Промяна в плана!

Споменах, че плановете не винаги са такива, каквито сме предвидили да бъдат... Става дума за плана ми за естествено раждане, за който разказах ТУК. Ами, обърка се. От две седмици ме мъчи (а и бебето най-вече) мистериозно появила се спастична кашлица само вечер, която продължава вече 2 седмици. Причината не може да бъде открита от много специалисти, които посетих: пулмолог, кардиолог, алерголог и т.н., защото не могат да ми бъдат направени по-задълбочени изследвания, както и лечение, заради напредналата бременност, в която 'се намирам'... решението, което взехме с наблюдаващия лекар е: цезарово сечение (10 дни преди термина), което ще бъде извършено след 2 дни...
Трудно ми е да го приема, но от друга страна бебето се мъчи по цяла вечер от мощните ми пристъпи на задух и напъни. С безсънието свикнах и няма проблем за мен, но малкият човек се нуждаеше от спокойствие точно тези последни седмици... Сега съм в 38 гестационна седмица, така че бебчо се счита за напълно развит. Сигурно няма да му е добре да напусне топлото си убежище преждевременно... Ще изненадаме всички, които очакват събитието.

Цезарово сечение
Не ми беше лесно да взема решението за операция, но имам доверие на лекарката си. Казвам си: 'Бебчо все някак трябва да се появи при мама и тате'. Чувствам вина по някакъв начин, тъй като много силно исках да се роди по нормалния начин - готов за големия живот. Тежко ми е да си помисля, че трябва 'принудително' да го извадят. Дано е за добро. 'Няма да съм първата, на която е направено секцио'. Различни мисли и тревоги бушуват в главата ми.
Запозната съм с минусите на операцията и единственото, за което се моля е бебето да е живо и здраво и аз самата да се възстановя възможно най-бързо, за да мога да се грижа за него.

11.07.2012
'Това е датата, на която 'ще те родят' сине. Мама се оказа не достатъчно силна да го направи по най-добрият за теб начин и се налага 'чичко доктор' да й помогне, но не се притеснявай - има си и хубавите страни - ще сме по-скоро заедно! Мечтаем за това толкова дълго! Остават броени часове до момента, в който ще се гушнеш под майчиното крилце.. и пак ще сме заедно! Няма да си далеч от мен нито за секунда.'

Стефан
'Споменавала ли съм ти, че си най-прекрасният мъж на света и в тези последни месеци ти го доказа категорично, за пореден път. Неотлъчно до мен, мил, всеодаен, раздаващ се, силен. Заслужаваш цялата любов на света. А сега предстои и най-голямото предизвикателство и за теб. Изминахме пътя заедно. Преживяхме ужаса от земетресението, няколко притеснителни новини за здравето на бебето, ранни контракции и много други препядствия, които ни направиха по-силни. Ти беше до мен във всеки един миг и така успяхме да 'надградим' отношенията си до много истинско и духовно ниво. Няма по-подходящ баща от теб на детето ми и всяко твое действие е потвърждение за това...
Спомняш ли си как ти съобщих новината, че ще ставаш татко? Как ти съобщих, че ще е мъж, твоята гордост? А как си направихме домашно парти само двамата, бях в пети месец и танцувахме като луди под звуците на абсурдни песни :) Спомняш ли си как всеки път като коментирахме темата за името на бебето, ти предлагаше: 'Станчо, Вертоломей или Карагьоз'. А как при бедствено положение, блокирани пътища, 2 метра сняг, виелици и бури тръгнахме 'на ски'? .. как сменихме жилището и пренасяхме багаж цяла седмица в 8-ми месец? Как те тормозех с моите настроения, които се сменят на всеки 5 минути - чудя се как ме изтърпя??? Преживяхме много за малко време, но най-важното е, че го преживяхме заедно. Благодаря ти, че си до мен.

9 месеца
Изминаха точно 8 месеца и 2 седмици от началото на бременността ми и онези вълнуващи 2 розови чертички. Не ми се иска да правя равносметка на този период, сякаш става дума за някакъв бизнес план. По-скоро, ако погледна назад, мога да кажа: струваше си! Струваше си всяко повръщане, болка и лишение, защото сме на прага на най-хубавия период от живота. Струваше си всяка безсънна нощ и тревога преди всеки преглед.
Не беше леко за никого около мен да изживява всеки ден от бременността ми като собствен. И тук е момента да благодаря на най-специалния човек в живота ми: 'Мамо, благодаря ти, че изживя всеки изминал ден от бременността с мен, без теб нямаше да се справя. Ти си моят пример за това как една майка трябва да бъде силна и в най-безсилните моменти. Мечтая да съм като теб.'

Аз
Щастлива! Как мога да не съм? Има толкова много причини! Близките, приятелите, здравето, което ни съпътства. Малките проблеми, е, те правят живота по-интересен. След като ги преодолеем, сме по-горди със себе си. Изпитваме задоволство от свършеното.

Сълзи
Стичат се по страните ми. Сълзи от много силно и истинско вълнение. Предстои да се случи нещо, което е неописуемо с думи. Най-ценното. Нещото, което придава смисъл на съществуването ни. Толкова значимо, че не се сравнява с нищо друго в краткото човешко съществуване. Раждането на нов живот.

P.S. Надявам се след седмица да публикувам тук и историята за раждането на детенцето ни, както и първите му снимки. Утре, 10.07.12, постъпвам в болница, за да ме подготвят за секциото, а на 11.07.12 ще бъде направено и самото то.

благодаря ви, че се отбихте...