Нещата, които ме радват



Това, което ме радва безумно и превръща всяка секунда от живота ми в приказка е нарастващото ми с всеки изминал ден коремче и вътре в него малко създание. Сигналите, които получавам от него стоплят сърцето ми и ме карат да се усмихвам.

 Скъпо бебе, очакваме те с нетърпение! Обичаме те!

Любимият ми често ме нарича: 'детенце мило'... не бих казала, че съм инфантилна или пък лигава, дори не си падам по тривиалните обръщения между двама влюбени.

По-скоро той откри детето в мен, онази чиста душа, която го обича безусловно. Очите ми са по детски чисти, когато погледна в неговите. Думите, жестовете, мълчанието... всичко е по детски наивно, истинско и мило. Дори когато се сърдя за нещо, го правя глуповато.

Можеби затова той не пропуска да ми донесе пликче с желирани бонбони след всяко пътуване... един от онези малки жестове, които значат много... 

Радва ме небето. Цветът му. Безкрайността му.

 

Радва ме моята планина. Прегръдката й, уюта й, майчината й закрила. Там се родих. Нося я в сърцето си.

Радват ме морето и соления пясък. Да гледам хоризонта, да чувам шума на вълните, да усещам близостта на любовта.

Натъжава ме залезът. Не искам да залязват нещата, които ме радват. Ще ги пазя.

***

благодаря ви, че се отбихте