Толкова много чистота, събрана в едно сърце, неговото.
Когато се нуждая от нещо и не смея да го изрека на глас, той ме разбира, без думи.
Държи ръката ми нощем, а аз държа в своята целия свят.
Когато греша, той се усмихва.
Толкова много доброта, събрана в едни очи, неговите.
Когато ме боли, той казва: 'Мен също ме боли с теб'. И болката изчезва.
Готова съм на всичко, за да го запазя. В сърцето си.
Когато се страхувам, той е моят безстрашен герой. Пази ме.
Всичко, което някога съм търсела в най-смелите си мечти, е той.
Когато съм щастлива, той живее истински. Лицето му грее. Казва ми: 'Всичко, което искам, е да си щастлива.'
Той е свободата, която вдишвам.
Той е светлината, която озарява делата ми.
Той е утрото, ново и смело.
Не го боготворя, той е човек. Не съм и захласната влюбена хлапачка. Любовта ми е уважението към него, защото е истински. Любовта му ме вдъхновява и окрилява.
Думите 'Обичам го' са бледи, безсилни и нищожни, за да изразят чувствата ми към него. Ако има друго човешко или извънземно измерение, по-висше, по-разумно, по-сетивно, или по-добро, можеби тогава има и подходящите думи.
А защо са ми думи след като мога да говоря със сърцето си....
С любов,
Н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар