Напоследък се замислих за приближаващото с бавни, но сигурни крачки раждане и това ме накара да попитам приятелка в коя болница и при кой доктор е раждала. Нямах и идея къде да родя. Акушер-гинеколожката, при която ходя на женска консултация не води раждания, затова се нуждаех от препоръка, която да улесни трудния ми избор. А в същност не искам да раждам в случайна болница, при случаен лекар.
След екзалтирания разказ на приятелката ми за начина, по който е родила, спокойствието, което е имала по време на раждане и отношението на лекарския екип и в частност - акушер-гинеколожката, не ми остана нищо друго освен и аз да се спра на този екип от професионалисти. Потърсих координатите на акушерката и й се обадих с молба да се срещнем и да ме вмъкне някъде в натоварения си график.
Срещата
...в центъра на София.. слънчев, късен априлски следобед... преди нощната й смяна...
Тя се казва Мариана. В очите й има блясък. Не, не е обикновен блясък, а любовен блясък. Любовта й към най-благородната професия е толкова явно изписана в благия й поглед, че не бих я сбъркала с нищо друго. До този момент не познавах човек, който да е лудо влюбен в работата си. Простете, изразих се погрешно.. акушерството не е работа. Марианка каза, че никога не си е помисляла, че може да прави нещо друго, различно от това да посреща новия живот... и така през последните 30 години.
Марианка помага на новия живот да се появи на бял свят. Без нея това би било невъзможно, а има ли нещо по-важно от раждането в природата? Не бих казала. Раждането е в основата на съществуването на човечеството, а това, че бях срещнала Марианка, за мен беше повече от щастие. Сигурно съм изглеждала адски глупаво в очите й, защото през цялото време я гледах в изумление.. с широко отворени очи, а като ме питаше нещо, заеквах и ми се губеше мисълта. Сякаш виждах жив ангел пред себе си. Не вярвах, че се случва такова нещо на мен.
"Избрахте ли си как ще раждате, нормално или със секцио?" - попита тя учтиво "на Вие".
"Ами не, честно казано." - отвърнах аз леко хлапашки.
Тук е моментът да спомена, че бях мислила доста по въпроса. Клонях повече към нормалното раждане, за което всички около мен ме убеждаваха. Бях събрала информация за всички плюсове и минуси, но в крайна сметка имах доста време пред себе си и предпочитах да не го мисля, а да оставя нещата да се случват сами.
"Ако всичко е наред с Вас и бебето, Ви препоръчвам да родите по естествен начин, това е заложено в нас жените и ние можем да се справим с него. Представете си, че тази магия, която изживявате в момента ще свърши с раждането, когато ще се случи още по-голяма магия, а именно срещата с най-важния мъж в живота Ви." /вече й бях казала, че ще имаме момченце/. - каза убедително Марианка с ангелския си глас.
"Имам страхове от раждането, притеснявам се, че ще се мъча с часове, преди да дойде най-съществената част и тогава вече ще са ми свършили силите." - притеснително споделих аз.
"Дори не подозирате каква огромна сила ще имате. Просто си мислете за това, че всяка болка и контракция ще Ве приближава до срещата с бебчето и най-после ще можете да го прегърнете."
Думите й звучаха толкова убедително. Равният й тон и спокойният й глас промениха изцяло разбиранията ми за раждането. Тя не ми каза нещо, което не знам, но го каза по начин, който ме успокои и подготви за най-вълнуващото събитие в живота ми. Разговорът ни продължи още двайсетина минути. Думите й бяха лични и приятелски (въпреки че ми говореше на Вие, което идваше от аристократичната й професия), откровени, благи. Беше приятно да си бъбрим. А най-важното е, че усетих вълна от спокойствие...
Тя имаше призванието да посреща новия живот. Нямаше по-подходящ човек. Благодарна съм, че съдбата ме срещна с Марианка, гордея се, че детето ми ще бъде посрещнато в новия свят от две достойни ръце.
Марианка, благодаря Ви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар