Първото усещане на бебето

Случи се в 15 гестационна седмица.

По това време бяхме на гости при родителите ми в планината. Таткото беше на ски. За съжаление аз пропуснах практикуването на любимия си спорт през цялата зима. Лежах и четях списание в белия късен следобед, когато получих първия сигнал от човечето в мен. Усетих го като леко пукване на въздушно мехурче, погъделичкване, пърхане на крилца на пеперудка. Така бих го описала. Не разпознах веднага знака на сина ми, но нещо ми подсказа, че е той и 2 мин. по-късно бях напълно сигурна, че това е той.

Усещането не може да се сбърка с нищо друго, то е уникално само по себе си. Толкова нежно, чисто и топло. Мама винаги разбира, че това е първият сетивен контакт, който има с бебето си. Майчиният инстинкт ми каза, че вътре в мен един мини човек търси внимание от външния свят.

"Здравей сине. Очакваме те трепетно в нашия свят" казах му аз и нямах търпение усещането да се повтори. По-късно споделих усещането на родителите ми, както и на бъдещия татко. Всички бяха щастливи. Това беше още един от онези хубави мигове, които спират дъха ни.

С всеки изминал ден "пърхането на крилца"  става все по-убедително, защото малките крачета и ръчички растат. А с тях расте и нетърпението на мама да гушне създанието на любовта.

Пристрастих се към сигналите, които ми дава синът ни. Когато кротува и спи, те ми липсват. Сутрин се събуждам с първия 'ритник' на малчо и усмивката изгрява на лицето ми. 

Неописуемо с думи е усещането на близост на двамата ми мъже край мен... 

Обичам ви.

.