четвъртък, 24 април 2014 г.

Златоградска приказка

Няма нищо по-хубаво от лошото време, нали? А нас дъждът и облаците не могат да ни спрат да се разхождаме. Един прекрасен ден с едно още по-прекрасно семейство изкарахме из павираните тесни улички на дъждовен Златоград около Великден. Старите къщи с капаци на прозорците, занаятчийските работилнички, китните дворчета, етно атмосферата ни пренесоха в стари родопски времена.. и този ден беше един от онези, които ще останат в спомените ни като най-мили. Ако не сте ходили в Златоград, ви препоръчвам да го направите.




























неделя, 20 април 2014 г.

Великден

Обичам празниците, защото са изпълнени със светлина и красота. Цялото семейство, вкусна храна, веселие, настроение! Такъв е и днешният Великден, изпълнен с обаяние! 



Христос Воскресе, на всички вярващи! 
Нека бъдем здрави, ние и семействата ни! 




За празника се приготвихме с шарени яйца, вкусни козунаци, крехко агнешко с дроб сарма, зелена салата, традиционно по български.

Най-хубавото, което се случи около този празник е една история, която ме трогна до дъното на душата ми.. случи се на Велики Четвъртък, вечерта... бях легнала да приспивам Бобо, когато той, протегнал ръце към мен, и с втренчен и съсредоточен поглед, проговори следното: 'тата, ичице': това на неговият език означава, че при децата в градинката има яйчице! Същият ден в градината бяха боядисвали яйчица и това толкова много го беше впечатлило, че само с две думички ми разказа цяла вълнуваща история, която се четеше в очите му. Това е първата история, която той самоинициативно ми разказва... и сякаш пред мен седеше едно пораснало момченце, което комуникира с мен. Толкова много се разчувствах, понеже 'комуникирах' със сина си и така не можех да повярвам, че той ми разказва за нещо случило се през деня, че започнах да го целувам и прегръщам в несвяст и с пълни очи... Да, за мен беше Велик ден, защото момчето ми преживяваше своята история, вървеше по своя път, сподели я с мен.. За някои тази история може да звучи глупаво и безмислено, но за мен значи много, понеже това са първите ни разговори с малкия Бобо... и съм щастлива!

Ето и как малкият човек се включи в боядисването на яйцата вкъщи.. не рискувах да го допусна до купичките с боята, вместо това му дадох флумастери, с които да шари яйцето си..




                                                                      



Ето и нашите Великденски яйца, боядисани в свежи цветове, завити с ярки конци за украса, а по средата яйцето на Бобо!





Хубав празник на всички!


благодаря ви, че наминахте...

понеделник, 14 април 2014 г.

Средиземноморско хлебче

Наближава лятото... ах, мечтая за летни аромати на мента от леденото ми мохито, на зехтин от гръцката ми салата, на море, на диня и какво ли още не. Хм, поразмечтах се.. както и да е.. реших да открия сезона на мечтите с една рецепта, която научих от приятелка и трансформирах малко. Мисля, че се получи.. представям ви ароматното и хрупкаво  маслинено хлебче със средиземноморски вкус... посипано с изящни кристали сол, блестящо от дъхав зехтин, напомнящо на Гърция или Италия...

Ето и необходимите продукти:  за тестото: 1 пакетче суха мая, 600 гр. брашно, 1 с.л. сол, 1 с.л. захар, 3 с.л зехтин, вода, колкото поеме, за да се отлепва тестото от ръцете при месене, внимавайте да не стане тестото прекалено твърдо.. горе-долу трябва да е като за пица; За поръсване: 3 с.л. зехтин, шепа шайби маслини, пресен розмарин, едра сол за поръсване (ако нямате едра, обикновена.

Замесвате меко тесто с посочените продукти. Намазвате го с малко зехтин и оставяте да втаса няколко часа. Разстилате в намазнена със зехтин тава, оставяте още малко тестото да почине. Поръсвате със зехтин, маслини, пресен розмарин и сол. Печете до зачервяване на тестото. Консумирате в приятна компания с хубава напитка...







благодаря ви, че наминахте..

неделя, 13 април 2014 г.

Неделен подарък

Подобно на повечето блогове (за да не изоставам от световните тенденции), започвам нова поредица от статии, които ще са посветени на подаръците! Да, тук ще подарявам неща, които са нови или малко използвани, но със сигурност в отлично състояние (няма да се отървавам от боклуците си) и които ще бъдат полезни на някои от вас. Така наречените giveways (подаръци) са ежедневна практика в по-големите световни блогове, та реших и аз да пробвам. Докато подреждах или по-скоро прибирах бебешките неща на Бобо, попаднах на някои интересни находки, които надявам се ще се харесат и на някои от вас.

Първият подарък, с които откривам новата си рубрика е мнооого интересен. Представям ви специалната възглавничка на Hipp, пълна с костилки от череши. Да, не се шегувам. Звучи странно, нали? Но тази възглавничка има чудати свойства.






1. Може да се затопли в печката (включена на 100 градуса) за 5-7 мин. и да се положи на коремчето на бебето срещу колики, болки, спазми. Приятният топъл компрес, който облекчава страданията на вашето малко.
2. Може да се изстуди във фризер за 30-45 мин. и да се използва като студен компрес за облекчаване на болки в главата, ухапвания от насекоми или контузии.

Моля, запознайте се с инструкциите за безопасност, които са прикрепени към възглавничката. Не е играчка и не оставяйте детето си да играе с нея. При неправилна експлоатация можете да предизвикате пожар. Винаги изпробвайте температурата на възглавничката преди употреба. Не се използва в случай на алергии и болести.

Този, който желае да получи вълшебната възглавничка, може да остави коментар под тази статия с данните си за получаване: име, точен адрес, телефон. Първият, който пише, получава подаръка. Изпращам за сметка на получателя по куриер или поща, при първа моя възможност.

Надявам се да ви хареса новата поредица от подаръци, очакват ви още много интересни изненади :)

Хубава неделя!

благодаря ви, че наминахте...

петък, 11 април 2014 г.

Борис на 21 месеца

21 месецааа! Да, малкото ми момче навършва цели 21 месеца днес :) Освен, че е един голям бърборанко, който се опитва да повтаря всяка дума, която чуе, Бобо е невероятно палав.. и с всеки изминал ден става все по-палаво момченце! Ей, това дете не се спира са секунда. Ако го видите седнал на едно място за повече от 5 минути, значи нещо не е наред. Тихите дълги игри или гледането на филмчета не се присъщи за Бобо, въобще. Вместо тях предпочита да бяга и да вдига врява. Продължава да не обръща внимание на играчките си, а да се занимава с нещата на големите. Вече се чудя дали има играчка, която би го впечатлила. Ах, Бобо на мама й е много трудно да те забавлява. Е, когато времето е хубаво нямаме проблеми. Калта, локвите от отминалия дъжд, тревичките и камъчетата ни зоват! Слава Богу имаме дворче, на което Бобо да играе и там може да прекара часове наред.
През изминалата седмица пробиха горните кучешки зъби! Най-накрая! След дълго мъчение, висока температура, нерви и безсъние, тези малки проклетничета кучешки пробиха венчетата и се показаха! Фиу! Не беше леко, ще ги запомня завинаги.. но да не казвам голяма дума, предстоят ни долни кучешки и кътници...
Освен, че се борихме със зъбоникненето, Бобо си беше вкъщи и не ходи на ясла цяла седмица, поради лека кашлица и 'тежки' сополи. Както казва на Стефчко сестра му - 'градински' сополи, които като се заточат, край няма. Капки, промиване с физиологичен разтвор и какво ли още не бяха част от програмата ни през деня.. сега е по-добре и яслата го зове.











Скъпи Боби,
невероятно дете си. Емоционален, умен (даже хитрец), палав и с неизчерпаема енергия. По някога си мисля, че няма да имам сили за братче или сестриче, защото ме изцеждаш като лимон :) Но това времето ще покажа... На тази възраст бърбориш много и повярвай ми, за мен е невероятно забавно да чувам новите думи, които измисляш. Записвам ги и скоро ще напиша цял списък с тях.
Като те гледам на мога да повярвам, че времето лети толкова бързо и съм майка на едно вече голямо момче. Не спираш да ни даряваш щастие и радост.. ти си най-хубавото, нещо, което някога ми се е случвало. Благодаря ти, че точно ти си моето момче. За мен е гордост да съм твоя майка. Обичам те безкрайно и никога няма да спра...

вижте още:


благодаря ви, че наминахте...

събота, 5 април 2014 г.

Днес...

Няма конкретно събитие, което да ме провокира да пиша сега.. но има конкретна причина и тя е, че съм щастлива. Щастлива съм, когато чуя едно гласче сутрин, което ме вика: 'мамо, мамо'. Може би няма по-хубава думичка от тази. Живяла съм за този миг. И живея за него. Да чувам пак и пак тази думичка, това е смисълът на живота ми. Малкото момченце, което отглеждам и което ме прави безкрайно щастлива. Малкото момченце, което расте като гъбка пред очита ми. Малкото момченце, което е в мислите ми непрекъснато. Малкото момченце, което преобърна представите ми за щастие. Това е Борис. Благодарна съм на Господ, че го имам. Че имам него и Стефан, разбира се. Те се появиха в живота ми, когато бях загубила смисъла... когато смятах, че щастие и любов не съществуват. Появиха се, за да ми покажат, че съм благословена. Божият дар, който получих е безценен. И го пазя, пазя го от всичко лошо, пазя го в сърцето си, защото знам, че е най-истинският дар.
Този блог винаги е отразявал чувствата и мислите ми. Понякога не се случва нищо ново и интересно, за което да напиша, но и не смятам, че трябва да се случва. Защото животът не е случването на ново и интересно. Животът е случването на новият ден с близките хора. И искам да пиша за това. За новия ден, в който сме заедно, аз и семейството ми. Какво по-хубаво от това да изживееш новия ден с най-обичаните създания. Пиша за днес. За щастието. За любовта. За малките неща. За мен, за него. За Борис. За Стефан. За нас. За връзката по между ни.






благодаря ви, че наминахте...

сряда, 2 април 2014 г.

Проект 'Пиратска стая' - част 1

Бобо расте ли расте и с това нуждите от детска стая стават все по-големи. Досега нямахме възможност да го отделим в самостоятелна стая, а и той е малко 'мамино синче', което се гушка нощем между нас, когато се почувства самотен. Но решението е взето - Бобо заминава в собствена стая много скоро. Сега съм се заела с обзавеждането. Пфиу! Чака ме доста работа, а и ни трябват доста пари. Е, някои от нещата ще ги изработя сама, но други трябва да се купят. Смятам стаята да не е претрупана, за да има достатъчно място за игра, но пък и няма как да минем без легло - по възможност на морско-пиратска тема, малък гардероб, шкаф за играчки и малка масичка за рисуване. Ето я и празната стая, която очаква да бъде преобразена (снимката по-долу). Не зная дали синът ми ще се увлича по пирати и други подобни, но майка му определено е привлечена от истории за скрити пиратски съкровища, страховити кораби и безстрашни пирати. Струва ми се доста добре едно момченце да се интересува от чисто мъжките неща като коли, кораби, футбол и т.н. Надявам се и Бобо да има тези интереси, а аз ще се постарая да го вдъхновявам. Ще кажем 'сбогом' на бебешката кошара и всичко бебешко, защото Бобо става едно голяяямо момче! В поредицата статии 'Проект Пиратска стая' можете да проследите преобразяването на новата стая на Бобо :)



празната стая, която очаква да бъде преобразена в ПИРАТСКА


благодаря ви, че наминахте...