам с нетърпение... с надежда да започнеш да спиш непробудно и по-дълго след като имаш всички зъбки... ако това е причината за нощните ни неразположения... Всъщност не помня кога с баща ти сме спали повече от 3-4 часа непробудно.. все едно си имаме новородено вече 17 месеца. И това ще мине, ще забравим..
Днес започнах да се занимавам с обучението ти по-сериозно.. освен, че ти чета приказки през останалото време и пеем песнички, от днес започваме да учим с теб формите, цветовете и числата от 1 до 10. И вече имаме напредък - след 1-часови занимания ти казваш 'кък' - което е кръг и го посочваш :) Даже в момента разглеждаш книжка с животни и издаваш звуци 'мау' и 'бау'.
Мило дете, постъпваме в нова фаза от живота ти.. досега само те отглеждахме, а сега вече те възпитаваме и учим. Е, това е по-трудната част, признавам си. Трябва да внимаваме и ние самите как се държим и говорим, защото сега всяко нещо е пример за теб.. и е добре да следваш правилният пример, защото на улицата, в градината, училище има много неправилни примери.

Знаеш ли,
с всеки изминал ден те обичаме повече и повече. Гордеем се с всяко нещо, което постигнеш, радваме се на всяка нова думичка, на нежните ти целувки. Ти си невероятно сладко човече и виждам, че по много черти приличаш на баща си - постоянен, упорит, мил и добър. Това ми стига, нямам нужда от нищо повече... постигнах най-върховното нещо в живота си - да дам живот на най-прекрасното момче.
Благодарна съм на съдбата, че точно вие с тати сте моите момчета, моят свят, моето всичко! Обичаме те!


вижте още:


благодаря ви, че наминахте..

Няма коментари:

Публикуване на коментар