За детската ясла на Бобо направих голяяяяма мартеница от едно червено и едно бяло кълбо по тази технология.
благодаря ви, че наминахте...
неделя, 2 март 2014 г.
Честита Баба Марта
Да сте бели и червени, румени, засмени! Желая здраве на вас, всички ваши близки и приятели!
вторник, 25 февруари 2014 г.
Борис на 19 месеца
И ето, че моето момче навърши 19 месеца. Сега е още по-голям
и още по-умен. Невероятно е как бързо се променя. През изминалия месец той се
промени много в умствено отношение. Вече се опитва да повтаря абсолютно всички
думи, които чуе. Много е смешно и забавно. Освен това помни на какво сме играли
преди няколко дни например и ме подсеща да играем отново... Знае къде и какво
работи дядо, защото това е може би най-вълнуващото нещо, което го впечатлява –
огромния бучащ лифт, невероятна машина за него J
Все повече логически връзки се създават в малката главица на Бобо.
Нови думички в речника на Бобо
Татои – трактор
Дин – дим
Ато – ето
Паче – капаче
Боди – боди
Тан – песента ‘Гангнам стайл’, на която Бобо обожава да
танцува
Кока – кокошка
Коко – бисквита
Коке – конче
Ако – мляко
Ита – лифта
О, Бодже – о, Боже
Окал – охлюв
Нука – костенурка
Пука пука – пуканки
Пука – пускам
Кучи – включи!
Пака – попарка
Куска – закуска
Тата – децата
Айче – трамвайче
Ейче – рейсче
Паф паф - влак
Най-важното нещо, което се случи през този месец в живота ни
е тръгването на детска ясла. Голямо събитие. За мен то значеше подготовка..
както психическа, че детенцето ми няма да е с мен по цял ден, така и физическа –
приготовленята за ясла.. тичане за мед. изследвания и доументи, пазаруване на
екипчета, дрешки, хавлийки и др. необходими неща. Първите дни на Бобо в яслата
са трудни и мъчителни... придружени с много рев и стрес. Дори не се храни
нормално в яслата, защото е стресиран. Не спи, както обикновено 2-3 часов следобеден
сън, а едва едва час. Периодично се сеща за мама и жално жално плаче.. Зная, че
е трудно, но всеки минава по този път... за негово добро е да бъде с връсниците
си, да се развива, да празнува празниците с много веселие и радост заедно с
децата. Сега предстои празникът за тържеството на мама – 8ми март. С нетърпение
го очаквам. Това ще е първата му изява. Не ми се говори повече за яслата,
защото все още съм разстроена и аз самата стресирана... гледам само от добрата
страна на нещата.
Любимите му игри остават криеница и човъркане на разни
забранени предмети – като телевизори, дистанционни, контакти и т.н. Книжките
обаче започват да заемат важно място в живота му. Така например винаги, когато
се храни Бобо иска на масичката си определена книжка, която да разглежда,
кокъто яде. Интересното е, че забелязва и най-малките детайли в книжките.
Това човече става все по-умно. Знаете ли, че дори играе на
разни бебешки игри, които свалям на телефона ми... натиска тук там, премества
разни неща, изтрива, включва, изключва, голяма забава пада. Най-интересното е,
че каките му пускаха няколко пъти Гангнам стайл и сега е любимата му песен.
Пускам му я и гледа клипа по 5-6 пъти, а много често танцува дори. Новото
поколение се развива наистина със скоростта на светлината.
В двигателно отношение мога да опиша изминалия месец с една
единствена дума – КАТЕРЕНЕ. Катерене по шкафове, маси, столове, стълби.. абе
направо като маймунка! Бобо има мания да се катери. А майка му изпада в паника,
защото не рядко тупва на земята лошо L
Иначе заниманията ни навън включват люлки, детски площадки,
игри на дворчето и разходки в планината, както и шейни.
Още един прекрасен месец с моето момченце. Колкото повече
расте, толкова по-щастливи ставаме. Горда съм, че точно Бобо е нашето момче!
Обичаме те, сине!
Какво обича?
Пуканки
Да се вози в автомобил
Какво не обича?
Да ходи на ясла
Да се облича
вижте още:
Първи ден
Не съм писала от много време, но ме чакаше важно събитие и много приготовления...
Не зная как да опиша чувствата си... може би майките, които
дават децата си на ясла за първи път могат да ме разберат най-добре сега. Когато
детето поема по своя път, чувствата са смесени... За какво говоря ли? Днес е
първият ден за Бобо в яслата. Чувствам се горда, че той расте и прави първата
социална стъпка в живота си. Същевременно съм много тъжна, защото бебчето ми не
е до мен... Топлото създание, което не иска да се събужда сутрин, ръчичките,
които са се вкопчили в мен, гласчето, което крещи ‘мама’, когато го оставям...
Трудно е... зная, че е трудно, но и зная, че там ще е добре, ще научи нови
неща, ще комуникира с връсниците си. И ми липсва. Много ми липсва. Тръгвам си
сама от яслата и не мога да свикна, че жужащото ми момче не е край мен.. Крепи
ме очакването за късния следобед, когато ще го видя отново, ще го прегърна в
обятията си и той ще е отново физически близо до сърцето ми. Порасналото ми
момче. Обичам те, скъпи Бобо! Пожелавам ти попътен вятър в първото
предизвикателство на живота, бъди здрав, играй, учи, забавлявай се, смей се!
Мама ще е винаги край теб...
събота, 1 февруари 2014 г.
Зимна приказка
Ежедневието ни напоследък е повече от приказно и снежно, защото почти всеки ден прекарваме по няколко часа в планината. Няма как да не се възползваме от хубавото време - стабилно количество сняг, огрян от зимното слънце. Днес например беше особено хубаво, защото возихме Бобо на шейна и го качихме на дядовия лифт... За тези от вас, които не знаят - казвам 'дядовия лифт', защото баща ми е управител на най-старият лифт на Пампорово и през целия си живот е работил там и само там от създаването на лифта преди повече от 30 години. Та знае и кътните зъби на това съоръжение, а ние чувстваме лифта като наш втори дом. Според баща ми лифтът може да е стар, но той твърди, че е най-сигурното съоръжение, той лично поддържа цялата му механика... отплеснах се малко.... Та - планината - хубава, снежна, бяла, сребърна, приветлива, чиста - наше любимо място. Душата ми се отпуска в планината. Няма по-красиво място през зимата, а и през лятото. Както и друг път съм казвала, ще се постарая синът ни да обича много планината и да знае, че тук са част от корените му. Баща му пък има за цел да го научи да обича морето, тъй като там са другата част от корените му. С нетърпение очаквам и следващата зима, когато Боби за първи път ще се запознае със ските. Сега се насладете на малко снимки от красивите Родопи.
благодаря ви, че наминахте...
четвъртък, 23 януари 2014 г.
Ориз по китайски
Знаете за влечението ми към Изтока... храната, културата, хората, всичко привлича вниманието и интереса ми. А и съм пътувала до страната на изгряващото слънце, така че имам наблюдения от първа ръка. В тази връзка реших да приготвя Ориз по китайски, но само с познати продукти, които всеки може да намери, а не такива, които дори трудно произнасяме. Привърженик съм на простите и лесни, но вкусни манджи. Оризът, който приготвих, се получи добре, въпреки, че го правя за първи път в този му вид. Осигурете си и клечки, така че да си организирате перфектната източна вечеря :)
Необходими продукти (за 4-5 човека):
2 ч.ч. ориз - нормален
олио за запържване
1 к.ч. грах
1 к.ч. царевица
1 к.ч. нарязани на ленти моркови
200 гр. пилешко филе
Можете да добавите и прясно зеле, зелен лук и каквито предпочитате още зеленчуци.
Начин на приготвяне:
1. Сварявате ориза в леко подсолена вода (без мазнина). Внимавайте да не го разварите! Отстранете го от огъня, докато не е станал на каша. Сложете го в цедка и го залейте със студена вода, така че да отмиете скорбялата и зърната да се отделят едно от друго. Можете да сварите ориза и предния ден и да го съхраните в хладилник.
2. Сложете 2 с.л. зехтин в тиган и нагорещете. Счупете 3 яйца в тигана и бъркайте така, че да получите бъркани, раздробени на ситно яйца. Изсипете в чиния.
3. В същия тиган сложете отново 2 с.л. зехтин и пилето. Запържете го до златисто. Изсипете в чиния.
4. Зеленчуци: В тигана сложете 2 с.л. зехтин и всички зеленчуци с малко вода. Задушете 10-15 мин. Към готовите зеленчуци изсипете сварения ориз, пилешкото месо и бърканите яйца.
Разбъркайте добре и оставете на огъня 10-15 мин. Посолете на вкус.
Воала! Вашият ориз по китайски е готов!
食飯 (бон апети на китайски) ;-)
Добавете и малко соев сос за повече пикантност и плътност на готовия ориз!
благодаря ви, че наминахте...
понеделник, 20 януари 2014 г.
За мишките и хората
Винаги съм искала този блог да бъде посветен само на
най-позитивните неща от живота, но понякога не се сдържам, а и животът не е
само розов. В него има и черни страници. Та реших да напиша една статия,
посветена на мишките и хората.
Под мишки визирам онези дребни душици в тела на хора, които
обаче не могат да носят името човек. Срещали сте ги, нали? Срещали сте злобни,
дребни душици, които освен да се възползват от вас и да ви търсят само в нужда,
друго не умеят. Те са мнимо добрички и загрижени за вас, но това е само маска.
В действителност не ги е грижа за никога, освен за егоцентричното си Аз.
Мишките не познават приятелството. Не знаят какво се крие в това понятие.
Всъщност не нямат никакви добродетели. Не зная дали родителите им имат вина за
това или просто животът ги е направил такива. Но и не търся причина за тяхното
поведение. С времето се научих да им тегля по една ‘basta’и да не им обръщам внимание. Не
веднъж животът ми ме е срещал с мишки. Те са напаст и дебнат навсякъде.
Възползват от моята отдаденост и приятелска настроеност и в момента, когато
дори не очаквам, атакуват с острите си зъбки. В цялата работа има и нещо хубаво
– мишоците са самотни душици. Не че съм
злопаметна и им мисля злото, но животът бичува точно мишоците и на тях не им се
случва нищо добро. Те са самотни и никой не се интересува от тях. Седят ти като
прашасали вази в ъгъла и се жалват, но няма кой да ги чуе... Мишките обикновено
живеят на гърба на останалите и живеят живота си благодарение на качества като
подмазвачество, лицемерие, злоба, завист... За мишките мога да изпиша томове
статии, но едва ли точно те заслужават моето внимание.. просто драснах няколко
реда. И те са ви много, мишоци! Ако помълча 5 минути, бих ви забила 200 метра
под земята, вместо да пиша за вас...
Вижте... хората са другата страна на монетата. Хората са
чисти, добронамерени, всеотдайни, готови на всичко за приятелите и ближните си.
Те се срещат рядко, но пък срещнете ли ги, се опитайте да ги задържите до себе
си. Хората имат добродетели. Те са възпитани, имат добри навици, грижовни и
отговорни към околните са. Хората се грижат за ближния си, уважават човека
срещу тях. Ако им направите добро, ще ви се върне многократно добро. Те знаят
значението на думичките ‘моля’, ‘благодаря’, ‘ако обичаш’ и ги употребяват в
речта си. Хората имат дарбата да оценят поведението на околните. Имат и много
други дарби, поради което заслужават да се нарекат хора.
Всяка история си има и своята поука, нали? Тук поуката е да
се погрижим за децата си. Нека те израснат хора, защото не живеят сами на този
свят, по дяволите.. нали човекът е социално животно.. трябва да умее да
комуникира добре, да знае как да се държи в обществото и т.н... Иначе завинаги
ще си остане онази прашасала ваза в ъгъла.. Нека децата ни израснат добри и
социално способни. Нека се научат от малки да разпознават мишките и да ги
игнорират, за да не почернят живота им. Нека имат самочувствието на хора със
своите качества, които отстояват и не позволяват на мишките да ги мачкат. Моят
син ще бъде възпитан в този дух. Дух на сила и гордост, която му позволява да
оцелее в света на мишките. Ще го науча да бъде добър, но не и смотаният
добряга, който всички унижават. Ще го науча да поздравява, благодари, моли, но
не и да пада в нечии крака. Ще го науча да цени приятелите.. но не вълците,
облечени в овча кожа. Да се раздава за приятелите си и да вярва в
непреходността и стойността на приятелството. Нека знае, че истинските приятели
се измерват с качество, а не с количество. Нека прави саможертви за тях. Нека
дава и последният си залък хляб на приятел. Но и нека да бъде нащрек за
мишките...
Последното ми послание е.. нека бъдем хора!
P.s. Тази
статия няма за цел да обиди читателите на този блог, защото вярвам, че те са
хора. МИШКИ В БЛОГА НЕ СЕ ДОПУСКАТ! Ако след като прочетохте статията, съвестта ви заговори, по-добре не посещавайте вече този сайт. Той е прекалено чисто място за мръсните ви помисли.
благодаря ви, че наминахте...
неделя, 19 януари 2014 г.
Борис на 18 месеца
Ето че отмина още един месец и Боби навърши 1 год. и ПОЛОВИНА! Иска ми се да напиша нещо по-различно от това, че времето лети, но всъщност това е грубата истина... кога бях бременна, кога се роди, кога стана на година на половина. И сега е щуро, любопитно, палаво хлапе, чието ежедневие започва в ранни зори и завършва в късни нощи. Как минава ежедневието ни? ДИНАМИЧНО! Много динамично. Бобо има толкова много енергия, че е трудно да седне на едно място и да седи повече от половин минута. Съответно майка му е на нокти цял ден в очакване на поредната беля... чупене на чинии, късане на тапети, рисуване по килима, трохи от бисквити и солети навсякъде.. абе весело е!!!
Какво обича Боби?
Най-много от всичко Боби обича да слуша Jingle bells, изпълнена от Дядо Коледа;
сладки лакомства (засега успявам да го ограничавам от шоколад и вместо него давам по една бисквитка за награда);
да спи в колата;
да си играе на 'ку-ку дзак' с мама
да се храни сам
Какво не обича Боби?
сутляш (всички го мразим, нали?)
да му бъде сменян памперса
гърнето (изпитва ужас от него)
Умствено развитие
През изминалия месец Бобо сякаш порасна изведнъж! Все по-често ни подражава, като се опитва да казва разни думички:
Коли - дядо Коледа
гои - горе
Бам Бам - Бам Бам от филмчето Били и Бам Бам
Теде - Теди
Ане - Ани
кака
кола
кока - кокосова бисквитка
Освен това вече знае в кой шкаф какво стои и отива да си го вземе, разпознава всяка играчка и когато го помолим да я донесе, отива и донася точно нея. Общо взето смея да кажа, че вече имаме комуникация с малкия човек. Разбира абсолютно всичко, което му казваме и за мен това е прекрасно, защото е знак, че става все по-умен!
Започнах да го уча на фигурки, знаци, цифри, букви (основни неща, разбира се), без да го затормозявам, а под формата на игра и забелязвам, че напредва доста добре... вече знае кое е кръгчето и кое е едно 1:)
Най-хубавото нещо, което стана напоследък е, че Бобо ме целува, когато го помоля за целувка и ме гушка. Няма по-сладко нещо от това!
Вече прави опити да се храни сам с вилица, което е УАУ, не мога да повярвам, че детето ми порасна изведнъж някак си :)
Най-любимото нещо на Боби през изминалия месец беше да гледа видео с дядо Коледа, който пее песнички. Сяда на дивана и крещи 'Коли, коли, коли', в готовност да гледа любимия си герой. Още не гледа телевизия, което не е голяма загуба. И това ще се случи...
Сън - нашата 'болна' тема
През деня Боби спи 1 път за около 1-2 часа.
А нощем сънят му стана доста по-стабилен. Буди се по-малко.. около 5-6 пъти САМО ;-) но за нас това е РАЙ!
Зъби - 11 броя
Скъпи Боби, ти си най-най-най-прекрасното дете и се гордея, че съм твоя мама :)
Ти растеш и ставаш все по-самостоятелен, по-сладък, по-комуникативен. Опитваш се да говориш и непрекъснато ни караш да се смеем. С теб животът е купон от сутрин до вечер, колкото и да се изтощаваме. Обичаме те и никога няма да спрем. Гордеем се с твоите постижения :) Целувки от мама и тати
вижте още:
благодаря ви, че наминахте..
Абонамент за:
Публикации (Atom)