Бременна в 12 седмица

бременност 10-14 седмица

Коледните празници отминаха. Изтъркули се още една година. Празниците прекарахме при моите родители, както и с приятели. Магичният дух красеше всяка една трапеза и топла стая. Тази Нова Година е Нова и в живота на нас, бъдещите майка и татко.
Отпочинахме се добре, хапнахме, пийнахме, направихме хубави разходки в планината. Симптомите на бременността и през изминалите дни продължаваха да ме тормозят. Гадене, отпаднолост, сънливост бяха само част от тях. След като почивката свърши, беше време да се завърнем към ежедневните задължния. А на мен ми предстоеше много важно посещение при специалист по фетална морфология.

Прегледът

Не разбирам много от тези неща, но като цяло така си обяснявам нещата: феталната морфология е ултразвуков преглед, при който се устонавява дали бебето се развива добре, дали си има всички органи и дали те функционират нормално. Има ли малфомрации, дефекти в някой от органите? Измерват се различни компоненти, за да се прецени дали бебето се развива нормално според възрастта си. Този преглед беше изключително важен за мен. На тази ранна фетална морфология можех да се уверя, че всичко с нашия малък човек е наред и всички органи са на мястото си. При добро разположение на бебето, може да се види и пола му /според първичните полови зачатъци/, тъй като външни полови органи още няма, казано на прост език.

Големият ден

Големият ден е този, в който бяхме на Прегледа с таткото. Той чакаше пред кабинета, докато мен ме преглеждаха. Легнах на кушетката, след като бях отговорила на няколко въпроса: "първа бременност... без аборти.. без особени оплаквания... и т.н". Лекарят затъмни стаята, за да мога пред огромния монитор пред себе си да виждам добре моят малчо.

Пътуване към малкия свят

Апаратурата е толкова добра, че могат да се видят и най-малките детайли на бебето. Ето че видях за първи път отблизо нашия малък човек, който вече е оформен и наистина човече. Толкова се развълнувах. Той живееше в малкия си свят там в мен. Лекарят започна да го 'изследва' и да ми разказва подробно какво вижда. Първо видяхме мозъка и двете му половини, след това гръбнака, една костица на нослето, чийто размер е много важен, малкото стомахче, както и сърчицето. Продължихме с крачета и ръчички. Толкова силно се вълнувах, че потрепвах, сякаш ми беше студено. Гледах го как се движи, сякаш цялото му тяло тупти.

Малкото човече в седмица 12

Най-важното беше, че всичко е наред и бебенцето е здраво. Невероятно, колко щастлив може да се почувства човек. Май за първи път проговори истинското майчино чувство в мен. За първи път осъзнах отговорността, която имам към малкото човече. То зависеше от мен.

А аз бях готова да дам живота си за него.

P.S.
Ето как изглежда и коремчето ми в 12 седмица /все още не приличам на бременна, а преяла тежко :)/