Бременна в 8 седмица

Беше време за втори преглед при акушер-гинеколога. Нямах търпение да видя как се развива точицата. Чаках с нетърпение тази вълнуваща среща. Отново двамата с мъжа ми отидохме в болницата. Хубаво е да чувстваш подкрепата на човека до себе си. Не съм от жените, които са винаги и навсякъде с мъжете си, не държа да влиза в лекарския кабинет с мен, но смятам, че тези мигове са безценни за двамата. Когато излезнеш от кабинета, независимо какво са ти казали, е хубаво някой да те чака отпред, да те хване за ръка и да чуе разказа ти. Дори не смятам, че в този случай може да се каже ‘отивам на лекар’. По скоро отивам на една вълнуваща среща с нашето бебе и искам то отсега да чувства, че мама и татко са винаги там, до него.

Цели 17 мм дължина! Точица расте стремглаво. Лекарката определи и вероятния термин на раждане – горещия 21 юли 2012. А аз вече официално можех да се нарека ‘бременна’. А за официално бременните има предвидена – Женска консултация, на която беше време да се запиша и посещавам. Там ще следят параметрите на бебето, както и моите, всеки месец, и ще проследяват развитието на бременността.

Решихме, че няма по-подходящ момент да съобщим и на родителите. Тъй като моите и родителите на мъжа ми живеят на два различни края на страната, се чухме по телефона и ги зарадвахме с хубавите новини. Майките се просълзиха, бащите се възгордяха. Същата вечер радостта освети 2 дома със сиянието си.

Симптомите ми през тази седмица: бях чувала за 2 типа бременности – такива, които протичат без особени симптоми и по-тежки, при които има неприятни съпътсващи симптоми. Бях от втория тип. Ето няколко основни симптома при мен:

1. Гаденето продължаваше и през тези изманали 4 седмици. Странно е, защото чувстваш глад, а когато хапнеш малко, искаш да върнеш храната обратно. Вода с малко лимон ми помагаше най-много, както и солети. Не можех нищо друго да преглътна.
2. Непоносимост към миризми. Продължаваше с пълна сила. Прибрах всички парфюми, ароматизатори за дома, лосиони, кремове. Дори аромат на препечени филии предизвикваше моментално гадене.
3. Отвръщение от месо – всякакъв вид месо. Не можех дори да го погледна.
4. Апетит към кисело и солено – към менюто ми се присъединиха киселите краставички.
5. Отпадналост и умора – най-силно изразените симптоми. Вечер след работа се прибирах толкова изтощена, че от вратата директно лягах в леглото. Нямах жизнени сили за нищо. По същия начин сутрин ставах много трудно. Все едно нещо ти е изпило силите.
6. Липса на настроение, тревожност – промяната, която претърпява тялото и психиката в началото на бременността са най-големи. Тялото още се бори с ‘чуждата’ частица, въпреки че му е естествено заложено да я пази и съхраниява. Психиката, дори и подготвена, както беше при мен, също се оказва не достатъчно зряла за идеята. Задаваш си хиляди въпроси, питаш се дали това е правилния момент, дали ще се справиш с отговорностите. Мисля, че това са естествени процеси. Наблюдава се назрялост, неготовност да се справиш с предстоящото събитие. Поне при мен беше така.
7. Сърцебиене - най-странният симптом. Дори го описах на лекарката, която каза, че засега ще го пренебрегнем. Не мисля, че е толкова сърцебиене, колко по-ускорено кръвообращение (тялото произвежда повече кръв), което усещаш като по-активна работа на органите. Оказа се нормално, тъй като сега тялото работи за двама. Е, случваше ми се за първи път и бях изплашена, но всяко нещо си има обяснение.

Въпреки съпътствъщите негативни симптоми на бременността, майчиното сърце говори: “Как хубаво е да носиш живот в себе си!

А ето и как изглежда коремчето ми. С една приятелка се шегуваме, че през първите няколко месеца бременната жена изглежда така сякаш е преяла с боб с кисело зеле :)